Бизнес БРОЙ /// Мениджър 07/23
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4
Рискът расте в услугите и строителството
Тенденции и прогнози за развитието на несъстоятелността в България през 2023 г.
Рискът расте в услугите и строителството
Тенденции и прогнози за развитието на несъстоятелността в България през 2023 г.
Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Остават ви още
2
статии за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News
Неплатежоспособността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в частност и България, беше повлияна от различни фактори като различни икономически условия, мерки за подкрепа и правни промени през последните три години. Предизвикателствата започнаха още от пандемията, която провокира икономически спад. Последва сравнително бързото възстановяване с рязко нарастващо търсене, но станахме свидетели на прекъсване на предлагането, което се усети още повече вследствие на икономическото въздействие от войната в Украйна.
Всички тези развития предизвикаха опасения не само за макроикономическата активност и стоковите пазари, но и за платежната ликвидност на компаниите, политиката на централните банки и съпътстващите ги спекулации. Въпреки всички негативни сценарии обаче и 2021 г., и 2022 г. бяха изключително успешни от икономическа гледна точка. Предстои да видим какво ни очаква през 2023 г., а тя на първо място е белязана не само от икономически рискове, но също и от турбуленциите в геополитическото напрежение и нашата собствена политическа нестабилност.
Заедно с това нарастващите разходи, отслабващото потребителско търсене поради високата инфлация и прекратяването на дългогодишната държавна подкрепа поставиха компаниите отново под натиск. Резултатът е логично увеличаване на неплатежоспособността.
Сред най-засегнатите сектори са тези на хартията, дървесината и петрола. Причините са в промените във веригите на доставки заради санкциите срещу Русия и техните контрасанкции. Недостигът и липсата на възможност за бърз заместител доведоха до намаляване на дейността и фалит.
От друга страна, производството на стъкло и месо пострада косвено от по-високите цени на енергията и фуражите. Това е от особено значение за стъкларския сегмент, чиято дейност е силно обвързана с редовните енергийни доставки и има ограничени възможности за реакция в случай на неочаквани промени. Освен това месният сегмент беше изложен на нарастващите разходи за транспорт, както и за храни и фуражи за животни поради големия дял на Русия и Украйна в световното производство на зърнени култури.
Ситуацията изглежда привидно спокойна през първата половина на 2023 г.
През 2020 г. в България в несъстоятелност са обявени 488 компании, през 2021 г. – 516 (+5,78% от предходната), през 2022 г. – 532 (+3,1% от предходната), а към края на май 2023 г. те са 190 на брой. Спрямо същия период на 2022 г., когато те са били 227, отчитаме понижение с -16,3 процентни пункта, но тези данни са само привидно положителни, тъй като все още има твърде много рискови фактори пред бизнеса.
Най-чувствителни сектори
Персоналните услуги (фризьорство, почистване, спорт и др.), както и неспециализираната търговия (авто-мото части, техника и свързаните с тях сервизи) като сектори, които предоставят второстепенни услуги, изглежда, най-силно се влияят от нарастващите разходи на домакинствата за издръжка.
Бизнес услугите (счетоводство и консултации) също индиректно са свързани с намаляващата инвестиционна активност, като принос за това има и политическата нестабилност.
Същото важи с пълна сила и за сектор облекло/текстил. Разходите за дрехи и обувки не са от първа необходимост и биха могли да бъдат спестени или забавени. Освен ограниченото търсене друг съществен фактор, който оказва влияние върху тази индустрия, е и натискът върху цените и конкуренцията, който производителите не само от България, но и от Източна Европа чувстват поради бързото нарастване на производствените разходи (труд, транспорт) спрямо азиатските им конкуренти.
Наред с това развитието на строителството, което бележеше бум през последната година, предвид ниските лихвени разходи и налични спестявания бързо започва да се охлажда. Въпреки че интересът на местните играчи продължава да бъде поддържан от ниските лихви, то международните инвеститори се отдръпват поради по-високите разходи за финансиране и като цяло по-рисковата среда в България спрямо техните национални пазари.
Сектор строителство заслужава специално внимание
Очертава се вероятно свиване на активността в строителния сектор в Европа в средносрочен план. Такива са очакванията ни на фона на високите цени на суровините, разходите за енергия и заплати и повишените лихвени проценти.
За първото тримесечие на 2023 г. производството в строителството в ЕС се увеличава с 2,3% в сравнение с последното тримесечие на 2022 г. Това се случва въпреки спада от 1,9% между март и февруари 2023 г., но е приблизително на същото ниво на активност през двете години. Отчетеният ръст се дължи главно на изоставането на проекти, подписани преди посочения период и ранното реализиране на големи инвестиционни планове на ЕС.
Повишаването на лихвените проценти има ясен ефект върху търсенето на кредити за покупка на жилище, което намалява вече четири последователни тримесечия. В допълнение към повишаването на лихвите банките също затягат кредитните стандарти както за корпоративни, така и за жилищни покупки от домакинства. Очаква се строителната дейност в Европейския съюз да се свие тази година с оглед намалените разрешителни за строеж, покачващите се разходи за строителство, по-скъпото и ограничено финансиране, както и пониженото търсене на жилища.
Факторите, които допълнително затрудняват сектора и увеличават риска от несъстоятелност в България, са свързани и с доскорошната политическа криза и липсата на стабилно редовно правителство през последните две години, което доведе до замразяване и забавяне на големи и значими инфраструктурни проекти.
Анализ на „отличниците“
Въпреки че трудно можем да кажем със сигурност кой сектор е "най-безрисков" (тъй като малкият брой фалити (или липсата на такива) невинаги може да бъде ясен индикатор за стабилност в дадена индустрия), данните за България показват, че от споменатите 190 обявени несъстоятелности до средата на 2023 г. секторите "отличници" са телекомуникации, обработка на пластмаса и каучук, метали и кожени изделия.
Телекомуникационните услуги наред с IТ сектора от дълги години се смятат за по-малко рискови поради бизнес модела и по-слабата им зависимост от цените на суровини и материали и затруднения във веригите на доставки. Обработката на пластмаса и каучук, метали и кожените изделия е по-чувствителна към промени в тези фактори и е твърде рано да правим прогнози и заключения.
Развлекателните дейности вече пострадаха достатъчно по време на ковид кризата, ето защо въпреки че възстановяването в сегмента беше леко неустойчиво през предходната година, сега той бележи значителен растеж. Завръщането на дейностите на открито и увеличаването на международния туризъм донесоха глътка свеж въздух в този сектор. Отчетените към момента 9 на брой несъстоятелности в индустрията до голяма степен биха могли да се дължат на спирането на отпусканите от правителството серия от помощи и облекчения по време на пандемията и поддържането им „на изкуствено дишане“.
Финансовите услуги са сравнително нов сектор, който набира скорост с нарастването на икономиката и местния финтех сектор.
|
Ключови думи
риск
задлъжнялост
несъстоятелност
икономика