В геостратегията понятието choke point се свързва с контрол върху тесен маршрут, който осигурява крайно необходимо преминаване от една точка към друга. Така, контролирайки маршрута, една воюваща сила или страна със стратегически интерес може да попречи на друга да достигне до необходимата ѝ точка. Обтегнатите дипломатически и търговски отношения на световната сцена през последните години дадоха и различно приложение на това понятие. Приложение не само във военното дело, геополитиката, но и в технологиите. Така, щом една държава желае да развива своя технологична индустрия, тя трябва да си набави редица активи – ключово оборудване, суровини, интелектуална собственост, подготвени кадри и още много. Съответно, ако друга държава или група държави успеят да ограничат достъпа до оборудване, ноу-хау и компоненти, ефектът, който се постига, е забавено или невъзможно преминаване от среднотехнологично към високотехнологично производство.

Само до преди няколко години се смяташе за крайно и неоправдано – ако една държава или съюзнически блок въведе в институционалния си инструментариум механизми като ограничения за износ на технологии, проверка както на входящите, така и на изходящите инвестиции. Обаче онова, което преди 5 години би се считало за протекционистична икономическа политика, днес стъпка по стъпка става норма на международната сцена. В средата на юни Европейският съюз допринесе за засилването на тази тенденция, като представи своята Стратегия за икономическа сигурност. Акцентът върху рамката идва на европейския дневен ред след серия от събития като начало на война, намаляване на доставки на газ, разрушаване на газопроводи, забрана на телекомуникационно оборудване с определен произход, затруднен износ на хранителни суровини и други, които ясно показват, че зависимостите могат лесно да застрашат икономическата сигурност.

Технологичният протекционизъм (досега) през 2023 г.

Извън големите събития от началото на годината се реализираха и някои по-малко известни договорки в сферата на технологиите, които обаче започват да имат своето реално отражение. Още през първите месеци на 2023 г. стана ясно, че САЩ, Нидерландия и Япония са постигнали споразумение в сферата на технологиите, което може да играе ролята на своеобразен choke point. То е сключено, без да се привлича внимание, дори и без да се нарича формално споразумение. Липсват гръмки заглавия, пресконференции и колективни снимки. Въпреки това предметът на споразумението е повече от интересен, защото касае едни от най-сложните машини и най-миниатюрните компоненти, служещи за производството на полупроводници. Чрез постигнатото съгласие страните ефективно ограничиха износа на най-модерните микрочипове и инструментите за тяхното производство.

Дали има или не договорка, беше предмет на дискусии сред анализаторите, но в края на юни холандският кабинет официално наложи ограничения върху износа на най-качествените машини за производство на чипове и камери за наблюдение, които също могат да служат за военни цели или да ограничават гражданските свободи. Това на практика означава, че компаниите в Нидерландия ще трябва да кандидатстват за лиценз за износ на определено оборудване за производство на полупроводници в чужбина. В края на 2022 г. САЩ въведоха сходни рестрикции с цел да ограничат износа на ключови чипове и полупроводникови инструменти за Китай. Отговорът на Китай не закъсня, като от 1 август т.г. страната въвежда лицензи за експорт на галий и германий с цел защита на националната сигурност. Двата метала се ползват в производството на полупроводникови прибори, сензори, оптични кабели, устройства за нощно виждане и много други приложения.

Основните щрихи на Европейската стратегия за сигурност

Именно в този сложен контекст беше обявена и новата Европейска стратегия за икономическа сигурност. Тя представлява стратегически документ без задължителен характер, който има за цел да убеди всички държави членки да прилагат по-строг контрол при износа и трансфера на технологии, които потенциално биха могли да бъдат използвани за военни цели от трети страни. Инструментите за по-строг контрол са основно три. Първо, скрининг на входящите инвестиции (когато чуждестранни компании купуват дялове от компании за напреднали технологии или инфраструктура в Европа), второ, повече сътрудничество при контрола на износа и, трето, скрининг на изходящи инвестиции. Инициативата е поредната, с която Брюксел иска да се намеси повече в това как европейските компании търгуват с технологии и осъществяват технологичен трансфер в трети страни. Освен нея на дневен ред са актове като Инструментариум на ЕС за 5G сигурност, Законодателен акт за киберустойчивост (Cyber Resilience Act), Европейски законодателен акт за интегралните схеми и др.

Най-проблемната област в Стратегията

От трите области, в които се планира засилен контрол, скринингът на изходящите инвестиции е считан за най-противоречивия. Такъв механизъм ще създаде нови правомощия на ЕС за контрол на изнасянето на ключови индустрии и технологии към потенциално проблемни страни, като за реализацията му на практика Комисията планира да приеме закони, за да спре компаниите да преместват веригите за доставки за „напреднали технологии“. Амбицията е чрез реализацията на такъв механизъм да се гарантира, че капитал, ноу-хау, експертен опит и научни изследвания на европейските компании няма да бъдат използвани от други държави за военни цели. Комисията ще работи за изграждането на такъв инструмент преди края на годината. Въпреки това контролът върху изходящите инвестиции поражда много въпроси, а успешното му прилагане зависи от баланса между управлението на рисковете от теч на критична информация и свободната търговия.

Кои ще са критичните технологии?

