Играли ли сте някога на развален телефон? В тази игра човек казва дума или фраза на някого, който предава на следващия, и така до последния играч. Често обаче се случва думата или фразата до края на играта да се е изменила напълно спрямо това, което първоначално е казано заради неволни грешки при предаването. Подобна е ситуацията и при парашутизма и екстремните спортове като цяло. Мнозина искат да опитат някои от тях, но докато събират смелост и кураж, се сблъскват с различни предразсъдъци или истории, пречупени през личното виждане на разказвачите.

Безспорен е фактът, че за да се достигне до най-добрата информация, трябва да се потърси нейният първоизточник. У нас, когато се касае за парашутизъм, няма как да не потърсим Христо Киликчиев, който има богат и дълъг опит в сферата. Киликчиев се занимава с парашутизъм на практика цял живот – започва да скача на 15 години, а скоковете винаги са били част от професионалния му път. Той е съсобственик на Skydive Sofia, пилот, тандем инструктор, AFF инструктор, камерамен, обучаващ и изпитващ коуч, организатор полети, инструктор в аеродинамичен тунел.

„Всичко започна през далечната 1993 г. Като ученик отидох на летището в Казанлък, където ни обучаваха две седмици“, разказва Киликчиев. „На вратата аз си задавах въпроса „Какво правя тук?“, но никога няма да забравя тишината след отваряне на парашута. Това беше и моментът, когато се влюбих в парашутизма“, споделя той.

Ако нямаше страх, никой нямаше да скача, именно в това се състои скайдайвингът и повечето екстремни спортове – да преодолееш страха.

През 2011 г. Киликчиев и неговият съдружник Драгомир Недков основават Skydive Sofia. Компанията започва реална дейност година по-късно, а към днешна дата предлага тандемни скокове с парашут, полети с жирокоптер и мотоделтапланер, уроци по пилотиране, уингсют курс и др. Дружеството е сертифицирано от USPA (Американска асоциация по парашутизъм). Първоначалната инвестиция на съсобствениците е за самолет, финансирана с ипотечен кредит. „Много приятели ни подпомогнаха чрез техните бизнеси. През годините реинвестираме печалбата и от три тандемни парашута, колкото имахме в началото, сега притежаваме над 30. Самолетът също заменихме с по-голям, по-мощен и бърз – Cessna 206, – един от най-използваните самолети за парашутизъм, който се изчаква до 4200м за 12 минути“, посочва Киликчиев.

По неговите думи цената за оборудване варира, но една чисто нова система за тандемни скокове, която се състои от раница, основен и запасен парашут и задължителен уред за сигурност, струва около 20 хил. евро. „Ние закупуваме парашутите си от сертифицирани производители, които са чешки, германски и американски компании, водещи в сектора в цял свят. Допълнителната екипировка – каски, очила, висотомери, поръчваме от Австрия, Италия, Австралия и Германия, а гащеризони от Унгария“, добавя той.

Skydive Sofia работи целогодишно с основен екип от шест човека, който в летния сезон се утроява на фона на ръста в търсенето на услугите на компанията. Дружеството организира международни курсове с изпитващи от чужбина, като така обучава инструктори не само от България, но и от съседни страни. „Почти всички наши инструктори са започнали като парашутисти при нас и са минали по всяка стъпка, за да израснат до мястото, което заемат сега. Трудно е да обобщим качествата, които трябва да притежават инструкторите, но те са както физически, така и психологически“, твърди Киликчиев.

По отношение на безопасността на клиентите той отбелязва, че има два фактора – човешкият и екипировката, като първият е по-важният и около 80% от инцидентите в световен мащаб идват от него. „Ние поддържаме много висок стандарт на обучение още от началото, от най-ниските нива до инструкторите. Организираме обучения и семинари, всяка година инструкторите преминават тренинг при нови бюлетини за безопасност. Ключова дума е безкомпромисност – към обучението, към поддържането на квалификацията, към екипировката, която имаме“, допълва той.

На пазара в България Skydive Sofia няма голяма конкуренция, защото бизнесът е нишов и не е лесен. „Комерсиалният парашутизъм е различен от спортния, който се финансира чaстично от държавата, а в авиацията всичко е много скъпо“, обяснява Киликчиев. Той добавя, че когато започват да се занимават с парашутизъм, от желаещите не се иска никаква първоначална инвестиция за екипировка, защото компанията може да им предостави всичко необходимо под наем. Когато обаче те натрупат опит и разберат, че това е техният спорт – което според Киликчиев обикновено се случва след около 100–150 направени скока, вече трябва да си закупят оборудването. „Хубавото е, че има все повече парашутисти в България, поколенията се сменят и е лесно да се намери запазен парашут на добра цена. Няма нужда хората да имат предварителен опит, а да имат желание да се научат. Парашутизмът е повече психологически, отколкото физически спорт“, добавя той.

През последните години се забелязва засилен интерес към парашутизма. „През първите години едва ли не сме убеждавали всеки клиент лично, докато сега графикът е запълнен с дни напред“, посочва Киликчиев. Желаещите да скочат с професионален инструктор са на различна възраст – от 12- до 74-годишни, с разнообразни професии и ежедневие. „Най-голямата част са между 20- и 35-годишна възраст, но любопитно е, че през последните 2–3 години се увеличи възрастта на скачащите и скокът с парашут стана популярен подарък за 50-годишнина“, отбелязва инструкторът.

След Ковид хората осъзнаха, че животът е кратък и спряха да отлагат сбъдването на мечтите си.

За обучение пък идват предимно млади хора с възможности, които най-често работят на бюро и имат нужда от позитивни емоции. Най-голям интерес определено привличат тандемните скокове с професионален инструктор. „Това е най-лесният начин човек да се докосне до чувството по време на свободното падане – трябва само подходящо време, спортни обувки и резервация“, казва Киликчиев.

В работата си за толкова години, включваща хиляди скокове и стотици ученици, инструкторът има множество впечатляващи истории. Разказва ни обаче за две от тях – за скока на незрящия Иван, който се доверява изцяло на инструктора си и изживява уникалното усещане по време на свободното падане, както и за един от най-вдъхновяващите си ученици – Константин Ангелов. Ангелов се записва за курса за парашутисти без никога да се е качвал на самолет, но с ясен план как иска да се развива в този спорт и професия, с мечтата да стане уингсют пилот (тези, които летят с костюмите тип „летяща катерица“). Сега вече е единственият сертифициран инструктор за първи полет с костюм в България, който показва и на самия Киликчиев как да лети с уингсют.