Leader's Hub БРОЙ /// Мениджър 11/23

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 4 / 4

Да видиш Халеевата комета два пъти

ЦВЕТАНКА МИНЧЕВА, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк

Автор:

Николета Илиева

Снимки:

Ивайло Петров

Да видиш Халеевата комета два пъти

Да видиш Халеевата комета два пъти

ЦВЕТАНКА МИНЧЕВА, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк

Да видиш Халеевата комета два пъти
quotes

Вие станахте Мениджър на годината 2023 г.? Какво ви отличи?

Конкурсът беше добре структуриран и ни изправи пред много предизвикателства, поздравявам ви за организацията му. Както споделих от сцената по време на награждаването, имам няколко принципа, в които вярвам и споделям. На първо място моето дълбоко лично вярване е, че човек трябва да се учи през целия си живот; трябва да приема възможностите да излиза извън зоната си на комфорт; да застава до екипи, които често знаят повече от него. Колкото по-нагоре вървиш в йерархията, толкова повече се налага да работиш с хора, които са по-добри специалисти от теб в дадена сфера. Но всяко излизане от зоната на комфорт води до израстване както на отделната личност, така и на компанията.

Вярвам също, че човек трябва винаги да се отнася добре към хората, с които работи. На работните места прекарваме по-голяма част от времето си, понякога дори повече, отколкото със семействата си. Отношенията в компанията често са от решаващо значение за успеха ѝ.

И не на последно място – особено когато си в сферата на обслужване на клиенти, удовлетворението от това да помогнеш на даден клиент да реши проблема си оставя огромно отражение в начина на работа и в изграждането на взаимоотношенията.

За мен тази награда не е лична. Тя се дължи на цялата работа, която екипът влага, защото нито един човек не може сам по себе си да е успешен мениджър – това е резултат от успешната работа на един огромен екип. Целият екип на „УниКредит“ стои зад тази награда, колегите много се гордеят с нея, което ме кара да се чувствам още по-удовлетворена.

Какъв е идеалният мениджър и какъв е идеалният лидер според вас и къде се разминават?

Времената, в които живеем, са изключително динамични, променливи, изпълнени с предизвикателства, които не сме виждали в предишни периоди – те изискват много адаптивност и гъвкавост. Привърженик съм на т.нар. адаптивно лидерство. В различните моменти в живота на една компания, дори във фазите на един проект, човек трябва да прилага различни качества. Понякога е необходимо да се генерират много идеи, да се стимулира иновацията, да се чува мнението на всички. Друг път се изисква изпълнение на дадена задача – особено когато става въпрос за критични или кризисни моменти, и тогава подходът е съвсем различен.

Вярвам в лидерството сред равни. Виждам лидера като част от екип, като човек, който има необходимите разностранни познания, за да вземе решение в предизвикателна ситуация, може да погледне проблема или казуса от различни гледни точки, за да се стигне до най-доброто решение, и убеждава, а не налага мнението си.

Банките са строго йерархични в своето управление. Идва обаче едно поколение на пазара на труда, което не припознава йерархията в такава степен, а и все повече, както и вие споменахте, се налага философията на споделеното лидерство. Как вие реагирате на тези тенденции?

Банките отдавна не са толкова йерархични, колкото може би хората си представят. Вътре се случват много нови дейности и процеси – имаме хора, които се занимават с психология, с развитие на мобилни апликации, с клиентско преживяване, с това как да изглеждат нашите филиали, както и дигиталните ни канали. Има много роли в банката, които не са изцяло базирани на цифри, а дават поле за огромна креативност. Това е едно от нещата, които задържат интереса ми в тази сфера за толкова години.

Може би в изпълнението на една стандартна дейност има повече йерархия, но когато се говори за иновации, за дигитализация и за нови проекти, се изисква сътрудничество между различните звена – включване на хора с различни компетенции и умения. Ние експериментираме с подобни модели от години, като обединяваме уменията на колеги от различни сфери. Разбира се, вземат се предвид и йерархическите отговорности, защото ние сме строго регулирана индустрия, трябва да има ясно разпределение на отговорностите, особено що се касае до управление на риска. Търсим баланса между двете, но съществуват гъвкави, нови, съвременни модели за работа с по-малко йерархични нива.

