През последните три годни светът преживя от всичко, което може да се включи в един добър учебник по икономика. Сред неочакваната здравна криза, инфлацията, войните и още няколко конфликта всички някак стиснаха зъби и не беше допусната голяма рецесия. Напротив, на много места икономиките постигнаха неочакван ръст, някои дори все още растат. Икономическият адреналин обаче е на изчерпване и се задава новият 2–3-годишен период на забавяне, през който ще се пренаредят икономическите и бизнес моделите, за да се подготвим за следващия период на подем.

В Европа първите сигнали за задаваща се рецесия вече са факт. За третото тримесечие на 2023 г. еврозоната и двете най-големи икономики в ЕС – Германия и Франция, отчетоха спад от -0,1% спрямо предходното тримесечие по данни на Евростат. Икономиките на Нидерландия, Австрия, Ирландия, Естония, Чехия, Швеция, Финландия, Латвия и Люксембург вече са в рецесия, след като две или три последователни тримесечия отчитат спад на БВП.

Налице са още много предпоставки за задълбочаване на икономическите проблеми в Европа и в частност в България, като започнем от геополитическите процеси и военните конфликти и завършим с навлизането на различните нови технологии.

Войната в Украйна, изглежда, ще продължи и през следващите 1–2 години. Конфликтът между Израел и „Хамас“ тепърва ще се развива. Засега напрежението между Сърбия и Косово е спаднало, но не е сигурно, че отново няма да се повиши в близко бъдеще. Несигурността, породена от геополитическата картина, отблъсква чуждите инвестиции и сдържа вътрешното инвестиционно търсене.

Инвестиции

Инвестициите се задържат и от факта, че не е сигурно кой ще купува. Ако доскоро икономическият модел в Европа се основаваше на това, че САЩ и Китай купуват от нас, а ние внасяме евтини китайски стоки, в последните 2 години се оказва, че САЩ и Китай не купуват достатъчно, но азиатската държава продължава да изнася дори повече от преди и не толкова евтино.

В Китай вътрешната икономическа криза – след спукването на балона на недвижимите имоти, проблемите с финансовите институции и голямата вътрешна задлъжнялост през последните 2 години – доведе до намалено потребителско и инвестиционно търсене, отлив на капитали и понижаване на социалните очаквания. Като добавим към това значителната дефлация от последните месеци, не е изненада, че Китай купува все по-малко от ЕС и еврозоната, и едва ли това ще се промени през следващите 2–3 години. Засега единственото сигурно нещо, изглежда, е нарастването на дефицита по търговското салдо на еврозоната с Китай.

От друга страна, икономиката на САЩ отчете силен ръст от 5,2% за третото тримесечие на 2023 г. и въпреки че са най-бързорастящата развита икономика след Covid-19, продължават да купуват от ЕС, но недостатъчно. Излишъкът по търговското салдо на еврозоната със САЩ нараства през последното десетилетие, но не може да пробие нивото от 150 млрд. евро на година.

Външното търсене не е единственият проблем пред Европейския съюз, еврозоната и България. Вътрешното търсене също намалява и това е устойчива тенденция след последната голяма криза през 2009–2011 г.

Източник: Евростат

Източник: Евростат

Като добавим промяната на вкусовете и предпочитанията на потребителите след пандемията като предпочитанията за работа от вкъщи и склонността за повече спестявания вместо потребление, тези неблагоприятни тенденции се засилват и изглежда, ще господстват през следващите 2–3 години.

Отделно от това цените на икономическите ресурси се повишиха значително не само заради инфлацията, но и по обективни причини. Все по-сериозен проблем ще се оказват нарасналата цена на труда, цената на енергията, суровините и транспорта.

Пазар на труда

Цената на труда е особено силен фактор за вземането на икономически решения и преструктуриране на икономическите модели предвид и това, че сме свидетели на доста ниско ниво на безработица в ЕС и в България. Ограниченото предлагане на труд и още по-силният фактор – намаляващото ниво на компетенции на пазара на труда, дадоха възможност за навлизането на нови технологии, в частност генеративният изкуствен интелект. Ефектите от това ще се реализират през следващите 2–3 години и ще се проявят под формата на структурна безработица, особено в секторите, в които човешкият труд може да бъде заместен от AI.

Инфлация

Много силен фактор за европейската икономика ще се бъде валутният курс EUR/USD поради големия дял (над 50%) на вноса, който се отчита и изплаща в долари. Резки колебания във валутния курс, особено обезценяване на еврото с повече от 5 пункта от сегашното ниво EUR/USD 1,07, ще засилят инфлационните процеси в България и в ЕС.

Инфлацията ще продължава да бъде над 2% средногодишно, каквато е целта на ЕЦБ, поради инерцията в цените на храните и услугите.

Инвестициите ще бъдат ограничени поради нарасналите лихвени нива – разходите за бизнеса за заемен капитал вече са в диапазона от 6,5–8,5%, което е до 3 пъти повече от разходите преди 2 години. Пренастройването на инвестиционните решения е неизбежно, особено след като се случиха първите големи фалити в сектора на недвижимите имоти в Германия и Австрия.

В България основната опора през следващите 2–3 години ще бъде стабилната банкова система, която все още поддържа високо съотношение депозити/кредити от над 120%. Въпреки политическата несигурност и скъсяването на хоризонта на предвидимост (очакваната ротация в кабинета за периоди по 1 година) икономиката ще се влияе по-силно от процесите в еврозоната, отколкото от вътрешнополитическата обстановка.

Затова прогнозата ни за рецефлация през следващите 2–3 години, която беше направена в юнското издание на сп. „Мениджър“, остава непроменена. Най-хубавото е, че следващите 2–3 години ще са подготовка за следващия 7-годишен период на икономически подем. А защо само 7-годишен подем? В последните 40 години икономическите цикли се развиват на десетилетия, в които около 2–3 годни са годините на рецесия или криза, а през останалите 7 годни има бум.