Риболовът е един от стълбовете на тунизийската икономика и заедно със селското стопанство представляват около 10% от БВП. Преди десет години в южната част на Тунис настъпва бедствие, защото нахлува синият рак. И то по такъв начин, че оставя рибарите без работа. Синият рак омита всичко по пътя си и затова получава прякора ДАЕШ – арабския акроним за „Ислямска държава“. Той има два подвида – Portunus Segnis и Callinectes Sapidus.

Синият рак е забелязан в Средиземно море още в края на XIX век, най-вероятно дошъл от Индийския океан с баластните води на големите търговски кораби. В Египет е засечен за първи път през 1949 г.

В залива Габес е видян за първи път през 2014 г. Заливът се простира от Сфакс до Джерба и е ключов за риболова в Тунис – от него се вадят около 40% от рибната продукция на страната. Заради бедствието ДАЕШ рибарите са принудени да продадат лодките си, защото вадят повече раци, отколкото риба. Тази, която вадят, е накълцана до такава степен, че не става за продажба. Освен това заради раците те трябва да сменят мрежите си по три пъти на година, докато преди това са го правели на 2–3 години.

Жените, които са обучавани по програма на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) за улов на миди, също остават без работа.

Повратната точка

Тонове сини раци са трупани на купчини по пристанищата или връщани обратно в морето. Боклук, който не става за нищо, макар че месото им се цени високо, особено в Азия, Съединените щати и Австралия.

Всичко това се променя през 2017 г., когато правителството започва да дава субсидии за улов на син рак – по 1,8 динара (около 1 лв.) за килограм рак, и след това го продава за 1 динар на фабриките. През 2019 г. правителството отваря и първата фабрика на островите Керкена. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) предоставя специални метални капани за по-лесно хващане на раците и обучава рибарите как да работят с тях.

Друга програма на ООН осигурява 100 хил. динара субсидии за производство на нови капани. Най-успешните са цилиндрични с метални мрежи и четири входа. Един от тях събира по около 5 кг раци. В силните месеци рибарите правят по над 2000 динара на месец (около 1200 лв.). Това превръща нещастието в печеливш бизнес. В рамките на няколко години същите тези рибари, продали лодките си заради ДАЕШ, купуват нови. По тунизийското крайбрежие изникват преработвателни фабрики. В залива Габес има вече над 50 такива – всичките създадени през последните пет години. Цялата тази верига – от рибари през служители във фабрики, търговци и логистични оператори – дава хляб на хиляди хора.

Заводът на рибната група Jaradah в индустриалната зона на Габес е най-големият в Тунис. В натоварения сезон през лятото в него могат да работят 1700 души на три смени. И да преработват по 70 тона раци на ден. Не става въпрос само за местни инвеститори. Едноименната фабрика Gabès е собственост на компания от Бахрейн. Има заводи и на корейски и турски компании. Има и защо – в Република Корея обичат раците, нарязани на две големи части, и предпочитат женските екземпляри. В Тайланд предпочитат раците сурови. Пазарът в Северна Америка предпочита месото да е смляно и сбито в метални консерви.

В Тунис синият рак не е на почит – никой освен рибарите и техните семейства не го яде.

През 2022 г. Тунис е изнесъл 8116 тона син рак на стойност 90,5 млн. динара (около 55 млн. лв.). Според Министерството на земеделието водните ресурси и морския риболов ръстът спрямо 2018 г. е 200%.

Увеличеният улов тревожи рибарите. Има искания за забранени сезони и максимален размер на улова. Засега тунизийското правителство не прави нищо по въпроса. Но едва ли ще реагира много бързо – всички тези заводи са аванпост на революция, която превърна екологична катастрофа във възможност за развитие. Биолозите са категорични, че има спад на биомасата на синия рак в залива Габес. През 2018 г. тя се изчислява на 34 хил. тона, сега е 11 хил. тона.

Инвазията на синия рак в Средиземно море

Синият рак не е стигнал само до Тунис – той заплашва мидите в лагуните по делтата на р. По в Италия. Това е огромен проблем за индустрията, която в нормална година произвежда по 15 хил. тона миди. Италианското правителство отдели 3 млн. евро за улавяне и премахване на раците, но това едва ли ще доведе до желания резултат. Според Джанлука Сара, морски еколог в университета в Палермо, раците могат да издържат температура на водата до 40 градуса, макар метаболизмът им да функционира най-добре при температура от 24 градуса. „Callinectes Sapidus се чувства по-добре в студените води, докато Portunus Segnis е свикнал с топлите“, казва Сара.

Ключов фактор за инвазията е затоплянето на водата на Световния океан, смятат Сара и експертът по средиземноморско биоразнообразие в университета в Тунис Джамила бен Суси. „Сушата през 2022 г. позволи в делтата на По да навлезе много повече солена вода. А яйцата на раците се люпят по-успешно в солената вода“, допълва Сара. Женският син е ултра продуктивен – може да има до 4 люпилни на година, като максималният брой яйца в една от тях може да стигне до 100 хил. Освен това в Средиземно море синият рак има само два естествени врага – октоподите и морските костенурки. Те обаче просто нямат достатъчно висока популация, за да ограничат разпространението му.

Според бен Суси фактът, че в Либия няма толкова много сини раци, показва и колко важно значение има екосистемата на даден район. „В тунизийската част на морето е по-мръсно, има и прекалено голям улов на риба. Това улеснява инвазията им“, твърди той.

Досега двата подвида на синия рак са живели отделно. От миналата година обаче в Габес започва да се наблюдава смесване на колониите. Наблюдаваме ги, за да видим дали единият вид ще вземе превес и ще изгони другия“, отбелязва Бен Суси.

Други чужди обитатели на моретата близо до България

Средиземно море е един от най-големите световни резервоари на морско разнообразие. То съдържа само около 1% от световния воден запас, но около 10% от морските видове по света. Всеки сериозен проблем може да има последици за половин милиард души, които живеят около него.

Синият рак не е единственият досадник, нападнал Средиземно море. Друг такъв вид са заешките риби (Siganus rivulatus и Siganus luridus), които също идват от Тихия океан. Тези риби унищожават растителността, която храни и защитава местните видове. Заради тях популацията на някои водорасли в Гърция и Турция е намаляла с около 60%.

Има обаче и по-неприятна риба – лъвската. Този вид е смятан за най-инвазивния въобще в природата. Лъвската риба е агресивна и разполага със силна отрова, като в последните години се мести към Егейско и Йонийско море. Тя се храни с огромни количества малки риби и рачета, а стомахът ѝ се уголемява до 30 пъти, за да събере улова. Инвазията на лъвската риба в Бахамско море води до намаляване на видовете, с които се храни, с 65% само за период от две години. Във френските владения в Карибско море годишните загуби от този вид се изчисляват на над 10 млн. евро.

Последното проучване за неместни видове в Средиземно море е на WWF от 2021 г., което установява 986 „преселници“. От тях 10% се категоризират като инвазивни, тоест тяхното присъствие води до вреди за икономиката или екосистемата.