Снимка: Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите

Какви са реалностите пред Зелена Европа, какъв е енергийният потенциал на България? Какви последствия вече се наблюдават за бизнеса в резултат на климатичните промени и как компаниите да се адаптират към тях? Какво е бъдещето на мобилността? Това бяха част от темите, които бяха дискутирани на 15-ото издание на Зеления форум, организиран от сп. „Мениджър“. Преди 15 години тези теми бяха по-скоро екзотични, но също толкова важни и „Мениджър“ традиционно осигурява пространство за дискусии по тях. Събитието беше открито от Юлиян Попов, един от първите дейни участници във форума и бивш министър на околната среда и водите. Той изтъкна, че зелената икономика не е елитарна европейска марка, а настоящата икономика. Големият проблем пред Европа е изоставането ѝ в сферата от Китай, но тя може „да скочи напред“, ако се огледа в следващото поколение технологии, смята Попов.

Снимка: От ляво надясно: Таня Кръстева, главен редактор на сп. „Мениджър“, модератор; Мария Симеонова, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика; Пламен Димитров, член на УС на Българското геополитическо дружество; Мария Минчева, зам.-председател на Българската стопанска камара; д-р Петър Попчев, посланик /п./, президент и изп. директор на фондация „Нет Зиро Международна мрежа за климата“

В следващите пет години европейският дебат ще бъде белязан от две думи – сигурност и конкурентоспособност. Бизнесът все повече поема инициативата в зелената трансформация. За да постигне своите амбиции обаче, ЕС трябва да акцентира върху технологиите и да начертае своята стратегия за справяне с конкуренцията, идваща от Китай и САЩ. Това стана ясно в рамките на дискусионен панел „Реалностите пред Зелената Европа – скорост, ресурси, сигурност“. Според експертите регионалното сътрудничество е добър вариант за България, за да извлече максимални ползи от енергийния преход.

От ляво надясно: Антония Спасова, прокурист на „Еко Партнърс България“ АД; доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ в Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ и изпълнителен директор на фондация ФЕБ, модератор

В рамките на „Fireside chat: Иновации и регулации в управлението на отпадъците“ бяха обсъдени темите за разделното събиране в България, което по думите на Антония Спасова все още се изчерпва до цветни контейнери. Тя отбеляза необходимостта от по-ясно и добре организирано законодателство в сферата. Спасова представи машина на „Еко Партнърс“, която вече има патент, сертифицирана е за безопасност и работи по оползотворяването на отпадъците директно от потребителя, като има елемент на игровизация.

От ляво надясно: Апостол Дянков, началник отдел „Координация на климатични политики“ в Главна дирекция „Политики за изменение на климата“ в МОСВ, модератор; д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на „ЕнЕфект“; д-р Юлиан Войнов, директор на дирекция „Мониторинг и контрол на Регламент (ЕС) 1227/2011 (REMIT)“ в КЕВР; Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт

В рамките на дискусионен панел „Енергийният потенциал на България“ експерти обсъдиха състоянието на енергетиката у нас. Те подчертаха, че в страната ни има две „слепи петна“ – колко реална е климатичната криза и колко важен е енергийният сектор. Според тях за момента енергийният пазар функционира добре, но има редица предизвикателства, включително недостиг на кадри и липса на ясна визия на държавно ниво. Основни двигатели на процеса по декарбонизация са бизнесът и различни организации, стана ясно още от разговора.

Снимка: Симеон Матев, доктор по климатология и асистент по климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“

Какви са трайните последици от климатичните промени и как да приспособим бизнеса си към тях разказа в Keynote презентация Симеон Матев. Той посочи, че измененията на климата засягат всички сфери на нашата планета, а влиянието им върху хората все повече ще нараства. Според него обаче човечеството вече неколкократно е доказвало, че е достатъчно умно, за да оцелее, и въпреки предизвикателствата на новото време ще успеем да излезем и от тази криза.

От ляво надясно: Доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан „Устойчиво развитие, подкрепа и ангажиране“ в Стопанския факултет към СУ „Св. Климент Охридски“ и изпълнителен директор на фондация ФЕБ, модератор; Любомир Любенов, мениджър сътрудничество с клиенти, „Данон Сердика“ АД; Теодор Георгиев, ръководител право и съответствие в „Нестле България“ и ръководител устойчивост в „Нестле Югоизточна Европа“; Иван Димитров, главен инвестиционен стратег и портфолио мениджър на ОББ Асет Мениджмънт; Анелия Иванова, мениджър връзки с обществеността, „Филип Морис България“

Бизнесът генерира много зелени идеи и без да има нормативните изисквания за това, посочиха представители на различни компании в рамките на дискусионен панел „Нова ера за бизнеса: устойчивото развитие по-необходимо и по-видимо от всякога“. Те дадоха редица примери от дейността си и коментираха отражението върху бизнеса на новите изисквания на ниво ЕС, както и начините за борба с green washing-a. Ролята на регулаторите е да създадат добра среда, стимулираща инвестициите, направени в Европа, подчертаха експертите.

От ляво надясно: Арх. Любомир Станиславов, основател и управител, S Architectural Team, модератор; Ангел Сергеев, журналист в DizzyRiders и международен редактор в Motor1.com; доц. д-р инж. Дурхан Салиев, ръководител катедра „Двигатели, автомобилна техника и транспорт“ във Факултета по транспорта при ТУ – София; Никола Симон, VP Global Technology Officer в Melexis

Няма точка на връщане от електромобилите. Зад това мнение се обединиха експертите в дискусионен панел „Точка на кипене: Електромобили vs. ДВГ – бъдещето на мобилността“. Те коментираха водещата роля на Китай на пазара на електромобили и начините, по които Европа и САЩ могат да повишат конкурентоспособността си и да гарантират лоялни практики на пазара. Според тях скоро електромобилите ще са по-изгодни спрямо конвенционалните коли, а всички проблеми по отношение на пробег, скоростно зареждане и пр. ще са останали в миналото до края на десетилетието.