Какви ползи носи AI за начина, по който работим?

„AI отвъд загубата на работни места и нови професии“ - тази тема бе в основата на дискусията на първия панел на форума Next Level HR 2025, организиран от списание „Мениджър“ днес.

Модераторът на панела Мирослава Маркова, която е мениджър отдел „Човешки ресурси“, "ВМ Финанс Груп", постави въпроса за това какви ползи носи AI за начина, по който работим.

„Аурубис България“ е производствена компания и в този смисъл голяма част от нещата, които правим, са различни от това, което се прави в други организации. Когато става въпрос за AI в производството, както и в други сектори, процесите, които са свързани с автоматизация, дигитализация и изкуствен интелект са доста по-напред, отколкото в други организации. В този смисъл ние като организация използваме множество и най-различни инструменти“, заяви Зорница Янкова, директор "Човешки ресурси", "Аурубис България"

Тя отбеляза, че като цяло в производството в глобален мащаб се използват различни инструменти за по-ранно идентифициране както на проблеми, така и на нужди за някакъв тип техническа поддръжка.

„По отношение на всички процеси при нас е доста сложен процеса по веригата за доставки. Веригата е доста специфична и дълга. Тя изисква изключително добро планиране. Всяка цифра и всеки индикатор е част от една по-голяма картина, която ни помага да обслужваме и управляваме този сектор доста по-адекватно“, подчерта Янкова.

По думите ѝ по отношение на HR нещата невинаги стоят точна така.

„Що се отнася до човешки ресурси има много направено като инструменти, които използват AI – в подбора по отношение на интервюта, резюмета и обучение. Специално за нас мога да кажа, че ние тепърва прохождаме. При нас тези процеси тепърва навлизат и ние наблюдаваме няколко основни инструмента, които по-скоро са свързани с онбординг и с технически обучения, така че да си оптимизираме процесите“, обясни Янкова.

Зорница Янкова / Снимка: Христо Христов

На въпрос дали очаква в бъдеще служителите да имат нужда от нови умения, свързани с AI, тя посочи, че от една страна все още е твърде рано да се говори, за подобна нужда, но от друга – тези инструменти трябва да се внедряват относително органично.

„В този смисъл има подготовка. Смятам, че е много важно да се въвличат клиентите. В крайна сметка инструментът трябва да адресира нуждите на клиентите. Важно още в ранните етапи на разговори с партньори да сме максимално близо до това, което трябва да бъде постигнато. При тях има задължителни протоколи и обучения, както по време на онбординг така и впоследствие. Цялата тази информация трябва да бъде структурирана по начин, по който върши работа на тях, но е и удобна за потребителите“, отбеляза тя.

За ползите от AI и добрите примери говори и Атанас Киряков, президент на Graphwise.AI

„Моят разказ може да започне от 1992 г., защото изкуственият интелект не се случи нито преди 10 години с Google или преди 3 години с OpenAi. Още 1992 г. имаше българска фирма, която се казва Sirma A.I, защото тогава правехме AI решения за канадски клиенти. През 1993-4 г.  едното приложение бе за канадския НАП, който имаше телефонна услуга за гражданите. Можеше да се обадиш и да се консултираш как да си попълниш данъчната декларация. Така че AI има безкрайно широк спектър“, коментира той.

Киряков каза, че това, което напоследък прави неговата компания, е софтуер, който подобрява изкуствения интелект по отношение на предвидимост.

Атанас Киряков / Снимка: Христо Христов

„Правим така, че тези големи езикови модели, които станаха популярни, да могат да използват качествено знание – данни от вашите бази данни. Целта е да може AI да не се опитва да си измисля неща, а да трансформира въпроса, който задава човек към заявка към няколко системи, да получи качествена информация и след това да я обобщи“, обясни Киряков.

 Според него голямото предизвикателство е как да преведеш заявката на човека към системата.

„Много от тези неща опират до контекст. Така че неизбежно се получава интеракция, в която по-интелигентните системи по-бързо събират контекст“, допълни той.

На въпрос какви промени биха настъпили в работната динамика след едно по-силно въвеждане на AI в работна среда, Киряков отговори, че при изкуствения интелект няма нищо по-драматично от всяка една друга технология.

„Основните предизвикателства са в проблема с доверието и да не подведем някой. Проблемът се корени в това да разберем как работи този изкуствен интелект и какво може да очакваме от него“, подчерта Киряков.

Ивайло Къцарков, основател на HORAteka, от своя страна отбеляза, че всяка революция носи със себе си известна несигурност.

