Бизнес БРОЙ /// Мениджър 04/24

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4

Какаолипсис

Ел Ниньо, фалити и горчивата страна на предизвестената шоколадова катастрофа

Какаолипсис

Какаолипсис

Ел Ниньо, фалити и горчивата страна на предизвестената шоколадова катастрофа

Какаолипсис
quotes

Цените на какаото през последните 10 месеца достигнаха рекордни нива от над 10 хил. долара за тон на борсите в Ню Йорк и почти 9500 паунда на пазарите на суровини в Лондон. Това са нива, които не са достигани никога преди, а темпът на растеж – умопомрачителен. Причините за тази аномалия са структурни дисбаланси на пазара на какао, както и очакван глобален недостиг на суровината през идващия сезон, подкрепен от продължаващо търсене в световен мащаб и последиците от климатичния феномен Ел Ниньо.

В допълнение икономическата и финансовата нестабилност в основните страни производителки, структурният дефицит и лошото състояние на какаовите плантации, както и спекулативното поведение на големите преработватели, търговци и потребители, изстреляха котировките на божествената суровина в небесата, а цената ще бъде горчиво платена от всички любители на шоколада.

Структурни дисбаланси и изкривени вериги на доставки

Суровите какаови зърна, от които се произвеждат двата основни продукта за шоколадовата индустрия – какаово масло и какаов прах, се отглеждат в много специфичен климатичен пояс, който силно ограничава страните, в които може да се развива тази култура. Производството и експортът на суровината са основна част от икономиките на държавите от Западна Африка, а дисбалансът в производството и потреблението е значителен в глобален мащаб. Интересен факт е, че почти цялото какао в света се отглежда в развиващите се страни, а се консумира основно от индустриализираните.

Световното производство на какаови зърна за последния маркетингов сезон възлиза 4,9 млн. т. От тях основна част идват от Кот д’Ивоар (2,2 млн. т), Гана (1,1 млн. т), Eквадор, Нигерия и Камерун (съответно с 337,000, 280 00, 300 000 тона). В страните, които са отговорни за над 60% от световното предлагане, който контролира какаото, контролира и държавата. В Гана около 800 хил. души са пряко заети с производството на какао, а според съпътстващи данни общо около 4 млн. души са косвено ангажирани в индустрията. Експортната зависимост от суровината също е огромна. Например в Кот д’Ивоар експортът на какаови зърна е около 40% от общия експорт на страната и генерира над 10% от БВП.

За момента основните дестинации за износ са предимно Европа и Северна Америка, където суровината се преработва в продукти за шоколадовата индустрия. Именно те носят високата добавена стойност, от която фермерите получават съвсем малка част. Това подтикна правителствата в Гана и Кот д’Ивоар да прибягнат до картелиране и опит за контрол на цената на основната им експортна суровина. Друг интерес момент е начинът на финансиране на индустрията в тези страни, който също допринесе за космическите цени на какаото. В тях функционира централен държавен орган, който контролира покупките и износа на суровината. Финансирането на всеки нов земеделски сезон става основно чрез синдикирани кредити от международни институции, които залагат бъдещите договори за изкупуване на суровината. В тези синдикирани кредити, които са в размер, доближаващ милиард долара за сезон, съществуват клаузи, които преразглеждат условията в тях, ако страната фалира. Именно такъв беше и казусът през миналите 2 сезона, когато и Гана и Кот д‘Ивоар обявиха фалити по външните си дългове и съответно отпускането на средства към фермерите се забави. Това доведе до много по-малко инвестиции в сектора.

При продължаващо нарастващо търсене на суровината в световен мащаб всеки дефицит на какаови зърна в основните страни производителки поставя пазара под риск. А през този сезон се очаква съществен спад. Производството на какао за сезон 2023/2024 в Гана се очаква да бъде с почти 40% под планираните количества от 850 хил. метрични тона. Силните сезонни ветрове и липсата на дъжд са сред основните фактори за недостига заедно с контрабандата и нелегалния износ, както и щетите, причинени от незаконен добив на злато в редица региони, където се отглеждат какаови растения. В допълнение с изключително влошеното финансово положение на страната какаовият сектор е изправен пред предизвикателства, за които няма изглед да бъдат разрешени скоро.

Катализатор на рязкото поскъпване на суровината е и решението на правителството на Кот д’Ивоар да повиши локалните изкупни цени на какаото към фермерите с 50%. Гана последва този пример и също повиши цените с 58% за остатъка от сезон 2023/2024. Това действие имаше за цел да насърчи фермерите да произвеждат и доставят повече какао, като така облекчат дефицита на световния пазар. Вместо това много от фермерите предпочетоха да задържат стока в очакване на рекордно повишение на цената и допълнително създадоха недостиг.

Горчива потребителска сметка

Покачващите се цени на какаото вече достигат до потребителите и все по-остро притискат големите производители на шоколадови изделия.

Преди месец един от най-големите производители на шоколад в света, щатската компания Hershey предупреди, че историческите цени на какаото се очаква силно да ограничат растежа на печалбите тази година и най-вероятно ценовият скок ще бъде директно пренесен към крайните потребители. От Mondelez също потвърдиха, че крайните потребители ще понесат тежестта, а финансовият директор на групата сподели притеснения за финансовите и оперативните резултати тази година заради повишаващите се цени на суровините, в това число какаото и захарта.
 

