Копенхаген е град, заобиколен от вода, така че би трябвало да е подготвен за дъждове, бури и приливи. Но на 2 юли 2011 г. градът преминава през сериозен хаос, довел до истинска травма за жителите му. Само за няколко часа от небето се излива толкова дъжд, колкото би трябвало да падне за два месеца. Десетки хиляди хора са без електричество, травматологичният център на университетската болница е евакуиран, части от историческата цитадела се срутват, телефонната система на полицейското управление не работи три дни, а Световната здравна организация затваря европейската си централа. Ден по-късно се появяват мъртвите плъхове. Хиляди и хиляди мъртви плъхове, които плуват по улиците. Според проучване, направено месеци по-късно, 22% от анкетираните работници са се разболели по време на седмиците на почистване, а един човек дори е починал. Преките щети са оценени на 800 млн. евро. Непреките няма как да се оценят.

Много застрахователни компании заплашват да анулират полици, а редица компании започват да обсъждат напускане на града. Дори ООН твърди, че Копенхаген е силно рисково място. Още същата година датската столица започва сериозни промени, за да може случилото се да не се повтаря. В сърцето на тези промени са градските паркове и улици, които вече стават отводни канали в случай на нужда.

Невидимата река

през парка Най-добрият пример е Каренс Минде парк. През него се вие невидима река, предназначена да спаси града в случай на поройни валежи. 46-годишната Дите Юл Сьоренсен е един от ландшафтните архитекти в основата на трансформацията продължила седем години. „Поляната ще събира водата и това изкуствено създадено речно корито ще я води напред“, казва Сьоренсен за списание „Шпигел“. Речното корито не прилича въобще на такова, защото на пръв поглед е пътека, водеща към зоологическата градина. Общо невидимата водосборна зона може да побере 15 хил. кубически метра вода, което се равнява приблизително на 83 хил. вани, пълни догоре.

Това е една от крайните точки на обширна мрежа от надземни и подземни канали, зелени площи, специално пригодени пътища и водосборни басейни. Skybrudsplan, или План за управление на облачните вълни, е на стойност 1,8 млрд. евро и е предназначен да защити града от епизоди на силни валежи през следващите 100 години. В последните две години екстремните метеорологични явления стават все по-чести по цял свят и Европа не е изключение. Някои части на континента се сблъскват с горещи вълни, пожари и суша, други са поразени от непредсказуеми бури. Копенхаген е сред застрашените от проливни дъждове и наводнения места. През миналия юли в Дания пада два пъти повече дъжд от нормалното – и рекордно количество за последните 149 години. Препратките към 2011 г. няма как да бъдат избегнати.

Пристанището, в което може да се плува

61-годишният Ян Расмусен, един от авторите на Skybrudsplan, работи за града като инженер от 1990 г. Расмусен е прекарал целия си живот, фокусиран върху водата, като първите 20 години от кариерата му са посветени на това да я направи по-чиста. Заедно с персонала на местното ВиК той изчиства мътните води на пристанището. И го прави толкова добре, че в него може да се плува. „Аз дори не мислех, че ще успеем“, казва Расмусен.

Днес той се бори водите на пристанището да останат чисти. Когато твърде много вода падне от небето за кратък период от време, дори и най-добрите дренажни системи преливат. Наводняват се пречиствателни станции и канализационни тръби, както и мазета. Водата, дори и в гъсто населен град, следва курса на най-малкото съпротивление и се превръща в кално, мръсно течение. „Единственият шанс е това течение да бъде забавяно и насочвано“, обяснява Расмусен. След бурята от 2011 г. той е част от екипа от експерти, които изготвят карта на потоците от дъждовна вода. Те документират възвишения и вдлъбнатини, но описват запечатани повърхности, покриви и зелени площи. Чрез тази карта те изготвят план на водните коридори и препятствията по тях.

Концепцията за град гъба

През 2011 г. градът е изправен пред три избора. Първият е да не се прави нищо. Въз основа на климатичния доклад Расмусен и неговият екип изчисляват, че разходите за бездействие ще бъдат милиарди евро през следващите 100 години. Макар че бездействието е по-скоро мисловен експеримент, отколкото реална опция. Вторият избор е да се следва класическото ръководство за инсталиране на повече дренажни тръби и кранове. Третият вариант е доста необичаен, но именно той е избраният. „Имаше и има повече смисъл. Skybrudsplan може да направи повече за града и струва по-малко“, обяснява Расмусен. С този план Копенхаген ще се превърне в град, който може да абсорбира вода и да я освобождава насочено и бавно. И то въпреки градските условия.

Концепцията за „град гъба“ не е уникална в световен мащаб – пионери са Макао и Хонконг. Но никъде по света тази концепция не е разгърната толкова широко, колкото в Копенхаген. Големият план включва 350 индивидуални проекта за различните части на града. Любопитно е, че само малка част от проектите са финансирани с обществени средства. По-голямата част от парите за промените се събират от водоснабдителната компания чрез такса, наложена на домакинствата и компаниите. Расмусен смята, че подобен модел на финансиране, който е пряко свързан с потреблението, е най-лесното и справедливо решение. За четиричленно домакинство таксите за вода се повишават с около 120 евро на година.

Инженерът вярва, че ще работи по внедряването на Skybrudsplan до пенсионирането си след няколко години. Сега картите му са много по-подробни. Те включват по-големи артерии, които могат да поемат значителни количества вода, паркинги, където тя може бавно да се оттича, и странични улици, които се грижат за всичко, което се стича от покривите.

„Разбира се, имаше несъгласие“

Сьоренсен е човекът зад промяната на улица Scandiagade. Мястото е толкова малко, че дори не е включено в картата като парк. Тук има градина, зеленчукови лехи и алеи с пейки. А под тях са построени седем бетонни басейна, които дори могат и да не се забележат, ако не са свързани с ярко боядисана пътека. Всеки басейн може да поеме до 1500 кубически метра вода. Това е перфектен пример как градът използва Skybrudsplan, за да подобри качеството на живот на жителите.

„Екипът на проекта попита хората тук какво искат и отговорът беше повече цвят и повече природа“, казва Сьоренсен. Така празната ивица земя е превърната в градска градина. При обилни валежи водата се оттича в басейните, откъдето или се просмуква в земята, или се насочва през подземни канали към пристанището. „Участието на общността гарантира, че мнозинството подкрепя проекта. Освен това жителите ще се грижат за градината и това ще гарантира, че басейните няма да се напълнят с боклук“, обяснява Сьоренсен. Тя признава, че не всичко е минало гладко. „Разбира се, имаше несъгласие“, спомня си Сьоренсен.

В началото дискусиите са разгорещени, а местните не са толкова възторжени от плановете да превърнат своя парк във водосборен басейн за останалата част от града. Тя разказва, че в продължение на три години е провеждала редовни срещи със съседите, за да им докаже, че защитените липи и тополи няма да бъдат пипани. Освен това местните жители сами избират паветата и пейките за парка. Целта е да приемат основния план, защото, както казва Сьоренсен: „Всички имаме споделена отговорност“.