Бизнес БРОЙ /// Мениджър 02/2024

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4

Времената се променят, уволненията остават

Хрониката на един борсов играч

Автор:

Николай Майстер, изпълнителен директор на „Интеркапитал Маркетс“

Времената се променят, уволненията остават

Времената се променят, уволненията остават

Хрониката на един борсов играч

Времената се променят, уволненията остават
quotes

Като студент, учещ банков мениджмънт, се интересувах много от борси, капиталови пазари, финанси. Спомням си как по телевизиите във Франция леви политици и синдикални лидери обясняваха как капитализмът е лошо нещо, защото, когато големите предприятия обявят масови уволнения, то акциите им на борсата скачат. Това, разбира се, ставаше след спад на продажбите и дълги години на поддържане на прекалено раздут персонал, защото във Франция е пословично трудно да се уволняват служители. Без да стигаме до чак мигновени пазарни реакции и като говорим за съвсем другата икономика – американската, – сега пак сме в ситуация на рекордно високи цени на акциите във времена на съкращения на персонала.

В началото на 2023-та, преди около година, силно впечатление ми правеше тенденцията на фирмите да правят всякакви неща, за да привлекат служителите, свикнали да работят от къщи, обратно в офисите. Имах разговор с висш мениджър във фирма – строителен предприемач, която тъкмо беше завършила голяма офис сграда в центъра на Варшава, и работеха по отдаването ѝ под нам. На мой аргумент, че много работни места в офисите стоят празни, той ми казваше, че виждат много фирми, които, ако досега са наемали 5000 кв. м някъде извън централните хубави места, то сега търсят да наемат 3000 кв. м, но на топ локация именно с цел да накарат хората да идват до офиса. Изтъкваше предимствата на добрата локация, модерните офис сгради, обзаведени в крак с времето, със социални зони, зони за сътрудничество и колаборация, за разпускане и всякакви други.

По същото време чух за фирма, работеща в аутсорсинг индустрията, която наема над 1000 служители и беше решила да реорганизира офис пространството, пак с цел връщане на служителите на работните им места. Те похарчиха 5 млн. евро, разделени приблизително поравно между наемателя и собственика на сградата за този проект.

Тогава през цялото време си мислех: „Луди хора, цялата тази история може да се реши с един имейл до всички“. И имейлите не закъсняха. В средата на миналата година банки като JPMorgan в САЩ написаха до средното ниво мениджъри, че ги искат в офисите поне 4 дни седмично.

Пак по това време започнаха да излизат новини за масови уволнения в големи технологични компании като Facebook, Alphabet, Amazon, Snapchat. Обясненията бяха в две посоки: първо, че някои бяха наели прекалено много служители веднага след пандемията и сега просто коригираха капацитета си спрямо развитието на пазара. Другата теза беше, че големите технологични компании имаха много проекти, цели подразделения, които работеха на загуба. Във времената на нулеви лихви и лесни пари големите компании влагаха средства във всякакви луди проекти и идеи и просто трябваше да бъдат закрити. Много мои колеги и приятели видяха сигнал за идването на рецесия. Аз бях сред тях. Рецесията така и все още не е дошла.

Сега усещането за масови уволнения навсякъде остава, подхранвано от това, че новините за тях са повече на брой. Но те по-често идват от по-малки фирми или ако са от големи, то става въпрос за относително малък брой хора. Сега основният мотив навсякъде е: това е причинено от AI. Въоръжени с тези качествено нови средства, компаниите вече нямат нужда от толкова много хора или поне имат нужда от такива с различни качества и умения.

Много хора в технологичния сектор сега се сблъскват с феномени, които са относително нови за тях. Първо, може да има уволнения, дори и компанията им да се развива добре, акциите ѝ да летят в небесата и да изкарва много пари. Малко преди да обяви рекордни приходи от 62 млрд. долара за тримесечие, Microsoft съкрати 1900 служители от подразделенията си Xbox и Activision Blizzard. Другият нов феномен, включително и за мен, е, че промяната и нуждата от адаптация и развитие са постоянни. Аз съм човек, започнал активната си кариера точно във времената на „прехода“ в България, на голямата промяна от планова икономика към свободен пазар. В продължение на над 10–20 години в България постоянно се говореше: сега е преход, но когато преходът свърши, ще е по-добре. У мен се разви усещане, че промените се случват рядко, и то у нас. Какво имат да се променят западните общества, те нали са си в пазарна икономика от много отдавна.

Оказва се, че дори и да не са толкова революционни, промените в обществото се случват постоянно. Технологичният прогрес, дали ще го наричаме AI революция, dot.com ера, или нещо друго, поражда нужда от все по-честа, дори постоянна адаптация, развитие на хората и техните знания и умения. Работещи в относително модерни и високотехнологични отрасли, ние само четем в книгите как постиндустриалната революция, глобализацията и технологичното развитие са довели до масови уволнения на миньори, металургични и други работници от производствени предприятия в региони като Североизточна Англия и Средния запад в Щатите през 60-те и 70-те. Уважавани автори като Fiona Hill (There is nothing for you here) виждат в събития като Brexit и феномени като Тръмп именно последиците от подобни промени и как те се отразяват на поколения хора. Но ние, „техничарите“, си мислехме, че сме защитени. Ние сме от тези, модерните, именно със знания и умения, които се търсят сега. Уволненията в технологичния сектор и във финансите напоследък далеч не са толкова масови, както в производствените сектори преди 60 години, но са добър повод и ние да се замислим и да освежим знанията си.