Къде се чупи пазарът на какао?

Едно от последствията на климатичното явление Ел Ниньо са по-сухите условия в Западна Африка, които ограничават добивите на какао в региона. Но климатичните фактори са само една част от уравнението, което успя да счупи пазара и да постави тази индустрия в риск от невъзможност да подсигури суровината за крайните продукти.

В момента пазарът на какао и шоколад се оценява приблизително на 50 млрд. долара годишно, като всяка година нараства с темп от 3 до 5% и допринася за динамиката на брутния вътрешен продукт в световен мащаб. Колкото по-богат става светът, толкова повече шоколад консумира. Въпреки това добре познатите ни продукти имат скрита история, преди да достигнат до чинията ни с шоколадова торта или барчето натурален шоколад след тренировка.
Суровите какаови зърна преминават през дълга и сложна верига от фермери, местни прекупвачи, международен транспорт, преработка и маркетинг, като само много малка част от стойността на крайния продукт успява да се върне обратно при производителите на суровината.

Друг изкривяващ фактор също е налице. От доста години най-големите страни – производители на какао, остават извън светлината на прожекторите, когато стане въпрос за определяне на цените на суровината на международните пазари. Котировките на основните борси в Лондон и Ню Йорк се движат от големите мултинационални търговци, които подсигуряват продукцията си и хеджират риска за своите производства. Балансът между продавачи, купувачи и търговци на този пазар е изключително зависим от малко на брой играчи. Основните количества какао идват от 4 страни производителки, а основното търсене идва от 6 международни компании, които изкупуват и преработват тези количества. Именно тази неравностойна битка между тези две групи успява да изкриви пазара през последните 5 години и волатилността на цените стана рекордна.

Порочни практики и далечна преработка

Въпреки широкото разпространение на шоколадовите продукти производството на сурово какао все още се свързва с редица противоречиви и незаконни практики. Изсичането на тропически горски масиви за създаването на нови плантации, злоупотребата с детски труд и незаконният износ са само част от факторите, които засилват противоречията на този пазар и пречат на производството на суровината да се развива устойчиво. Все още основната добавена стойност на продукцията остава извън страните производителки, което поставя местните фермери и кооперативи в затруднено и неравностойно положение спрямо останалите участници по веригата на доставки. Именно този факт накара две от най-големите страни производителки да обединят усилия в това да наложат съвместен контрол върху предлагането и цените на суровината. Отново порочните практики и високото ниво на корупцията попречиха повече средства да достигат до малките фермерски стопанства и техните семейства, което в голяма част обезсмисли желанието за контрол върху цената.

Липсата на достатъчно на брой и висококачествени съоръжения за съхранение на какао именно в местата, където се произвежда суровината, също е една от причините страните производителки да не могат да се възползват максимално от своята доминираща позиция във веригите на доставки. Голяма част от международните прекупвачи се възползват и от факта, че климатът в страните производителки не е благоприятен за по-дългосрочно съхранение на какаовите зърна и продуктите, произвеждани от тях. Това принуждава производителите да пласират произведените количества в текущия сезон, като ги лишава от възможността ефективно да управляват наличностите и резервите спрямо пазарната ситуация, както и да преработват продукти с по-висока добавена стойност.

Азиатски шоколадов глад

Неспиращото търсене на шоколад се обуславя от все по-широката му употреба в страните от Азия и региона, за които консумацията му все още се счита за лукс. Китай се нарежда като един от основните играчи, които ще диктуват търсенето на суровината през следващите години. С оглед на подсигуряването на достатъчно какао за своето потребление Пекин активно инвестира в двете най-големи страни производителки – Кот д’Ивоар и Гана.
В продължение на стратегията на Китай за суровинно развитие на Африка като основна точка за подсигуряването на ресурси редица държавно контролирани компании инвестират и в преработвателния сектор на какао в Западна Африка. Китайската импорт-експорт банка финансира и изгражда съоръжение за преработка на какао с капацитет от 40 хил. т в Гана, като е подсигурено и финансиране за развитие и облагородяване на плантациите, изграждането на високотехнологични складове, пътища и обучение на фермерите. Към момента Китай е основният инвеститор в Гана – не само в какаовата индустрия, но и в редица други суровинни отрасли в страната.

Пекин изгражда и 2 нови преработващи фабрики, както и складови бази и в Кот д’Ивоар. Очаква се двете нови мощности да увеличат с около 15% местната преработка на какао, както и да добавят още 300 хил. т към складовите възможности на страната. Инвестицията възлиза на 390 млн. долара и е в двата основни центъра – Абиджан и Сан Педро. В договора за финансиране се посочва, че 40% от добавения капацитет ще бъдат насочени към Китай.

Отделно от инвестициите в страни производителки азиатската страна започна и първото местно производство на какаови зърна. През 2020 г. за първи път китайско какао беше изнесено за Белгия. Стойността на сделката беше символична, но породи много притеснения сред големите страни производителки, а дестинацията за износ също беше ключова. Южнокитайската островна провинция Хайнян има подходящия климат, максимално доближаващ се до необходимите условия за отглеждането на какао, а Китайската академия по тропически агрокултури разработва специалните сортове, които да бъдат успешно отглеждани там.