Големите международни групи ще дължат 15% данък върху печалбите си в страната от следващата година. Промените идват като резултат от историческото споразумение за минимално ниво на облагане между 140 държави, приветствано от ЕС под формата на директива.

Ефективното прилагане на Директивата цели да ограничи надпреварата към намаляване на корпоративната данъчна тежест и прехвърлянето на печалби в юрисдикции без ефективно или с минимално облагане.

Всяка група с консолидирани глобални приходи над 750 млн. евро попада в обхвата на новия режим за печалбите на своите дъщерни дружества и клонове в страната.

Съгласно договорения механизъм печалбата във всяка една юрисдикция, в която групата оперира, трябва да бъде обложена с поне 15% данък. Подобно на много страни, България избра да въведе свой национален допълнителен данък, за да постигне договорената ефективна минимална данъчна ставка от 15%. На практика това гарантира, че България ще събира допълнителен данък от местните лица, попадащи в обхвата. Възможната алтернатива предполагаше крайните компании майки да дължат в собствената си държава петте процента разлика върху печалбите на българските им дъщерни дружества.

Спорна позиция

Спорен момент в местния законопроект за въвеждане на правилата е изключването на възможността за облекчение за предприятията, извършващи реална стопанска дейност. За тях Директивата предлага опция на държавите членки да изключат от облагане базова норма на печалба, изчислена като функция от инвестициите в материални активи и възнаграждения на персонала. Отказът да се приложи тази опция предизвиква ответна реакция на инвеститори и работодатели с надежда за редакция на окончателния текст преди второто му гласуване в парламента.

Проектозаконът предвижда разпоредби за по-облекчени преходни периоди, които отлагат приложението на новите правила за определен кръг лица. В момента тези периоди обхващат първите три години и са изградени около информацията, подавана в системата за отчети по държави, която вече е в сила в страната. Така например групи, за които печалбата преди данъци в България като цяло е по-ниска от предвидената норма на базова възвръщаемост от съществена стопанска дейност, могат все пак да бъдат облекчени временно, доколкото са в състояние да защитят, че ниската им рентабилност е напълно пазарен резултат.

Специфични аспекти

Отправната точка за определянето на данъчната основа по правилата на допълнителния данък за дъщерните дружества в страната ще бъде нетният счетоводен финансов резултат, изготвен в съответствие със счетоводните стандарти, по които е съставен консолидираният финансов отчет на групата преди елиминиране на вътрешногруповите сделки. В повечето случаи не би трябвало да се очаква тази специфика да доведе до съществени разлики. Голяма част от българските дружества, част от многонационални групи, прилагат МСФО, като същите счетоводни стандарти се ползват и за целите на консолидационните отчети.

Друга изцяло нова концепция в България е групирането на съставните предприятия за целите на данъчното облагане чрез сумиране на техния резултат в обща данъчна основа. Така например, ако дадено дружество отчита печалба, а негово свързано лице от същата група – загуба в един и същ период, двата резултата ще се агрегират и прихванат като стойности.

На следващо място правилата за определяне на печалбата за целите на допълнителния данък предвиждат различни преобразувания, които се отличават от действащите правила по ЗКПО за увеличение и намаление на счетоводния резултат. Подобна значима разлика спрямо сегашния режим е, че при определянето на печалбата за целите на допълнителния данък се изключват печалби и загуби от разпореждане с участие в собствеността на друго дружество, когато участието е 10% или повече. Подобни разлики са налице и във връзка с третирането на дивиденти от трети страни, извършването на преоценки и обезценки и други елементи от доходите на предприятията.

От друга страна, временните разлики по ЗКПО се вземат предвид за целите на допълнителния данък чрез отчитането на отсрочени данъчни позиции, оповестени във финансовите отчети на предприятията в юрисдикцията. Това би могло да ограничи начисляването на допълнителен данък в съответна година, при определени обстоятелства. Въпреки това налице са специфични ситуации, при които би било необходимо да се извърши корекция и ефектът от отчитане на отсрочен данъчен пасив ще бъде неутрализиран в последващ период (например, ако отсрочен данъчен пасив не намери обратно проявление в рамките на 5 години след неготовото отчитане при определени условия), което би могло да доведе до облагане с допълнителен данък. Пренасянето на загуби от предходни години за целите на допълнителния данък ще се извършва чрез отчитането на отсрочени данъчни активи.

Нов елемент за българското данъчно законодателство е и въвеждането на възможност за данъкоплатеца да прави избор по третирането на определени елементи за определяне на печалбата за допълнителния данък. Така например за едно предприятие може да се упражни избор реализираната печалба през дадена година от разпореждане с недвижим имот да бъде прихваната срещу загуба от подобни разпореждания през предходните четири данъчни периода.

Несъмнено сложният характер на правилата с труден за прилагане нормативен текст и изцяло нови концепции ще изправи местните компании в обхвата пред поредно голямо предизвикателство за адаптиране на вътрешните си процеси по финансово отчитане и управление на ескалиращи разходи за дейността.

Докато Pillar2 изглежда най-голямата промяна за 2024 г. на данъчния хоризонт в България предвид 16-те години консерватизъм в подоходното облагане, тя съвсем не е единствената. Вече влезе в сила европейският регламент за CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism), който чрез въвеждането на нов налог за внос на определени стоки извън ЕС цели да компенсира ефекта от цената на търговията с емисии в ЕС. В идеалния случай вносни стоки, за които не се плаща същата цена, свързана с отделяния при производството им CO2, ще бъдат обложени по същия начин и няма да имат това конкурентно предимство. Механизмът обаче функционира чрез предизвикателни изисквания за деклариране, обвързани със сериозни глоби, още преди да възникнат задълженията за плащане. Това налага веднага да се направи преглед на стоките, които ще са засегнати, и търговските вериги да направят план за действие.

Друга абревиатура ще предизвика доста сериозна промяна и в България, която следва добрите европейски практики. SAF-T е стандарт за обмен на информация между администрацията и данъкоплатците, който вероятно ще влезе в сила от 2025 г. Независимо от организацията на информационните системи във фирмата, той ще изисква периодично предаване на информация към НАП по предварително зададени номенклатури. Последното ще наложи немалко еднократно усилие и затова подготовката трябва да започне сега.

От промените, генерирани на местно ниво, най-много вълнения предизвикват кръгът от стоки и услуги, за които ще се прилагат намалени ДДС ставки, максималният осигурителен праг и нивата на местните данъци и такси. Към момента на приключване на този материал дебатите продължават.