Големите централни банки предприеха една от най-агресивните си кампании за повишаване на лихвените проценти в историята. Кога да очакваме ръст на лихвите и у нас, включително и на тези по депозитите?

Действително станахме свидетели на може би исторически най-бързото и най-рязко повишаване на лихвите от централните банки в САЩ и в Европа с оглед овладяване на инфлацията. Има обаче пазари, които, независимо че са част от една обща зона, както сме ние в Европа, реагират по различен начин в зависимост от спецификата на местната икономика. Така е и в България. У нас вече виждаме тенденция на нарастване на лихвите, но с много по-бавна скорост от тази, която се забелязва в останалата част от Европа. Това се дължи на няколко неща – от една страна, нашият пазар е изключително ликвиден – няма необходимост от привличане на допълнителен ресурс, за който да се плаща по-висока цена. От друга страна, депозитите са основната база, върху която се образуват цените в кредитирането. Това в известната степен помогна на нашата икономика да запази по-ниски цени по кредитите и по този начин доведе и до по-високия ръст на икономиката, който отчитаме. Все пак посоката е ясна. Нашите анализатори смятат, че вече сме стигнали пика на вдигане на лихвите в Европа. На българския пазар има още предпоставки за известно увеличение, макар и с по-плавен темп. В момента имаме едни от най-ниските цени на ипотечно кредитиране в света – около 2% и малко над 2%. Нашите анализатори очакват лихвите да стигнат 3–3,5%, това са нива, които не биха затруднили кредитополучателите и не биха попречили на хората да обслужват задълженията си.

„УниКредит“ обяви нетна печалба от над 2,3 млрд. евро за третото тримесечие на 2023 г. Групата има рекордно 9-месечие и 11-о поредно тримесечие на ръст. Кои са основните фактори, на които отдавате тези резултати?

Стратегията на „УниКредит“ е базирана на възможностите, които имаме вътре в нашата група от банки. На българския пазар отчитаме ръст както при банкирането за физически лица, така и в корпоративния сегмент. Например при физическите лица постигнахме над 20 месеца постоянен ръст на пазарния дял. Това се дължи на фокуса ни към клиента; на колегите, които ежедневно обслужват клиентите и са до тях в търсенето на най-доброто решение с оглед създаване на възможности за растеж не само на банката, но и на общностите около нас; на инвестициите, които правим от години в дигитализация. Мога да дам и друг пример – нашето мобилно банкиране е най-сваляната финансова апликация в страната, което показва, че има смисъл в това, което правим. Не на последно място, ние работим много за това да ставаме по-лесни за работа – да опростяваме процесите си, да ги правим по-ефективни вътре в банката, така че в крайна сметка резултатът за клиента пак да е по-добър, а и за нашите колеги – работата да е по-лесна и по-бърза.

В последния анализ от септември ваши икономисти прогнозират ускоряване на икономическия растеж през 2024 г. и 10-процентен ръст на новите инвестиции. Какви са основните рискове, които отчитате, пред тази прогноза?

От една страна, вътрешна политическа нестабилност. Ние в банките следим пулса на финансовата система и виждаме веднага, когато компаниите променят инвестиционните си намерения в резултат на променлива и несигурна среда. Изключително важно за икономиката е да има предвидимост. Рискът от страна на геополитическата обстановка много трудно се предвижда, но той също съществува.

Наложително е да започнем да виждаме и инфраструктурни проекти, които се реализират на ниво държава. Това е от съществено значение за икономиката. Когато държавата е участник в инвестициите, това има ефект върху много широк кръг компании и бизнеси, помага на останалата част от икономиката да се развива. Също достъпът до европейските програми, свързани с Плана за възстановяване и развитие, е изключително важен, защото той дава тласък на компаниите да правят инвестиции.

Как тече подготовката ви за приемането на еврото в България?

Нашата банка започна подготовката си още миналата година заедно с дъщерните си дружества за потребителско финансиране „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ и лизинговата ни компания „УниКредит Лизинг“. Това е много мащабен проект, който изисква промяна в много системи. Ние имаме структуриран план, имаме проект, както и изпълнени известни стъпки от него, така че да можем да бъдем готови в момента, в който има политическо решение и държавата ни изпълни критериите за еврозоната. Банковата система има основна отговорност в процеса към преминаването към еврото – от гледна точка на инвестиции, които трябва да се направят, както и от гледна точка на самата физическа обмяна на валутата.

