Учителят Дрона задава този въпрос на всеки от принцовете. Те чакат реда си, за да вземат лъка и стрелата и да стрелят по вързаната птица: роденият за цар Юдищира, съперникът Дюродан, юнакът Бхимасена. „Виждам тревичките, листата, теб, учителю“, казва един. „Виждам птицата“, отговаря друг. Дрона се мръщи: „И ти няма да уцелиш“.

Последен лъка вдига Арджуна. „Виждам окото на птицата“, казва той, толкова съсредоточен, че пропуска и усмивката на славния брамин. И двамата знаят, че целта ще бъде поразена от този, който види само нея.

Епизодът от великия индийски епос „Махабхарата“ може да се използва във всеки наръчник по лидерство. Знаеш ли какво искаш? Защото, както казва Котаракът в „Алиса“, ако не знаеш къде отиваш, ще стигнеш някъде другаде.

Нарендра Дамодардас Моди е сигурният победител в индийския изборен цикъл от 2024 г. Вече знаем, че може да печели избори в 1,4-милиардната страна. Но това ли е, което иска? Власт заради самата власт? Или иска да заведе Индия някъде другаде? За да получим отговор, ще тръгнем последователно по три следи – икономика, национализъм, геополитика.

Моди управлява Индия вече десет години. Но преди това той имаше едно по-голямо управленско десетилетие (2001–2014): на родния щат Гуджарат в западната част на субконтинента. Нещо повече, казват, че успехът в Гуджарат го направи обичан, избираем, непреодолим.

Столетия наред Гуджарат създава имигранти. Мнозина успяват. Липсата на дъждове и дългата брегова ивица не им оставя много възможности: стани търговец или напусни (или направи и едното, и другото). С вековете гуджаратите развиват работна етика, способност за адаптация и съзнание, че успехът не зависи от кастата или етноса, а от твоя ум и твоя труд.

Това е рецепта за възход. Махатма Ганди, основателят на Пакистан Мохамад Али Джина, индустриалните фамилии Тата и Амбани – всички произхождат оттук. Бен Кингсли и Фреди Меркюри имат гуджаратски корени. Не е чудно, че днес 145 от 169 индийски милиардери са от Гуджарат. Най-богатият човек в щата – Гаутам Адани – е и най-богатият в Индия.

Това, което Моди трябваше да направи, е да управлява чисто и без скандали, за да развихри потенциала на тези родени предприемачи. Направи го, че даже и повече. Паметно ще остане съобщението, което изпрати на Ратан Тата. След това заводът за автомобилите „Тата Нано“ се премести в Гуджарат.

Нарендра Моди следва тази формула и като премиер на Индия. Подкрепя бизнеса, стяга гайките, подкрепя икономическото възмогване на страната, орисана да изпревари китайците по население и стигне световния връх. Логично, приоритет е изхранването. За целта дава личен пример. Миналата година посрещна лидерите на Г-20 в Делхи с просени ястия, а по индийско настояване ООН обяви 2023-та за година на просото.

Tук няма само възхвала на евтина и достъпна житна култура. В Индия кравата е свещено животно, а повечето индийски религиозни вярвания водят към вегетарианството (въпреки че цели 70% ядат месо). Така стигаме до основната критика – и основния инструмент – за властта на Моди: хиндуисткия национализъм.

Управляващата партия на Нарендра Моди „Бхаратия Джаната“ (Индийска народна партия) превърна в своя ключова кауза строежа на хиндуистки храм в Айодхя, щат Утар Прадеш, до родното място на Рама, най-важния бог в индийския пантеон. Там имаше джамия, но през 1992 г. националистите я разрушиха. Индия има близо 200 млн. мюсюлмани. А в света на социалните мрежи провокациите, свързани с религията и идентичността, печелят по-голям вот от бавното, но все пак трудно за доказване възмогване. Трудно е да убедиш индиец (а и българин), че днес е по-богат от вчера. Доста по-лесно е да разпалиш искрата с бляскавото минало на воини, принцове и богове.

Моди направи и още една крачка. На същата среща на Г-20 си сложи табелка „Бхарат“. Така Индия нарича сама себе си. Бхаратите са северно племе от древността, което постепенно завладяло целия субконтинент. Ще го чуете в думата „Махабхарата“. Идеята е прозрачна: „Индия напомня британския колониализъм. Нека светът да знае кои сме. Ние сме гордият Бхарат!“.

Това ли иска Моди? Това ли е окото на птицата?

Не че преименувания не са правени преди. Иран успя да убеди света, че не е Персия. Мианмар отдавна не е Бирма. Индийският Бомбай вече е Мумбай. Но не е и съвсем справедливо. „Индия“ също идва от санскрит, от думата за река, скрита в хидронима „Инд“, по който елините нарекли страната. Има и практически проблем. Иди променяй в гигантския масив от световни данни Индия на Бхарат.

Злите езици твърдят, че и това е политическа маневра. Дали с Бхарат Моди не прави поредния хитър ход за печелене на гласове? Не беше ли той, който кръсти кампанията си за чужди инвестиции Make in India? И още по-интересно: не е ли проблемът в това, че опозиционният съюз от 26 партии взе съкращението India (Indian National Democratic Inclusive Alliance)?