За прилагането на инструментите в Стратегията на практика Европейската комисия трябва да подготви списък на технологиите, които са от решаващо значение за икономическата сигурност и оценка на техните рискове. Този списък се очаква да е готов най-рано през септември. Досега се споменават технологии като квантови компютри (които могат да бъдат използвани за пробиване и на най-сигурните комуникации), изкуствен интелект и усъвършенствани полупроводници като области, в които ЕС може да предотврати аутсорсинга към трети държави. Друга част от технологиите могат да се припокрият с вече приоритетните технологии, определени в инструменти като Платформата за стратегически технологии за Европа (STEP). Вероятно е при подготовката на списъка ЕС да следва опита на Япония. Подобно на Нидерландия, по-рано през годината японското правителство обяви, че ще добави 23 елемента, включително усъвършенствано оборудване за производство на полупроводници, към своя списък с технологии за регулиран износ. При износ на технология от списъка ще се изискват индивидуални разрешения, освен ако не са предназначени за 42 държави и региони, определени като приятелски. Подобен подход имат и САЩ.

ЕС – следващ примера на Япония и САЩ

Освен в списъка с технологии ЕС вероятно ще заимства и други стратегически ходове от Токио. Азиатската държава приоритизира икономическата сигурност, като още преди две години Япония въведе специализираната институция Министерство на икономическата сигурност. Въпреки че подобна стъпка е преждевременна за ЕС на този етап, вероятно е Съюзът да обмисли нови роли като например комисар по икономическата сигурност в бъдеще.

Потенциалните прилики не се ограничават до засилен акцент върху рамката за икономическа сигурност. Япония беше една от първите държави, които трябваше да се борят с ограничения от страна на Китай. През 2010 г. Китай ограничи квотите за износ на редкоземни елементи за Япония след териториален спор между страните, което доведе до скок на цените на редкоземните елементи и Япония започна да търси други източници на доставки. Оттогава Япония инвестира усилено в проекти за добив на редкоземни метали, които да подсигурят доставките – например чрез дългосрочно вложение в австралийската Lynas Rare Earths. Освен инвестициите в чужбина Япония обмисля от 2024 г. да разработи собствен добив на редкоземни материали от морското дъно, като развие находището до остров Минамитори. Към момента ЕС следва политиката на Япония и САЩ за ограничения в износа на технологии, отделно Съюзът работи по сделки със страни –производителки на суровини, например с Аржентина за доставки на литий, но към момента новите проекти за собствен добив в рамките на Стария континент до голяма степен са замразени или ограничени.

Стратегията в контекста на отношенията между Германия и Китай

Въпреки че документът не споменава изрично Китай, бариерите пред китайските инвестиции в ЕС, ограниченията пред европейските инвестиции и европейския износ към Китай са очевидни потенциални последици, ако Стратегията се имплементира. Тя обаче би дошла в интересен период на отношенията между първата икономика на ЕС – Германия, и Китай. От дипломатическа страна в средата на юни китайският премиер Ли Цян посети Берлин, което беше първото му пътуване в чужбина, откакто встъпи в длъжност през март. Посещението бележи възстановяването на междуправителствените консултации между Китай и Германия. В същото време еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон призова повече държави членки да премахнат „високорискови“ доставчици от своите 5G мрежи, призив, който, както много анализатори посочиха, е насочен към Германия. От икономическа страна по данни на Европейското патентно ведомство китайски компании са подали рекорден брой заявки за европейски патенти през 2022 г. Не само това, но и множество немски концерни са направили големи залози върху големия китайския пазар, който е добър източник на печалби. Китай остава търговски партньор номер едно за Германия за седма поредна година. Следва да се има предвид, че китайските компании имат добро производствено ноу-хау в разработката и производството на определени класове технологии като батерии за електромобили и 5G оборудване и част от компаниите инвестират там именно поради тази причина.

Това е сигнал, че при подготовката на всеки стратегически документ, касаещ частния сектор, нормотворците не трябва да забравят, че компаниите са тези, които движат търговията, инвестициите и технологичния обмен. До каква степен националните и наднационалните институции трябва да се месят в този обмен и при какви рискове, остава отворен въпрос. Друг отворен въпрос е координацията между държавите членки в прилагането на разработените механизми. Например предоставянето на лицензи за износ и оценките на рисковете за сигурността са национални компетенции, които държавите ще запазят. Въпреки всички ползи и рискове от новата стратегия от ключово значение ще е да се наблюдава законодателният процес в ЕС. Мандатът на настоящата Европейска комисия е до 31 октомври 2024 г., което означава, че ЕК ще има ограничен срок за действие.

В работата по конкретни механизми въз основа на Стратегията трябва да се постигне труден баланс. От едната му страна са управлението на рисковете за теч на информация, гарантирането, че развойната дейност в сферата на технологиите ще се ползва за мирни цели и че Съюзът няма да изпадне в икономическа зависимост от който и да е доставчик. От друга, механизмите не трябва да изпълняват ролята на choke point за ограничаването или забавянето на развитието на технологиите, в който да е регион извън ЕС. От трета страна механизмите трябва да създават такива условия, че европейските компании да могат да се възползват от растежа в Китай, без да загубят своя пазарен дял както там, така и в други развиващи се пазари заради нискоефективни ограничения. Именно от привеждането на стратегията в конкретни законодателни механизми, както и координацията им между държавите членки ще зависи дали ще има по-сериозни резултати за континента на световната икономическа и технологична арена, или анонсирането на стратегията ще се приеме единствено за по-твърд език, без значими последствия.