Digital Age: Стартъпи, ИИ и научна дейност - скритите двигатели на новата Европейска комисия
Екатерина Захариева беше номинирана за първия в историята на Европейския съюз комисар по стартиращите предприятия. „Трябва да поставим научните изследвания и иновациите, науката и технологиите в центъра на нашата икономика“, заяви Урсула Фон дер Лайен при представянето на номинацията. „Захариева ще ни помогне да инвестираме повече и да насочим разходите си към стратегически приоритети и революционни иновации", добави убедено тя.
Мисията
Списъкът със задачи на Екатерина Захариева започва с разработването на стратегия за стартиращи и мащабни предприятия в ЕС за подобряване на рамковите условия.
Комисарят на този нов ресор ще работи по Европейски акт за иновации, който има за цел да рационализира регулирането и да улесни достъпа до рисков капитал. Негова задача е да помогне и за създаването на мрежа от дълбоки технологични инвеститори.
Друга част от тази роля ще бъде разширяването на Европейския съвет по иновации (EIC), Европейския съвет за научни изследвания (ERC) и инициативата „Университетски алианси“. Технологичният комисар трябва да предложи и Акт за европейското научноизследователско пространство, за да се даде възможност за свободно движение на научни изследвания, научни знания и технологии. Конкретно, Европейският съвет за научни изследвания ще акцентира върху областта на изкуствения интелект, сигурността на научните изследвания и международно сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите чрез Global Gateway.
В "мешката" на новия еврокомисар е и подкрепата на следващото поколение европейски изследователи, но е забележително, че фон дер Лайен споменава в тази връзка инициативата за европейските университети, а не програмата „Мария Склодовска-Кюри“, която досега играеше водеща роля в насърчаването на висококачествени научни изследвания, мобилност и сътрудничество с индустрията.
По сектори фон дер Лайен е поискала от Захариева да се съсредоточи върху технологиите, които могат да насърчат екологичния и цифровия преход, както и върху биотехнологиите, науките за живота и съвременните материали. Така обаче ясно се вижда, че тя се фокусира върху научните изследвания и иновациите, като се има предвид, че поставянето на „стартъпи“ на първо място в длъжностното ѝ наименование е в най-добрия случай странно, а в най-лошия - подвеждащо.
Още двама комисари ще определят политиките на ЕС в областта на технологиите
Фон дер Лайен номинира бившия финландски министър на образованието Хена Вирккунен за изпълнителен вицепрезидент по въпросите на технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията.
Вирккунен ще отговаря за вътрешната и външната сигурност, стратегията за цифровизация на блока и „граничните технологии“, вариращи от изкуствен интелект до полупроводници и квантови изчисления.
Тя ще поеме и прилагането на Закона за цифровите пазари (DMA) и Закона за цифровите услуги (DSA) - знакови технологични закони, въведени от напускащия ръководител на блока по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер.
Стефан Сежурне, бивш френски министър на Европа и външните работи, ще допълни политическото трио. Като неочаквана смяна на Тиери Бретон, Сежурне е бъдещият изпълнителен заместник-председател по въпросите на просперитета и индустриалната стратегия, отговарящ за ресора промишленост, малки и средни предприятия и единен пазар.
„Той ще ръководи работата по създаване на условия за процъфтяване на нашите предприятия - от инвестициите и иновациите до икономическата стабилност и търговската и икономическата сигурност“, заяви фон дер Лайен.
Още двама комисари ще имат спомагателни роли в оформянето на технологичната политика на ЕС. Португалката Мария Луиш Албукерке е номинирана за комисар по финансовите услуги, който ще контролира инвестиционните политики и завършването на съюза на капиталовите пазари. Комисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл Макграт е натоварен с правоприлагането, борбата с дезинформацията и чуждестранното влияние, намаляването на ненужните правни пречки и защитата на правата на потребителите. Той трябва да разработи Акт за цифрова справедливост, стратегия за използването на цифровите технологии в гражданските и наказателните системи на ЕС, план за действие относно потребителите в единния пазар, платформа на гражданското общество и да ръководи работата с новата инициатива Европейски щит за демокрация за борба с дезинформацията и кампаниите за чуждестранно влияние.
Фокус върху научната и изследователската дейност
Новият състав и план на Комисията подчертават нуждата от повече инициативност и стимули както за младите предприятия, така и за академичните среди, които са другият двигател на иновациите. „Еразъм+“ и Европейското образователно пространство ще бъдат ръководени от изпълнителния заместник-председател Роксана Минзату. Съчетаването на образованието и научните изследвания има своите предимства, но насърчаването на синергиите между тях се оказа предизвикателство. Предишните комисари по въпросите на научните изследвания и образованието - Мария Габриел и нейната наследничка Илияна Иванова, насърчаваха такива взаимодействия чрез инициативата „Европейски университети“ или събития като срещата на върха за образование и иновации през 2022 г. Но на практика пресичането на различната логика на финансиране на програмите „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“ затрудняваше постигането на напредък.
Всъщност, ако се разгледат приоритетите и позициите на всеки от кандидатите за комисар, университетите и научните центрове имат реални основания за оптимизъм. Същото се отнася и за компаниите от широкия ИТ бранш, защото новата Европейска комисия си поставя амбициозната задача да предложи 30 инициативи и акта, призвани да върнат Европа в борбата за надмощие при стратегическите технологии. Всяка инициатива е посочена под името на комисаря, натоварен с ръководството на усилията, но за няколко инициативи са натоварени няколко комисари.
Всички номинирани за новата Комисия ще участват в изслушвания в Европейския парламент, който ще определи официалното им назначение. От 2004 г. насам Парламентът е отхвърлял поне една кандидатура във всяка нова Комисия. През 2009 г. българският кандидат Румяна Желева трябваше да се оттегли, след като депутатите я отхвърлиха заради връзки с лобистка фирма и, според тях, непознаване на ресора ѝ. В свой анализ на кандидатурите авторитетното списание Politico посочи именно Захариева като един от петимата кандидати, чието изслушване ще бъде най-трудно, наред със словенката Марта Кос, която е предложена за комисар по разширяването, но се прочу с това, че през 2020 г. подаде оставка като посланик на страната си в Германия след скандал. Другите имена, на които се предрича труден процес на одобряване, са унгарецът Оливер Вархели, малтиецът Глен Микалеф и белгийката Хаджа Лабиб.
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.