Бизнес БРОЙ /// Мениджър 04/24

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Неоползотвореният потенциал на България

„Позеленяването“ на енергийната система е задължително, но дори по-важно от това е предварителното планиране на процесите

Неоползотвореният потенциал на България

Неоползотвореният потенциал на България

„Позеленяването“ на енергийната система е задължително, но дори по-важно от това е предварителното планиране на процесите

Неоползотвореният потенциал на България
quotes

Енергийният потенциал на България е огромен. Двойно по-силен ще бъде отпорът този потенциал да бъде реализиран. Сблъсъкът на миналото с бъдещето ще е крайно ожесточен. Естествено, че бъдещето ще спечели, но миналото ще нанесе тежки щети, преди да си отиде.

Миналото е под знака на държавния контрол, абсолютна непрозрачност, тежка корупция. Eнергийната система ще продължи да се задъхва, да създава тежка неконкурентоспособност на българската индустрия и икономика чрез повишаващи се оперативни разходи. При нежелание да се реформира цената ще се плати от населението. Финалната рецепта след тежкото заболяване (наречено корупция) е голям обществен натиск. И тогава ще настъпи бъдещето. Може би.

А то включва решително стъпване върху огромния, неограничения потенциал. Не само в енергиен план. България разполага с уникални възможности, свързани с географското си положение – няколко ключови международни коридора преминават през страната, създаващи търговски и икономически потенциал. Фактът, че сме граница на Европейския съюз, също е от ключово значение. В по-тесен план – страната ни разполага с висока ефективност на слънчевата радиация, която през последните няколко години доведе до ускорено реализиране на фотоволтаични проекти. Вярно е, че планирането на мрежата изостава, а и цялостните механизми за управление на проекти в по-голям мащаб не отговаря (най-често) на нуждите на потребителите или на системата. За „дебалансирането“ на системата основна „заслуга“ носят и тежката европейска администрация, липсата на регионално и глобално планиране при изграждането на нови мощности (в голям мащаб) и балансирането им. „Позеленяването“ на системата е задължително, но дори по-важно от това е предварителното планиране на процесите. Иначе това, което беше валидно в миналото, а именно висока ценова волатилност, сътресения на пряко свързани икономически сектори и недоволство от страна на инвеститорите, ще продължи да бъде факт. Нещо повече – може да бъде с още по-негативни последствия.

Ярък пример е нашата система, която в резултат на бързо променливата икономическа среда (а и рецесионната спирала, в която навлиза Европа) се люлее от неразумно високи цени на електроенергията до нулеви (и дори отрицателни) стойности, които убиват инвестиционния апетит и създават възможност за фалити на новоизградени проекти. Естествено, че негативен оттенък през последните години придава и абсурдното забавяне на структурните фондове от ЕС – т.нар. „План за възстановяване и устойчивост“ следваше да върне устойчивостта след щетите от Ковид-19.

Стартовата позиция на България не е никак лоша. Страната разполага с ядрени мощности (стабилни и предвидими), ключова свързваща инфраструктура и всички необходими условия за плавен, успешен и икономически ефективен преход. Към момента е спорен въпросът за нуждата от инвестиции в огромен мащаб за нови ядрени мощности, особено с оглед на огромната скорост на развитие на друг тип технологии, които могат да направят производството на електроенергия по-ефективно. Все пак към момента, ако се стъпи на база единица мощност произведена и консумирана електроенергия, а и с оглед на 24-часовия профил на производство на електроенергия от атомни мощности това остава едно от най-успешните, а и най-зелените решения в нашия жизнен цикъл.

Според мен преходът към зелена енергетика се нарича природен газ. Още една причина потенциалът на България да е неограничен. Страната ни разполага с уникална инфраструктура, хранилище и огромни мощности, които следваше вече да са преминали от въглища към газ. Поне частично. В България са налични всички възможности в глобален план – втечнен газ (както през ЕС – Гърция, така и от Изтока – през Турция), газ от Азербайджан, газ от Русия (вероятно в по-далечно бъдеще).

Ултимативното ни бъдеще включва съхранение на енергия и устойчиво използване на природните (и основно водни) ресурси в страната ни.
Преходът може да бъде ускорен, ако фокусът се постави върху технологии и иновации. Добрата новина е, че зависи от обществения натиск за осветляване на системата. Тоест ще се случи трудно, но със сигурност ще се случи.