От каква възраст трябва да започне допълнителната подготовка на децата по математика?

Няма универсален алгоритъм – всичко е строго индивидуално. Важно е да има кой да запали искрата на математиката при децата и те да бъдат оставени да се забавляват, докато решават. Допълнителната подготовка на тази възраст има по-скоро социална роля. Тя е полезна за изграждането на кръг от приятели със сходни интереси в момент, когато компанията започва да оказва влияние върху поведението и формирането на характера. 

Как родителите да намерят баланса да стимулират детето да учи, без натискът да стане прекален, така че да го демотивира?

Лично аз избягвам комуникацията с родители, доколкото е възможно. Предпочитам директния контакт с учениците, тъй като все пак всичко това се прави главно за тях. За съжаление има много случаи, когато родителите са по-амбицирани от самото дете и това е тежко и за двете страни.

Има ли готовност сред учениците да жертват част от свободното си време за сметка на подготовката за състезание?

Олимпиадите по математика са като тези в спорта – човек се готви ежедневно, целогодишно, като се стреми пикът на формата му да е в момента на самото състезание. Отборът ни почти няма свободно време – всички са се отдали изцяло на мечтата си. Моята роля не е в това да ги „запаля“, а да внимавам да не „прегорят“, което ми се е случвало много пъти.

Три поредни години ваши възпитаници печелят златен медал от международна олимпиада по математика. Как успявате да задържите този голям успех?

Отборният дух е изключително важен и аз много държа да пътувам с отбор, а не с шестима индивидуалисти. Всички от отбора работят задружно и знаят, че това не е момент да се конкурират, а да си помагат. Златният медал е комбинация от къртовски труд, здрава психика, подходяща тема и доза късмет. В последно време ни върви. 

Какви възможности пред учениците отварят участията им в различни олимпиади и състезания?

Огромни, стига да се възползват. Това им дава предимство при кандидатстване в елитни университети и влизат в полезрението и на академия, и на индустрия. Децата трупат безценен житейски опит да работят под стрес при стриктен краен срок. Най-важното е, че имат възможността да се запознаят с най-добрите математици от цял свят и да завържат социални контакти и истински приятелства.

Как учите учениците да приемат неуспехите, когато имат такива?

Винаги казвам на учениците, че най-страшният им критик са те самите, така че е важно те как се чувстват. Ако те са доволни – аз също! Неуспехите са част от живота. Важното е да не повтаряме едни и същи грешки по няколко пъти.