Второто управление на Тръмп може да предостави възможности, не само да представлява заплаха за Европейския съюз, поне на търговския фронт. Приемайки прагматичен подход към търговските преговори, европейските производители дори биха могли да се окажат основните печеливши от предложените от Тръмп мита върху вноса.

Американските избиратели решиха да дадат на бившия президент Доналд Тръмп втори шанс. Останалият свят сега трябва да приеме тази реалност и да се приспособи към нея. Това важи особено за Европа, която отдавна разчита на американския отбранителен чадър, а в по-ново време – и на достъпа до огромния потребителски пазар на Съединените щати.

Въпросът за сигурността на Европа става все по-спешен на фона на влошаващата се военна ситуация в Украйна. След като не успя да увеличи собственото си военно производство, Европейският съюз може да направи доста повече от това да изчаква резултат от обещаните от Тръмп преговори с руския президент Владимир Путин.

Въпреки че ситуацията в Украйна изглежда мрачна, перспективите на търговския фронт са далеч по-оптимистични. ЕС е най-големият износител в света, като износът съставлява приблизително 25% от неговия БВП – значително по-висок дял в сравнение със САЩ. Като се има предвид, че Америка е най-големият експортен пазар на ЕС, завръщането на Тръмп – който сам се определя като „човек на тарифите“ – изглежда като сериозна заплаха.

Но при умела дипломация от страна на ЕС администрацията на Тръмп би могла да предостави на Европа ценни възможности. Търговската политика остава една от малкото области, в които блокът може да действа като едно цяло. Това позволява на европейските страни стратегически подход и координиран отговор.

Сега въпросът е как ЕС да отвърне на потенциалните мита на Тръмп. Икономическият анализ показва, че отговорът на мита с мита носи повече вреди, отколкото ползи. Обичайната аргументация в подкрепа на стратегията „око за око“ е, че тя може да възпре другата страна от започване на търговска война и в същото време да покаже на бизнеса, че политиците защитават неговите интереси. Това може би е имало смисъл, когато правителствата са използвали подобни инструменти по-пестеливо, за да защитят конкретни индустрии, но времената вече са различни.

Фиксацията на Тръмп върху митата отчасти произтича от убеждението му, че Америка губи позиции в световната търговия, защото други страни имат много по-високи мита. Дали митата на САЩ наистина са по-ниски от тези на ЕС или Китай, е спорно. Важното е, че Тръмп смята, че европейските мита са с 50% по-високи от тези в САЩ.

Макар че „50% по-високи“ звучи драматично, реалната разлика е между средни мита от 3,5% в САЩ и 5% в ЕС. Неотдавна, когато европейски и американски политици водеха преговори за трансатлантическо инвестиционно и търговско споразумение, тази разлика едва ли е била спорен въпрос.

С оглед на акцента на Тръмп върху реципрочността ЕС би трябвало да обмисли намаляването на част от своите мита. В частност – европейските политици биха могли да предложат понижаване на 10-те процента върху автомобили, включително електромобили, до 2,5%, каквото е митото в САЩ, или дори да го премахнат напълно.

Разбира се, европейските лидери ще трябва да преодолеят гордостта си, за да направят подобно предложение. Но те биха могли да вземат пример от Жан-Клод Юнкер, предшественика на Урсула фон дер Лайен, който успешно предотврати трансатлантическа търговска война по време на първия мандат на Тръмп.

Прегръщайки дипломатическия подход на Юнкер, Европа всъщност може да извлече ползи от митата на Тръмп. Планът на новоизбрания американски президент да наложи мита до 60% върху китайски стоки и 10–20% върху стоки от други държави може да предостави на европейските производители конкурентно предимство. Тази динамика вече е очевидна на американския автомобилен пазар, където европейските компании процъфтяват, докато китайските електрически превозни средства са ефективно изключени от високите мита от 100%, наложени от президента Джо Байдън.

Поддържането на относително спокойни търговски отношения между ЕС и САЩ трябва да бъде приоритет за европейските политици през следващите четири години. Разбира се, тези усилия биха били безполезни, ако и други държави последват примера на Америка. Добре е да се помни, че през 30-те години на миналия век политиците в САЩ задълбочиха Голямата депресия, като вдигнаха митата и започнаха търговска война, която изпрати глобалната икономика в спираловиден спад.

Този път всичко може да бъде различно. Повечето държави, изглежда, не са заинтересовани да възприемат подхода на Тръмп, който противоречи на интересите на много малки отворени икономики, които формират основата на глобалната търговия. Китай също няма стимул да наложи обхватни вносни мита срещу други държави, дори и да отговори на американските такива. Така търговската война, която Тръмп се надява да ескалира, може да остане изцяло китайско-американска. Важно е да се отбележи, че макар САЩ и Китай да са две от най-големите икономики в света, стокообменът между тях представлява малка част от международната търговия: вносът на китайски стоки в САЩ възлиза на около 500 млрд. долара, което е само 0,5% от глобалния БВП и 2% от световната търговия.

Затова, вместо да тъгуват за края на международната система, основана на правила, европейските политици трябва да се съсредоточат върху прагматичната задача да облекчат търговското напрежение със САЩ, като в същото време запазят европейските пазари отворени към останалия свят.