Защо азиатците са толкова привързани към златото?

„Растящите цени на златото спират покупката на сватбените ви бижута? Не плащайте нищо за мечтата си!“ гласи табела в центъра на Мумбай пред клона на Tanishq - най-големият търговец на бижута в Индия. Компанията рекламира „фестивал на размяната“ в които хората могат да изтъргуват старите си бижута за нови. 

Златото беше във възходящ тренд, когато президентът Доналд Тръмп разкри широкообхватните мита за голяма част от света по-рано този месец, което за кратко цената на метала до исторически връх от 3166 долара за тройунция, реализирайки ръст от 17,4% от деня на встъпването му в длъжност. На 11 април то скочи над $3,200.

Поскъпването обаче по никакъв начин не е охладило ентусиазма на потребителите. Дори когато курсът на златото достигаше нови върхове почти всяка седмица през 2024 г., търсенето в Индия остана стабилно, пише The Economist.

"Една от причините е, че абсолютните нива на цените всъщност нямат значение. Това, което е важно, е стабилността. Ако цените се задържат на това ниво, търсенето се връща", казва Анинда Банерджи от Kotak Securities. Според Световния златен съвет (търговска организация, която следи движенията на ценния метал), индийците все още купуват сериозно количество златни бижута, например за сватби и други поводи. Те се възползват от високите цени, за да приемат оферти като тази на Tanishq. Заемите, отпускани срещу златно обезпечение, също растат. 

Азиатските страни са ненаситни потребители на жълтия метал. Миналата година индийците са били най-големите купувачи на златни бижута в света, като общите им покупки от 560 тона изпреварват дори тези на китайците (510 тона). Индийците също са купили 240 тона златни кюлчета и монети, а китайците - цели 345 тона. В Тайланд търсенето на кюлчета е скочило със 17% през 2024 г. до 40 тона, поради нарастващата популярност на мобилните приложения за продажба на физическо злато. Като добавим другите големи пазари като Индонезия и Виетнам, Азия представлява 64,5% от световното търсене на златни бижута и кюлчета миналата година, без да се включват покупките на централните банки. 

За сравнение, САЩ са генерирали само 6,5% от продажбите, или 10 пъти по-малко.

Азия и нейната златна любовна афера

Любовта на Азия към златото е отчасти свързана с ролята ѝ във важни житейски събития, най-вече сватбите. Kalyan Jewellers, голям търговец на дребно, изчислява, че Индия е пазар с приблизително 10 милиона брака годишно и се смята, че само той обслужва 300 до 400 тона злато. Много индуси също купуват злато в благоприятни дни, като например по време на празничния сезон, който завършва с Дивали през есента, или на Акшая Трития - пролетен фестивал, който тази година се пада на 30 април.

Златото е дълбоко вплетено и в китайските културни традиции. За по-възрастните поколения това е един от малкото начини за съхраняване на богатството и предаването му на потомците. И отвъд азиатския континент, много китайски диаспорни групи са възприели сватбената традиция на общностите в Югоизточна Азия. Семейството на младоженеца купува четири елемента златни бижута за булката, които символизират четирите ъгъла на покрива, които съпругът трябва да осигури.

Тази привързаност на азиатците към златото често се приписва на културни причини. Но Индия и Китай са много различни в културно отношение и страните от Югоизточна Азия биха се раздразнили да бъдат приобщени към двете големи страни. В основата на културните стереотипи стоят по-дълбоки икономически и финансови мотиви, които помагат да се обясни трайната популярност на златото в този регион на света. 

Диверсификацията е решаващ фактор. Инвеститорите по целия свят ценят златото като инструмент за запазване на стойност и за защита срещу инфлацията, особено в турбулентни времена. И американците започнаха да трупат злато, след като Тръмп встъпи в длъжност, като реализираха повече покупки в началото на март, отколкото в разгара на пандемията през 2020 г. Брокер на злато в Сингапур казва, че е организирал масови доставки за разтревожени богати хора. 

Не просто културна традиция

Но в голяма част от Азия ценният метал изпълнява допълнителна роля - като хеджиране на валутата и начин за получаване на експозиция към актив, който не е свързан с националната икономика. Азиатските страни, особено Индия и Китай, се представят зле по отношение на индексите за свобода на инвестициите. Капиталовият контрол е често срещан и инвестирането на чужди пазари варира от трудно до невъзможно. 

„Това е единственият начин нашият ограничен капитал лесно да купува активи, различни от рупии“, казва Джоузеф Себастиан, инвеститор във фонда за рисков капитал Blume Ventures. Въпреки бума на инвестициите през последните години, по-малко от 6% от активите на индийските домакинства са разпределени в акции, в сравнение с 15% в злато. 

