За повечето хора Флоренция е мястото, в което най-добре могат да се наблюдават развитието на европейското изкуство и култура благодарение на дейността на управляващата между XV и XVIII в. банкерска и аристократична фамилия Медичи. Свързани с идеите на хуманизма и сред основателите на Ренесанса, членовете на богатата и влиятелна фамилия са благодетели на много от водещите за времето си писатели и художници. Но целите на Медичите далече не се ограничават с притежаването само на картини, скулптури и бижута. Те подкрепят и много изследователи, астрономи, географи, лекари и страстно колекционират всякакви модерни технологични открития – часовници, глобуси, географски карти, инструменти в областта на физиката, астрономията, медицината. Част от тези предмети са показани в любопитния и богат на научни експонати музей „Галилей“ във Флоренция.

Създаване на научната колекция

Започната е през 1562 г. от Козимо I Медичи, който нарежда да бъдат декорирани вратите на библиотечните шкафове в зала в Палацо Векио с изображения на 57 географски карти. Стаята с картите, както е известна, се допълва от планетарния часовник на Лоренцо дела Волпая и два големи глобуса (земен и небесен), които висят от тавана. По-късно сбирката, допълнена с голямата армиларна сфера, построена от Антонио Сантучи през 1593 г. и с различни инструменти, закупени от Англия и Германия, е изложена в малка зала в галерия „Уфици“.

През 1657 г. по идея на великия херцог на Тоскана Фердинандо II де Медичи и неговия брат Леополдо де Медичи, които са сред щедрите покровители на Галилео Галилей, е основана Accademia del Cimento, която си поставя за цел научно и експериментално наблюдение на природата. Реално това е първото европейско научно общество, което предхожда значително по-популярните Royal Society, учредено през 1660 г. в Лондон, и Académie Royale des Sciences, създадено в Париж през 1666 г. А нарастващата научна колекция е преместена в двореца „Пити“.

През 1775 г. е открит Кралският музей по физика и естествена история, а колекцията на Медичите е разширена с нови инструменти в областта на математиката, физиката, астрономията, метеорологията, навигацията, картографията, механиката, много от които конструирани в работилниците на музея. Малко по-късно е представена и Трибуната на Галилей – специална зала, в която е изложена статуя на Галилео Галилей, заобиколена от фрески и барелефи. Експонирани са най-важните инструменти, с които великият учен прави своите открития – като геометричния и военния компас, магнити, микроскопи, телескопите, с които през 1609 г. Галилей открива четири от спътниците на Юпитер (наречени Галилееви луни). Сред важните му постижения са наблюдението на повърхността на Луната, като той оприличава нейните планини и кратери с тези на Земята, откриването на различни звезди в Млечния път, които не се виждат с просто око. В забележителните си книги той прокарва нови научни теории – като теорията за движението на телата. Той е сред основателите на механиката, публично защитава Хелиоцентричната система, предложена от Коперник, поради което е обвинен в ерес от Римокатолическата църква.

През 1927 г. е основан Институтът за история на науката, в която е събрана огромната като масив научна колекция. Драматичните години на Втората световна война и бомбардировките над Италия водят да загуба или повреждане на част от експонатите. Но благодарение на усилията на научните работници от института и на много съвременни дарители колекцията е опазена и даже разширена. През 2010 г. музеят приема името на Галилей, с което показва заслуженото уважение към този изключителен учен, а богата колекция е експонирана в настоящия музей.

Храм на техниката

Постоянна експозиция включва над 1000 разнообразни обекта, които са подредени в 18 тематични зали. Първият етаж представя колекцията на Медичите (квадранти, астролабии, меридиани, циферблати, компаси, армиларни сфери) и оригиналните инструменти на Галилей (термометри, микроскопи, телескопи, книги), принадлежали на Accademia del Cimento. На втория етаж чрез голям брой интересни и красиви инструменти, използвани за механични, електростатични и пневматични приложения, фармацевтични и химически апарати, теглилки, мерки са показани постиженията в области като астрономия, физика, навигация, география, биология, медицина, химия и полезни открития във всекидневието и дома.

Много любопитна е сбирката от над 60 часовника, създадени между XV и XIX в., които освен технически шедьоври са и произведения на изкуството. Такива са и различни обекти за измерване на времето, замислени преди разпространението на механичните часовници, включително инструментите, използвани от майсторите часовникари. Тази колекция е допълнена от монументалния слънчев часовник, построен през 2007 г. като „математически орнамент“ пред музея „Галилей“. Той се състои от голям квадрант, очертан върху тротоара, и гномон, който е оформен от две големи бронзови стели, които символизират деня и нощта. Стелата за деня, обърната на юг (към река Арно), съдържа вертикална меридианна линия, върху която сянката, хвърлена от опашката на „лизипер“ (въображаемо животно полугущер, полуусойница), показва обедното време за всеки период на годината. Стелата за нощта, обърната на север, съдържа представянето на съзвездията Голяма и Малка мечка и възможност за намиране на Полярната звезда.