„Музиката е хилядната от милисекундата между една нота и друга; как стигате от едната до другата – това е мястото, където е музиката“, казва Исаак Стърн, един от най-известните цигулари на ХХ век.

В съзнанието на много българи живее емоцията от магията на лютиерството. Това са хората, пораснали с приказната „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков, който ни запознава със съдбата на стария чешки лютиер, заел се да направи цигулка за Господ и в чест на майсторския занаят. Но какво знаем за българската традиция и съвременен пазар на струнни лъкови инструменти?

Цигулките са най-известните представители на оркестърните инструменти. Притежават богата над 500-годишна история, през която претърпяват еволюция и развитие, за да достигнат до вида, в който ги познаваме днес. Най-известните и значими школи, които оставят своя отпечатък върху инструментите, са италианската, френската и германската, но не трябва да пренебрегваме и други именити представители на лютиерското изкуство в Европа.

Дългата традиция и голямото разнообразие на инструменти с различни характеристики правят този пазар много специфичен, сравнително малък и достъпен основно за познавачи и експерти – търговци на музикални инструменти и производители лютиери, изработващи лимитирано количество и по-висококачествени инструменти, съобразени с индивидуалните изисквания на клиента. Освен това има и манифактури и фабрики, които произвеждат по-достъпни цигулки за начинаещи ученици и любители цигулари.

Пазарът на цигулки в България е скромен в сравнение със страни с по-висок стандарт и с повече средства, инвестирани в музикална култура. В музикалните магазини у нас се предлагат основно цигулки, внесени от Китай, които са в нисък ценови клас от 150 до 300 лв. и в средния ценови клас около 1000 лв. Оскъдният интерес към изучаване и занимания с музика, както и сравнително ниските заплати на оркестрантите в държавните и общинските оркестри, ограничават развитието на този вид търговия. Продажбите на висококачествени поръчкови цигулки от български майстори са единични и нерегулярни. Цените за майсторски изработена цигулка варират от 1500 до 5000 евро в зависимост от използваните материали и репутацията на майстора. „Основната част от цигулките висок клас се изработват по поръчка на търговци и музикални къщи в Западна Европа, Съединените щати, Япония и други страни. Там продукцията на българските майстори се оценява високо, а цените на майсторските цигулки, изработени в България, могат да достигнат над 10 хил. евро.“

Световните пазари на музикални инструменти също бяха засегнати от ковид кризата. Според коментари на майстори от Западна Европа в този период цените на старите цигулки са спаднали на нива от преди тридесет години. Днес обаче ситуацията е доста по-добра и стойността им се покачва. Разбира се, изключения правят най-известните и скъпи образци на лютиерското изкуство, за които се сключват сделки за милиони и са интерес за инвестиция.

Въпреки че се наблюдава значителен ръст в цените на вносните материали, днес компонентите за лаковете, готови за нанасяне, както и всички консумативи, могат да бъдат закупени с лекота онлайн. Понеже всички материали, от които се изработва цигулката, са вносни, производителите и търговците от световноизвестни марки, специализирани в тази област, предлагат голям избор и качество. Дървото, предназначено за изработка, има специфични акустични свойства и естетически качества. Най-акустичната дървесина за изработка на цигулки е яворът за цялостната конструкция и смърчът за горната резонаторна дъска – лицето. Най-добрият явор е със силно изразен фладер и ситни годишни кръгове и се добива в Босна. Алпийският смърч е най-предпочитан заради неговите правожилност и отлични акустични качества. В миналото в България можеше да се намерят, макар и в ограничени количества, дървесина от явор и смърч, подходящи за направата на качествени инструменти. Днес това е по-скоро изключение. Използват се и дървесни видове с екзотичен произход каквито са абаносът, палисандърът и средиземноморският чимшир.

„Колкото по-високи са качеството на използваните материали, майсторството на изработката и прекрасният звук, толкова една цигулка е по-ценна.“

Заради тези си качества инструментите, изработени от представителите на световноизвестната Кремонска школа, днес са най-търсени и високо ценени.

Въпреки че България не разполага с толкова дълга лютиерска традиция, тя има своето място в историята на лютиерството. В средата на XIX век се появяват първите самоуки майстори, които дават началото на развитието на съвременната българска лютерия. В самия край на XIX и началото на XX век вече може да се говори за професионално производство, наложено от бързо нарастващото търсене, породено от появата на нови оркестри и музикални школи.

През 1918 г. в Казанлък е открито първото лютиерско ателие, специализирано в изработката на цигулки, както и на китари и мандолини. През 1924 г. на базата на това ателие е създадена и до днес съществуващата фабрика за производство на струнни музикални инструменти. „За повече от 100 години лютиерската традиция в Казанлък продължава да се развива възходящо.“ В настоящия момент в града и неговата околност работят над 20 самостоятелни майстори лютиери, специализирани в изработката на инструменти от световен клас.

В началото на XIX век първите инструменти биват внесени в България от Западна Европа. Основно това са инструменти, произведени в Бохемия и Саксония, но може да се намерят и цигулки, които носят характеристики на други лютиерски центрове. През следосвобожденския период в България са внесени хиляди инструменти, главно цигулки от нисък до среден клас, на достъпни цени за потенциални купувачи. Търговията е осъществявана през търговски музикални къщи и магазини, които функционират от 1900 до 1944 г.

През социалистическия период основната продукция на музикални инструменти се осъществява от няколко трудово-производителни кооперации и две фабрики. Произвеждат се инструменти предимно от нисък до среден клас, като малко на брой остават в страната. Повечето са предназначени за износ в страните от бившия социалистически блок, само малка част се продава в страни от Западна Европа.

Днес някои от тези инструменти, преживели превратностите на времето, можем да срещнем по битаците, в антикварните магазини, както и в онлайн магазините за музикални инструменти. Цените им варират от 100 до няколко стотин лева в зависимост от състоянието им. По-редки са ценните и оригинални цигулки от края на XIX и началото на XX век, изработени от майстори лютиери в Европа. Тези инструменти не са от най-известните примери на лютиерското изкуство, но цените им варират от 1000 до 5000 евро. Името на майстора и състоянието на инструмента са от съществено значение за неговата стойност.

И днес майсторите лютиери не спират да търсят вдъхновение и да създават уникални инструменти от високо качество с надеждата за по-добро бъдеще, за да продължат да радват музиканти и ценители на лютиерското и музикалното изкуството.

*Андриан Андреев завършва престижната лютиерска школа „Антонио Страдивари“ в Кремона, Италия. Изработва цигулки и други струнни инструменти в родния си град Казанлък.