У нас битува разбирането, че парите за дялови инвестиции в стартиращи компании на местния пазар са прекалено малко, стартъп екосистемата е млада и крехка, а младите хора не се решават да бъдат предприемачи и предпочитат сигурността на високата заплата и уюта на офис от клас А. Реалността изглежда малко по-различна. Българските младежи са сред най-предприемчивите според проучване на Евробарометър от 2022 г., а пари ще има, макар и след временна пауза.

България срещу света

Българският пазар на дялови инвестиции определено е най-активният в региона с близо 20 фонд мениджъра, като в това число се включват институционални и частни такива, както и корпоративни инвеститори, фамилни фондове и бизнес ангели, които инвестират редовно в компании на по-ранен етап на развитие. Като изключим Турция, която има сериозен частен капитал, след нас по брой активни инвеститори се нарежда Гърция. Там ресурсът, който се влага в компании от местни фондове, е значително по-голям – пример Flexcar (260 млн. евро), Instacar (55 млн. евро) и Vivawallet (80 млн. евро), като стратегията е по-високи билети, инвестирани в по-малък на брой компании. Румъния, Словения и Хърватия също имат свои фонд мениджъри, но са далеч от нас на база брой фондове и подкрепени с частен капитал компании. Това, комбинирано с традиционно широкия набор от програмисти и инженери, които дават основата за създаване на качествени технологични продукти, поставят нашата екоситстема на лидерско място в Югоизточна Европа.

Може би за мнозина е изненадващ фактът, че сме и своеобразен статистически лидер дори в европейски мащаб по брой подкрепени компании в начална фаза (pre-seed). Близо 100 компании са получили свежи средства от фондове през 2023 г., което ни поставя сред европейските първенците – близо до Германия, Италия, Франция и Испания (Великобритания е явен лидер с 248) и далеч преди Полша (само 35 сделки в начална фаза). Отделно два от нашите фондове – Innovation Capital и Eleven Ventures, имат най-широко портфолио от компании, съответно 182 и 156, като се нареждаме редом до Startup Wise Guys, които са активни предимно в Прибалтика и HiVentures от Унгария.

По-голям брой компании, подкрепени в по-ранни етапи на развитие, има именно в Източна Европа, което се обяснява с последователната политика на ЕС и местните институции за изграждане на екосистемата. Като цяло предприемаческата среда е много по-крехка и нестабилна сравнено с тази в САЩ, като разчита силно на институции и политики вместо на частни пари и пазарно-икономически фактори.

Икономическата перспектива

През последните години глобалният икономически пейзаж претърпя значителна трансформация, като специално внимание се обръща на динамиката на фондовете за рискови инвестиции и на оценките на стартъп компаниите, известни като „еднорози“ –оценени на над 1 млрд. долара. През 2021 г. беше отчетен драматичен скок с 344 нови еднорога на глобално ниво, последвани от рязък спад през следващите години до едва 45 еднорога през 2023 г., според данни от PitchBook. Този спад отразява по-широка корекция на пазара, в който инвеститорите преоценяват своите очаквания от бързорастящи, но все още недоказани бизнес модели към по-устойчиви и основани на твърди принципи предприятия. Голяма част от оценките на тези компании претърпяха крах (справка: Carta, Airtable с над 50% спад), а други (Convoy) затвориха врати и оставиха доста инвеститори на хладно. Краят на ерата на евтините пари свърши – рисковите инвеститори са много по-вглъбени в нетния паричен поток, отколкото в ръста на всяка цена. Удължи се и средният период, в който се затваря една венчър сделка – допреди 2 години беше нормално да се затварят сделки в рамките на седмици само чрез лаптоп и уеб камера. Дори и в Innovation Capital сме имали случаи да инвестираме в екип, който сме виждали на не повече от 5 онлайн срещи. Това беше така отчасти и заради рестрикциите покрай пандемията, която разви този тип комуникация, а и през това време инфлационно се изляха немалко свободни капитали в рискови проекти в глобален мащаб. Разбира се, подобен подход е твърде рисков и бързо тенденцията се обърна след отпадането на забраните и рецесионните настроения, като времето от първа среща до финализиране на сделка се увеличи в пъти. Все пак мечтите на инвеститорите за сериозни множители (висока доходност за кратък отрязък от време) остават активни заради вълната в изкуствения интелект и завоя към по-стабилен фундамент на икономическите фактори, които определят растежа на една компания.