Да кажем и за опозицията. Индийският национален конгрес, основна част от India, дълго управляваше страната след нейното създаване. Гръбнакът беше политическият клан Неру–Ганди: Джавахарлал Неру, Индира Ганди, Соня и Раджив Ганди и техният син, роденият през 1970 г. Раул. И този род идва от Гуджарат. Няма роднинска връзка с Махатма Ганди, но се идентифицира с наследството на легендарния борец срещу британския колониализъм. Дори променя изписването на фамилията Ганди, за да е като неговата.

Идеологията „Ганди“ се опира на голямата му идея, сатяграха. Но преди нея беше ахимса. Ще открием този принцип в повечето местни религии, като основна добродетел в хиндуизма, джайнизма, будизма и свещената мъдрост на Ведите. Не убивай, не вреди, избегни насилието. Дори мравката на пътя има право на живот.

Сатяграха означава придържане към истината, силата на истината. Сатя – истината, и ахимса – ненасилието, са две страни на една монета. Истината е целта, ахимса – методът. Но целта не оправдава средствата. Цел и метод са едно и също. Бог е Истина и Истината е Бог. Трябва да се бориш за истината; без оръжие, но с достойнство. Да не вредиш на противника, но да жертваш себе си.

Така Индия се освободи от Британската империя. Но не избегна разделението и кръвта. В пика на своя триумф Махатма Ганди трябваше да загине, застрелян с три куршума в гърдите. Дори неговата смърт не спря братоубийствата. От 1 до 2 милиона паднаха само в началото. Хиндуисти срещу мюсюлмани, Индия срещу Пакистан, Пакистан срещу Бангладеш. 1947-а, 1965-а, 1971-ва, 1999-а… И днес в красивия Кашмир ври и кипи.

Красивите принципи често катастрофират във всекидневието. Постепенно лявоцентристкият конгрес, създал съвременна Индия, загуби ореола си в политически битки и корупция. Даже Раул Ганди има присъда. На един митинг се провикнал по повод някакви престъпници с фамилното име Моди: „Всеки ли Моди е разбойник?“. Съдиха го от името на хиляди носители на фамилията, за радост на обидения министър-председател.

Забелязвате ли обаче приликите? И левицата, и десницата; и следовниците на сатяграха, и поклонниците на Рама търсят политическата си идентичност в дълбините на индийската история. Огромната страна с 24 щата и 600 езици и диалекти търси своето място на глобалната шахматна дъска. А там, простете за каламбура, няма вегетарианци.

По времето на Студената война Индия беше сред лидерите на т.нар. „необвързани“, но поддържаше отношения и със Запада, и с Изтока. Доскоро 60% от въоръжението ѝ беше руско. Делхи поддържа членство и в алтернативния на Запада клуб БРИКС, чиито основатели са още Бразилия, Русия, Китай, а по-късно се присъединява и Южна Африка. Геополитическото положение на Индия е сложно. То я изправя срещу Китай, покровител на стария съперник Пакистан. В интернет можете да намерите любопитни кадри как индийски и китайски граничари се бият с тояги някъде в Хималаите. Между другото, побеждават индийците.

Западът знае това и се опитва да привлече Делхи на своя страна. Германският канцлер Олаф Шолц и италианската премиерка Джорджа Мелони ходиха до Делхи. През 2023 г. Моди бе приет с почести от Джо Байдън във Вашингтон и от Еманюел Макрон в Париж, при това на френския национален празник.

Подходът на Макрон изглеждал рационален: никакви поучения за правата на човека (въпреки антимюсюлманските кампании на Бхаратия Джаната), договори за продажба на оръжие (за да има алтернатива за руснаците), прагматизъм (в бизнеса, политиката, културата). Жертваш принципи, печелиш бизнес и геополитика. Вероятно светът е такъв. В този свят Моди е силен, стабилен лидер на 1,4 милиарда души, убедени, че бъдещето е тяхно.

А не е ли така? За разлика от Китай и въпреки национализма те са демокрация. Пример са за етническо и религиозно многообразие. Освен това са шампиони в IT индустрията, царе на колцентровете, брилянти в математиката, майстори на corner shops, ъгловите магазинчета на развития свят. Чуйте кои са най-известните индийци по света: Риши Сунак, премиер на Обединеното кралство, Камала Харис, вицепрезидент на САЩ, Вивек Рамасвами, новата звезда на американската политика, Сундар Пичай, шеф на „Алфабет“ (компанията майка на „Гугъл“), Сатя Надела, шеф на „Майкрософт“, икономистът и Нобелов лауреат Амартия Сен, големият писател, също носител на Нобел, Салман Рушди. Наскоро разговарях с него. Той е връстник на Индия, роден в годината на нейното основаване. Ненавижда факта, че политика се прави от сблъсък на идентичностите. А неговите герои, израсли в мегаполиса Мумбай/Бомбай, притиснати между Изтока и Запада, все се питат: „Кой съм аз?“.

Арджуна пита бог Кришна: „Кой си ти?”. Дали и Нарендра Моди говори със своите богове? Защото отговорът на бога не дава много лидерски инструкции. „Аз съм Времето.“ Аз съм ти. Това е онова. Ние сме един дух в много тела.

Моди, премиерът на страната на бъдещето, вече е на 73. Дали неговата цел вече не е постигната? Дали окото на птицата вече не е уцелено? Индия става все по-значима – за Изток и за Запад, за всички индустрии, за всички светове.

Другото може да се окаже тревичка, лист, поляна. Може да се окаже просто подробност.