„По време на индустриалната революция хората са гледали с трепет в бъдещето. Те не са знаели какво ще се случи с техните работни места и какво ще се промени. Опитвали са се да счупят влаковете от страх, че ще останат без работа. Ние, тъй като имаме достъп до повече информация, в момента приемаме по-леко тези промени“, коментира Къцарков.

Ивайло Къцарков / Снимка: Христо Христов

Според него никой не може да отговори какво точно предстои в бъдеще на фона на експоненциалния растеж, който наблюдаваме в момента.

„Работните места със сигурност ще бъдат засегнати. Важно е да се адаптираме. Чисто стратегически компаниите трябва да погледнат как се внедрява AI. Нужна е подготовка на екипи за трансформацията, която предстои“, каза той.

„Дори в краткото минало работната седмица е била 7 дни. Намалена е на 5 дни. Сега на места се налага 4-дневна работна седмица. За мен тези инструменти ще помогнат на хората да имат повече свободно време“, добави Къцарков.

Той обаче отбеляза, че пред ръководителите на компаниите стои задачата да намерят баланса между внедряването на AI и съкращението на работните места.

„Не можем да бъдем оставени без работа или без доходи. Предстоят много въпроси, които да бъдат адресирани. Защо да не стигнем до 3 или 2-дневна работна седмица“, коментира той.

По темата за преимуществата на AI говори и Веселка Цочева-Донкова, партньор за Европа и старши обучител, Aligned Action International.

„От доста години дерзая в територия, която в публичното пространство има спорен имидж. Това е територията на професионалния коучинг. Аз съм привърженик на идеята да възприемем тази дисциплина като наследник на Сократовия метод – „Аз знам, че нищо не знам“. Той е учил учениците си чрез въпроси. На този етап ние сме едни неуки ентусиасти, които вярват, че AI може да е изключително добър спаринг партньор, който не е задължително да захранва консуматорската нужда от информация и от нещо, което да ти позволи да направиш нещата по-бързо или по-добре, така че да си свършиш работата“, каза тя.

Веселка Цочева-Донкова / Снимка: Христо Христов

„Ние се опитваме да направим нещо друго, а именно да използваме AI, така че той да развива една различна мисловна рамка – мисловна рамка на любопитство, мисловна рамка на желание да разбера нещо повече за себе си, без да се притеснявам, че разбирайки това и казвайки нещо, което няма да се хареса на друг човек, аз ще бъда осъден“, обясни Цочева-Донкова.

По думите ѝ от година и половина те експериментират с AI така, че да го научат да задава въпроси, които не са фокусирани само върху това да помогне на човек да разбере какво и как да направи по-бързо, а да му помогне да работи на едни по-дълбоки пластове.

„Аз съм впечатлена за това какво AI може да чуе в това, което казваш. Ако го чуе и е научен да адресира чутото по продуктивен начин, това може да ти помогне да разшириш своята осъзнатост  – не само на когнитивно ниво, но и как адресираш емоциите си“, каза тя.

Относно рисковете от по-широкото използване на AI в корпоративна среда, отвъд загубата на работни места, Ивайло Къцарков каза, че до голяма степен компаниите нямат ясна представа за това как служителите използват изкуствения интелект.

„Има обаче големи рискове с информацията, която се качва в онлайн пространството – имаме тези големи модели, които са тренирани на общодостъпна информация. Това, което е най-печелившо за компаниите е да използват вътрешната информация, която имат“, подчерта той.

„Задължителен елемент тук е да се обърне внимание на информационната сигурност и как инструментите биват използвани вътре в компанията“, добави Къцарков.

На въпрос дали няма да загубим уменията за креативност заради внедряването на AI, Зорница Янкова отговори, че и сега никой не ни спира да сме креативни.

„За мен подготовката е важна, но по-важното е разбирането.  Да се мисли за някаква златна среда – за какво може да ти бъде полезен даден инструмент и  какъв е контекста. Един инструмент в различна среда може да продуцира различни резултати“, обясни тя.

Според Атанас Киряков повечето проблеми с новите технологии са свързани с очакванията.

„Управлението на очакванията е важно, защото много лесно може да се стигне до разочарование, разбити кариери, уволнени хора и провалени проекти“, каза той.

***

Генерални партньори: ARS, Aurubis

Основни партньори: Борика, Philip Morris Bulgaria, HORAteka

С подкрепата на: Horizons, Haelan, Fibank, Vivati, GTP.bg, Nuvolo

Институционални партньори: Българска стопанска камара, Confindustria

Медийни партньори: БНТ, dir.bg