Лидерството: Еволюция, а не дарба 

Днес, повече от всякога, имаме нужда от хора, които са готови да поемат сериозно своите отговорности, да се изправят пред предизвикателствата и да покажат, че лидерството не е само титла, а призвание и действие. Справянето с най-важните управленски решения не е лесна задача обаче и може да бъде изключително предизвикателство. Като професионалист в сферата на човешките ресурси съм била свидетел как привидно правилният избор често води до неочаквани проблеми. Една от най-често срещаните грешки е да се повери ръководна позиция на специалист, който е изключително добре подготвен в своята област. На пръв поглед, това изглежда като логична стъпка: ако човекът е отличен професионалист, защо да не бъде и успешен лидер? Но реалността често доказва обратното. Причината е безспорна: техническите компетенции сами по себе си не гарантират лидерски качества. Лидерството не е просто вроден талант – то изисква специфичен набор от умения, които се придобиват и развиват с времето. Емоционалната интелигентност, способността за ефективна комуникация и стратегическото мислене са фундаментални аспекти на лидерството. И ако тези умения липсват, дори най-добрият експерт може да се окаже неподходящ за ръководната роля. А в България, където образователните системи и бизнес средата все още се адаптират към международните стандарти, развитието на лидерски умения често зависи от личната инициатива на индивида.  

Лидерството: пътят от начинаещ до визионер 

Една от често срещаните от мен ситуации е разочарованието на младите професионалисти, когато не бъдат избрани за ръководни роли непосредствено след завършването си. За тези, които тепърва започват своята кариера, това може да се почувства като личен провал, но искам да им кажа, че всъщност е просто неизбежна част от естествения процес на израстване. Както отбелязва великият Питър Дракър: „Родени лидери може и да има, но те са толкова малко, че нямат значение в голямата схема на нещата.“ С други думи, знайте, че лидерството не е нещо, с което се раждаш, а нещо, което развиваш с времето. Дали си тясно профилиран специалист с голям опит или туко-що завършил, въпросът винаги е един и същ: Но как се става добър лидер? 

От моя опит мога да потвърдя, че лидерството се изгражда постепенно, с много търпение и чрез преминаването през четири ключови етапа:  

• Служител; 

• Супервайзър; 

• Мениджър; и  

• Лидер.  

Всеки от тези етапи носи със себе си уникални уроци, които оформят лидерските умения. 

Ако не получите ръководната позиция, а вместо това ви предложат позиция на служител в даден отдел, моят съвет е: не се колебайте да приемете. Съвсем естествено е началото на всяка кариера да започне от най-ниското ниво, където знанията и опитът са ограничени. Това всъщност е ценна възможност, защото така младите хора имат възможност да разберат основите на работния процес, да развият професионални умения и да научат какво означава да постигаш резултати чрез постоянство и фокус. Този начален период е фундаментален за изграждането на увереност и работна етика. С израстването в ролята, служителят получава възможността да наблюдава и координира работата на други хора и да се издигне в позиция на супервайзър. Това е първата стъпка към ръководството, която изисква нови умения – например, умението да делегираш и да даваш обратна връзка. Този етап е от съществено значение, защото тук те ще започнат да разбират как да вдъхновяват екипа си и как да поддържат ефективна комуникация. По-нататъшното развитие в организационната йерархия идва, разбира се, и с по-голяма отговорност. Мениджърът трябва не само да следи изпълнението на задачите, но и да създава стратегии, да оптимизира процесите и да балансира ресурсите. Това е нивото, където те ще се превърнат в стратези и ще започнат да влияят на цялостното представяне на организацията. На върха на управленската пирамида се намира лидерът. Истинският лидер не просто управлява процесите – той вдъхновява хората, задава ясна визия за бъдещето и създава култура на иновации и доверие. Лидерът определя посоката, в която организацията трябва да върви, оставяйки на екипа свободата и отговорността да намери най-добрите начини да постигне целите си. 

Младите хора трябва да знаят, че когато си проправят път нагоре, те са част от персонала. Когато станат мениджъри, те са част от управлението. Когато сте част от персонала, вие гледате нагоре и настрани.  Когато сте на върха на организационната пирамида, като лидери вие ще трябва да обръщате поглед надолу, не в смисъл на надмощие, а на подкрепа. Това означава да гледате към хората, които водите, и да разбирате техните нужди, амбиции и предизвикателства. Наблюдавала съм много ситуации, в които лидерите забравят тази основна истина и така страда цялата организация. Екипът губи мотивация, комуникацията се разпада, а резултатите започват да намаляват. Лидерството не е само стратегическо мислене - то е също толкова човешко и емоционално усилие. 

Как да се подготвим за лидерството? 

Ключовият въпрос за бъдещия лидер е: „Как да се самоусъвършенствам, за да съм готов да заема лидерска позиция“? За да отговорите на този въпрос, обаче, трябва да знаете какво означава да си лидер. На първо място, трябва да осъзнаете, че лидерството не е просто титла или високо възнаграждение. Истинският лидер носи отговорност, задава стандартите и служи като модел за подражание. Ето няколко основни принципа, които трябва да ръководят вашето развитие към лидерската позиция: 

• Ще трябва да бъдете пример за подражание. Лидерът задава тона на поведението в организацията. Дисциплината и личният пример са ключови – хората наблюдават вашите действия и моделират своето поведение спрямо тях; 

• Ще задавате стандартите в организацията. Вие определяте нормите за качество, професионализъм и комуникация. Знайте, че в успешните компании лидерът е този, на когото останалите искат да приличат. 

• Ще трябва да бъдете готови да работите повече. Не се залъгвайте, че когато стигнете на лидерска позиция, другите ще работят за вас. Напротив. Лидерите обикновено са по-упорити и отдадени. Те вдъхновяват чрез личния си принос, поемайки повече отговорности и демонстрирайки решителност, която води до резултати; 

• Ще създавате положителната корпоративна култура в организацията. Доброто отношение към хората в организацията задава стандартите за взаимоотношенията. Ако показвате уважение и внимание, това ще стане норма за всички останали. Следвайте примера на Джак Уелч, легендарният президент на „Дженеръл Електрик“, който често напомнял на своите мениджъри една проста, но дълбоко въздействаща идея: Отнасяйте се към всеки служител така, сякаш един ден той може да ви надмине и дори да стане ваш ръководител. Тази промяна в перспективата не само повишава качеството на взаимоотношенията в екипа, но и насърчава култура на уважение, честност и професионализъм; 

• Ще трябва да следвате ясни ценности и принципи. Знайте, че лидерът трябва да живее според етичните стандарти и ценностите, които иска да види и в екипа си.  

Ако можех да се върна назад, бих казала на младия специалист, който бях тогава и който имаше амбицията да стане успешен ръководител, че лидерството не е момент на проблясък, а пътуване, изпълнено с възможности за учене и израстване. Така, че започнете с това да се фокусирате върху изграждането на уменията и нагласите, които ще ви направят не просто добър професионалист, а човек, който вдъхновява другите.