Ако в Щатите еднорозите имат пазарна капитализация от 2,4 трлн. долара, в България обемите са хилядократно по-малки – толкова по-малък е и местният потенциал на дяловите инвеститори. Обобщеният инвестиционен ресурс за дялови инвестиции тук флиртува с психологическата граница от 1 млрд. евро, но това е функция от вече инвестирани пари от фондовете за последните 10 години и заделения ресурс, който следва да се вложи в пазара в следващите поне 5 години, което може да доведе до заблуди хората извън сектора. Все още тези числа са в сферата на закръглянето и ни поставя на картата с много ситно кабърче.

Трябват ли ни еднорози?

В България еднорозите вършат работа предимно за реклама на екосистемата, но нашата икономика не печели ексклузивно от подобни компании. Технологични шампиони като Leanplum и Dynamo Software, които са продали значителна част от своя дял на външни инвеститори и стратегически купувачи, обикновено са релокирали голяма част от своя персонал в Щатите или Западна Европа и ефектът за локалната икономика е минимизиран. Общественият ефект би бил в пъти по-голям, ако на всеки елитарен еднорог се създадат по 10 компании със силен регионален характер, локално наети лица, устойчиви и растящи осемцифрени приходи в евро, подкрепени първо от местни инвеститори, а впоследствие и от международни такива. Подобни компании са силно разпознаваеми на местния пазар и ще мотивират предприемачите да търсят подобен успех на своите начинания. Рисковите инвеститори биха приели и по-ниска доходност, но възможност за голям брой инвестиции-изход за по-балансиран портфейл, а устойчивостта на икономиката ще е в пъти по-голяма.

Все още има ограничен ефектът на преливане (от английски spill-over effect), който вкарва рециклиран капитал от предприемачи, които са спечелили след излизане от успешни компании и подкрепят други местни проекти в зародиш. Това, подкрепено с все по-видимия апетит за висока доходност заедно с промяна на регулаторната рамка на пенсионните фондове да инвестират във фондове за дялови инвестиции, прави фундамента на екосистемата стабилен с потенциал за лидерство – не само в тясно регионален план, но и в цяла Източна Европа.

Някои уроци, които научихме с успешно завършения инвестиционен период на фонда Innovation Capital:

Фокус върху няколко сектора и в бизнес модели, които разбираме

Един фонд не може да бъде агностичен (да инвестира във всякакви сектори и на всякакви етапи от развитието на компанията) и същевременно успешен откъм финансови резултати. Мениджърите, за да добавят стойност, трябва да имат експертиза в определени направления и да отделят време на портфейлните компании. При нас голямата бройка не дава възможност за отделяне на значително време на голяма част от портфейла и това ни пречи да вземаме активна съветническа роля в много компании.

Залагай на жокея, не на продукта

Успешните компании в портфейла ни са тези, които са водени от мотивирани и целеустремени основатели. Те не се отказват пред сериозните трудности, а напротив – вдигат предавката в напрегнатите ситуации дори и когато положението е отчайващо. Невинаги университетът, корпоративният опит или наглед очевидният бизнес модел, който се развива от стартъпа, са водещи за успеха на дадена компания. Често се случва да има завои (pivots) с цел напипване на точната стратегия, преди да се достигне етапът на бурен растеж.

Твърде много промени

Понякога желанието на основателите да спекулират с все по-иновативни бизнес модели и непрекъснато да пробват нови неща им изиграва лоша шега. Важно е да бъдем консервативни иноватори и да заложим на нещата, които работят, а не да прилагаме нови и непотвърдени подходи във всички етапи от работния процес.

Небалансиран екип

Често се сблъскваме с промени в капиталовата структура на основателите – неточна преценка за възможностите и нуждите на партньорите, както и разминаване във времевата и житейската линия обричат проекти на неуспех от самото начало.