В Китай дори вътрешните инвестиции могат да бъдат трудни. Много печеливши индустрии се контролират от правителството и остават забранени за инвеститорите на дребно. Китайските капиталови пазари се търгуваха под върховете си от пандемията дори преди заплахата на Тръмп за митата да предизвика пазарни сътресения. Имотите също са загубили своя блясък като път към изграждане на богатство - цените на новите жилища са намалели с 5% спрямо пика си през 2021 г. От друга страна, референтната цена на златото се удвои до 737 юана за грам през петте години до края на март, осигурявайки годишна възвръщаемост от 15,4%.

За континентален Китай златото става по-привлекателно, тъй като местната икономика се забавя. Вместо да държат парите си в банка, която може да генерира лихва от 1-2% всяка година, младите китайци предпочитат да купуват малки количества злато - в някои случаи дори и еднограмово "бобово зърно". Правителствената политика също подхранва интереса. 

„Когато централната банка на Китай купува злато, хората си мислят че те трябва да последват примера ѝ и да направят същото", казва Алекс Хе, търговец на злато в Сиан. Налице е преминаване от бижута към кюлчета, което предполага, че покупките се движат от инвестиции, а не от културни традиции. 

Не по-малко важна е ролята на златото за осигуряване на финансова стабилност. В Китай, Индия, Пакистан и по-голямата част от Югоизточна Азия по-малко от половината хора в трудоспособна възраст са включени в програми за задължителна пенсия. Златото служи като "предпазна мрежа" за старостта. Това е особено важно за жените, които в много азиатски страни не разполагат с потенциала за собствени доходи, като този на мъжете, а на някои места, като Южна Азия, често нямат и активи на свое име.

Заеми срещу злато

Златото също е от решаващо значение за изглаждане на паричните потоци за фермерите и търговците, чиито доходи са уязвими от климатични и икономически капризи. Подобно на китайските младежи, много индийци от селските райони отделят малки суми, за да купуват злато, за да си осигурят достъп до ликвидност, когато времената са трудни. 

Слабата система на поземлени записи в Индия и неразвитият ипотечен пазар са пречки пред вземането на заеми срещу земя. Това създава процъфтяващ и все по-официален пазар на златни заеми. Muthoot, най-голямата фирма за заеми срещу злато в Индия, отпуска кредити за по-малко от 15 минути и отчита все по-голям брой кредитополучатели със среден доход. Заемите срещу злато са нараснали с 68% между април и декември миналата година спрямо 12,7% през последните девет месеца на 2023 г.

Огромното търсене на злато в Азия, макар и рационално от индивидуална гледна точка, налага разходи на национално ниво. Икономистите се оплакват, че колосалните суми, инвестирани в злато, могат да бъдат насочени към по-продуктивни инвестиции. Още по-голям проблем е ефектът върху търговския баланс. Миналата година централната банка на Тайланд обвини високия внос на злато за превръщането на излишъка по текущата сметка в дефицит. 

Златото представлява 8% от общия внос на Индия. В някои месеци това е най-голямата вносна категория в страната. През фискалната година, приключваща през март 2024 г., нетният внос на злато в Индия за 45 милиарда долара беше почти два пъти по-голям от дефицита по текущата сметка. Това оказва низходящ натиск върху индийската рупия, което, на свой ред, допълнително повишава търсенето на злато. 

Всички тези проблеми нямат лесно решение. Правителствата биха могли да прилагат политики за обезсърчаване на покупките на злато. Но това само би насърчило контрабандистите и черния пазар. Друга възможност е да бъдат произведени по-големи количества от ценния метал в азиатските държави, но това зависи от залежите, от инвестиционните планове на добивните компании и като цяло е сложен и дълъг процес. 

Китай е най-големият производител на злато в света с колосалните 378 тона през 2023 г., но дори това представлява малко над 40% от търсенето на бижута и злато. Индийското производство е в упадък от десетилетия въпреки значителните подземни ресурси, отчасти поради ограничителните правила. Индия е произвела само един тон злато през 2022 г., докато за същия период е внесла над 700 тона.

Правителствата, които вместо това искат да намалят потреблението на злато, трябва да търсят по-трудни или неприятни реформи, като задълбочаване на кредитните пазари, коригиране на поземлените записи и кадастрите, отпушване на съдебната система или освобождаване на движението на капитали. Поради всички културни причини, за които толкова често се говори, икономиката и политиката са тези, които гарантират, че азиатците, поне в обозримо бъдеще, ще останат "златни буболечки" (от англ. "goldbugs"), пише още изданието.