Културни кодове: Сравнението между нас и другите – слабото място в рейтингите на щастието

Знаем, че в Америка живеят нещастни хора, както и на много други места по света. Но Финландия, напротив, е най-щастливата страна. Нали?!  Точно това твърди наскоро публикуваният World Happiness Report /Доклад за световното щастие/ - мащабно изследване на нивото на щастие по света. Но преди да стегнете куфарите си и да се преместите в Северна Европа, може би да искате да погледнете как експертите определят кой е щастлив и кой не.

Да искате да вярвате на това, или да не вярвате, обикновено се свежда до един въпрос. Учените използват това, което наричат ​​„стълба на Кантрил“. „Представете си стълба със стъпала, номерирани отдолу нагоре от 0 до 10. Горната част на стълбата представлява най-добрия възможен живот за вас, а долната част на стълбата представлява най-лошия възможен живот. На кое стъпало от стълбата сте в момента?“ Преди да прочетете по-нататък, помислете как бихте отговорили на този въпрос. Пет? Седем? Девет?

Когато за първи път направих това упражнение, отбелязах, че животът ми е седем от десет. Но зад този отговор имаше по-сложна история. Първоначално мислех да оценя живота си с шестица. Но бях преследван от мисли за хора, живеещи в крайна бедност, от които бях виждал много през годините в практиката си. В сравнение с техния живот,  моят вероятно е бил доста лесен. Затова си повиших рейтинга. Вие също правите ли нещо подобно? Сравнявате ли се с другите, като повишавате или намалявате очакванията си за собствения си живот?

Нов труд на изследователи от скандинавските страни и САЩ показва, че това се случва много често. Може би основният недостатък се крие в самата формулировка на въпроса. Като показва образът на стълбицата с оценка на щастието - вероятно се допуска, че някои хора са „на върха“, а други „на дъното“. Така самият въпрос принуждава респондентите да мислят по-малко за усещането за  щастие,  отколкото за статуса.

Щастието и статусът, разбира се, са много различни неща. Едното е свързано с общото благосъстояние, а другото е свързано с това, колко власт или богатство имате в сравнение с другите. Ако основният въпрос, използван за определяне на щастието на хората, всъщност не измерва общото благополучие, то и резултатите стават подвеждащи.

Какво всъщност измерва World Happiness Report?

Разглеждайки докладите за щастието от предишни години, екипът от изследователи от Скандинавия и САЩ забеляза някои „любопитни характеристики“.  Например, може да се предположи, че колкото страните стават по-богати, хората им стават по-щастливи. Но растежът на БВП не винаги корелира с щастието. Въпреки високия стандарт на живот в Съединените щати, американците стават все по-нещастни по различни причини. А жителите на някои европейски страни с по-висок БВП, като Португалия и Италия, съобщават за по-ниска удовлетвореност от живота, отколкото жителите на страните от Латинска Америка с по-нисък БВП. Защо се случва това?

Оказа се също, че ако представите на хората „стълбата на Кантрил“ и ги попитате на кое стъпало предпочитат да бъдат, повечето от тях няма да кажат „10!“ Средно повечето хора казват "8". Това е... озадачаващо! Не забравяйте, че 10 означава „най-добрият възможен живот за вас“. Разбира се, всеки иска това, нали?!

Подозирайки, че формулировката на въпроса може да е объркваща за респондентите, изследователите решиха да проучат това по емпиричен път. Те събраха произволни групи от участници и им дадоха различни версии на въпрос, за да измерят нивото им на щастие.

Те използваха оригиналната „стълба на Кантрил“, но също така зададоха въпроса без изображение на стълбата и без описанието „отдолу- нагоре“. Освен това те  опитаха варианти, в които не се споменаваха нито стълби, нито надолу, нито нагоре или дори „най-добрия възможен живот“, а вместо това се говори само за „щастие“ или „хармония“. След това изследователите попитали хората какво е било в ума им, когато отговарят на този въпрос и използвали изкуствен интелект, за да анализират отговорите. Така установили, че всяка версия на въпроса предизвиква различни асоциации. По-специално, първоначалната версия накарала респондентите да се съсредоточат върху властта и богатството, които не са широки или цялостни понятия за щастие.

Изследователите също открили, че когато премахнат символа и описанието на стълбицата, хората започват да свързват щастието по-тясно с психическото и физическото здраве, взаимоотношенията и семейството. Все още мислят за пари, но вместо за богатство, говорят за финансова сигурност (важното е не да си по-богат от другите, а просто да имаш достатъчно пари за добър живот). И което е много важно, когато ги питат какво ниво на щастие биха предпочели, те дават по-очевиден отговор, много по-близо до десетата степен.

В този смисъл, ако мислите, че 10 означава, че сте по-богат от другите, може да се почувствате неудобно да кажете, че това е вашето предпочитано ниво, сякаш искате да сте над всички останали. Освен това, отбелязват изследователите, е вероятно стълбата да налага йерархичен възглед, карайки хората да я тълкуват като несъвместима с други важни аспекти на благосъстоянието, като социална връзка и реципрочност в отношенията.

Голямата ирония

Изводът от тази статия не е, че световните изследвания върху щастието са безполезни, а разбирането, че компонентите на щастието са многобройни. Тези усилия могат да помогнат за информирането и развитието на политиците по света, които се опитват да разберат кои неща са тясно свързани с благосъстоянието. Но трябва да помним, че резултатите от измерванията често са придружени от културни образи. Те могат да повлияят на резултатите, без дори да го осъзнаваме. Изглежда, че това се е случило със „стълбата на Кантрил“, което означава, че резултатите трябва да се приемат с голяма доза съмнение.

Трябва също да помним, че има голяма ирония в това да сравняваш собственото си щастие с това на другите, или собствената си страна с тази на друг. Както всеки психолог ще ви каже, сравняването ни с другите ни прави много нещастни!

Всъщност това трябва да обясни всяка дискусия за това защо младите хора в развитите страни са толкова нещастни, за която се писа много в пресата след излизането на Световния доклад за щастието. Въпреки че смартфоните и особено социалните медии често са обвинявани за усещането за нещастие, трябва да се запитаме каква е в технологията, която прави хората толкова недоволни. Изследванията показват, че това до голяма степен се дължи на факта, че социалните медии увеличават опитите и желанието за сравнение, което е истинска отрова за психологическото благополучие.

Пагубното действие на социалните сравнения също ни помага да разберем, че растежът на БВП не винаги е свързан с повишено ниво на щастие. САЩ имат висок БВП, но изключително високо неравенство. Затова много американци се сравняват с други, които са по-богати, и в резултат стават по-нещастни. „В развитите страни населението намалява, хората се сравняват с предишното поколение и така губят надежда за бъдещето“, каза Карол Греъм, професор по обществена политика в Университета на Мериленд и старши сътрудник в изследователския институт Gallup.

„Десетилетия изследвания показват, че щастието често идва не от сравняването с другите, а от свързването с тях, което може да липсва в този доклад“, каза Джамил Заки, психолог от Станфорд. „Иронията е, че много от позициите на доклада бяха за това как държавите се „класират“ по отношение на щастието. И това само засилва състезателното отношение, което прави толкова трудно за нас да се чувстваме щастливи“, обяснява той.

Източник: VOX

Превод и редакция: Стоян Сираков