На хоризонта се задава дигиталното евро. Смятате ли, че ЕЦБ ще изземе част от функциите на търговските банки, и подготвени ли сте за този момент?

Това е една интересна тема, по която все още се работи. Трудно е да се предвиди до каква степен и дали дадени функции ще бъдат иззети. Ние виждаме, че има различни играчи в развитието на финансовата система, които в известна степен влизат в определени части от нея – дали в платежната система, дали при други услуги, които банките извършват. Междувременно банките адаптират своята работа, като се обръщат към дейности, които носят повече добавена стойност за клиента. Аз по-скоро не вярвам, че ролята на банките ще бъде иззета, а че сме в процес на глобално адаптиране на системите ни за разплащания и че банките ще намерят своята роля като изключително важни фактори в икономиката.

Предстоят да влязат в сила още европейски регулации в сферата на ESG, отделно такива за финансови институции. Как оценявате регулаторната тежест – от кой момент тя се превръща в неизпълнимо бреме, което вреди на бизнеса?

Банките са изключително регулирана индустрия. След изминалите кризи и особено след последната през 2008 г., бяха взети много решения за регулиране на бизнеса, така че системата да бъде по-устойчива и по-сигурна и стабилна. Трябва да бъде намерена подходящата формула за това банките да са устойчиви, но и да имат възможност да се конкурират в бизнеса, в който оперират. Още повече че в части от него навлизат участници, които са от сфери, които не са обект на толкова строго регулиране. Трябва да бъде намерена правилната среда.

ESG регулациите и всичко, свързано с устойчивото развитие, за нас са на дневен ред отдавна. Ние подкрепяме много проекти на наши клиенти, свързани със зеления преход. Регулаторите предвиждат по някакъв начин банките да бъдат катализатор на този процес и изискват да спазваме норми, регулации, да въвеждаме практики, които са изключително нови за пазара. Преди всичко в „УниКредит“ инвестираме в обучение на нашите хора, така че да бъдем наясно за това какво предстои, какво трябва да направим като организация и с какво трябва да помогнем на нашите клиенти. Има големи компании, които са много добре запознати с процеса, но има и такива, които имат нужда банката да им помогне да минат през тази трансформация.

Имаме вече две издания на специална сертификационна академия, която направихме със Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, започнахме заедно и магистратура за устойчиво управление, в която се включиха над 40 колеги.

Ние гледаме на темата за устойчивостта и ESG като част от бизнеса, внедряваме я във всяка наша дейност. Започнахме въвеждането на специализирани продукти – например зелена ипотека, зелен лизинг, които да покажат на клиентите ни как могат да извлекат полза от това да живеят по-устойчиво. Много е трудно и много предизвикателно, има все още неща, които трябва да се случат на ниво държава и невинаги зависят от банките. Например от 2024 г. от нас ще се изисква да имаме сертификати за енергийна ефективност за всички сгради, които вземаме за обезпечение. Всички знаем, че няма такива пълни регистри в България, не всички сгради имат такива сертификати. В момента работим по търсенето на решения как това да се случи, така че едновременно да помагаме на нашите клиенти за реализиране на техните инвестиционни намерения, но и да отговаряме на регулациите, които го изискват от нас.

Вие имате водеща роля в развитието на банкирането на дребно на „УниКредит“ и внедряването на иновации в различни сфери. Кой е проектът, който ви е създал най-много главоболия, но е повод за гордост в кариерата ви?

Дигитализацията не е лесен процес – тя изисква много хора от различни сфери на банката да работят заедно. Невинаги технологията е решение на даден проблем. Много често ние трябва да премислим процеса, преди да преминем към дигитализирането му. Всеки един от проектите, в които съм участвала, е бил изключително интересен. Споменах вече мобилното ни банкиране – спомням си, когато го пуснахме на българския пазар, а сега вече над 600 хил. активни клиенти го ползват.

Свидетел съм на няколко сложни миграции на банковата система, които наши партньори са сравнявали с това да видиш Халеевата комета два пъти – те са изключителна рядкост и гордост на всеки, който е участвал в тях. Може да го сравним със сърдечна операция – спира се сърцето на банката, откачват се всички системи и за един уикенд се слага новото сърце, системите се свързват и всичко тръгва на следващия ден, все едно нищо не се е случило. Това са невероятни неща. Вярвам, че всеки колега, който е минал през такива проекти, ще ме разбере.

След като получихте наградата, благодарихте на семейството си за подкрепата, докато изграждате професионалния си път. Как намирате баланса личен живот – работа и как се предпазвате от прегряване?

Преди всичко вярвам, че не става въпрос за баланс, а за ритъм. Когато говорим за баланс, неизменно противопоставяме едното на другото. Когато човек избира работата си така, че тя да му носи удоволствие и той не прекарва насила работните си часове, тогава вече не говорим за баланс, а за правилния ритъм между двете. Аз се гордея за това, че съм майка и имам прекрасно семейство. Има моменти, в които повече внимание е необходимо на семейството ми, и тогава това е приоритет. Имам правилния екип, добре структурирана работа, компания, която ми позволява да правя това, когато имам нужда. От друга страна, когато компанията се нуждае от моя фокус, семейството ми е готово също да застане зад мен и да ми помогне. Моята дъщеря е гимназистка, често ми се случва да правим заедно презентации, – тя си прави ученическата презентация, аз си правя моята за работа – това са едни прекрасни моменти, те са част от този път.

Цялата ви кариера преминава в УниКредит Булбанк. Имало ли е периоди, в които сте се питали какво би било на друго място?

За мен е изключително важно човек да бъде отворен за всякакви алтернативни възможности – да бъде предприемач. Но това не означава задължително да започваш постоянно изцяло нови начинания, можеш да си вътрешен предприемач, в рамките на компанията. Само когато си уверен, че знаеш нещо, можеш да го направиш и то ти доставя удоволствие, ти си спокоен да вземаш правилните решения, да предизвикваш статуквото, да защитаваш идеите, които имаш. Така че – да, винаги съм се замисляла и съм знаела, че имам алтернативи, но съм правила осъзнат избор да продължа да правя това, което правя до момента, защото е предизвиквало моя интерес и ме е удовлетворявал резултатът.

Коя е историята, която бихте разказали на младите мениджъри, за да се почувстват по-уверени?

Историята на Томас Едисън – създател на едни от най-впечатляващите иновации в човешката история. Той е известен с това, че е направил страшно много изобретения, но е бил изправен пред предизвикателства. Например, за да достигне до изобретяването на електрическата крушка, Едисън е използвал стотици различни дизайни, които обаче не са били успешни. Вместо да се откаже и да загърби тази идея, той казал: „Не съм се провалил. Просто открих 10 000 начина, които не вършат работа“. Много ми харесва тази история. Тя показва, че ние не трябва да се отказваме. Много пъти това, което правим и учим от опитите си, намира приложение в сфери, в които дори в момента не очакваме. Всяко нещо, което надграждаме като опит, като знания, рано или късно намира своята добавена стойност.

Какви цели си поставяте за 2024 г.? Какво ви вдъхновява и зарежда със сили за новите предизвикателства?

Преди всичко си поставям за цел да продължим да развиваме успешно компанията си, да продължим да растем – вярвам, че можем да го направим, че имаме достатъчно добър екип и стратегия и е въпрос на прилагането ѝ. Вярвам, че сме достатъчно адаптивни и независимо от това какво ще се случи в обкръжаващата ни среда, ще успеем да се справим. За мен е цел не само следващата година – аз споделям с колегите ми в банката, че изключително важно е да поставим основите на това, което ще ни направи успешни след 10 години.

В личен план, разбира се, си пожелавам да съм здрава, да е здраво семейството ми, да имам повече време за себеосъзнаване, за повече креативност и нови идеи, които да видят бял свят.

По отношение на това, което ме вдъхновява – чувствам се изключително удовлетворена, когато видя не само крайната цел, а енергията, която хората влагат за постигането ѝ – зареждам се от тях и това ми помага. Всеки има и моменти на трудности, но когато попаднеш в среда от съмишленици, това, естествено, вдъхновява. Аз имам такава среда в банката и в Съвета на жените в бизнеса. Там се обединяваме дами с изключителна енергия, а целта ни е да помогнем на други дами да се развиват, както и на повече млади хора да останат в България.