Пиша тази статия от плажа.

Наблюдавам морето, работя и разсъждавам за това има ли конфликт между работа и личен живот и как се е балансирало и се балансира сега.

Трябва ли да се говори за баланс въобще – между работа и личен живот, или работата е част от личния живот и конфликтът е неуместен?

Въпрос на корпоративни политики или на лични регулации е постигането на комфорт?

В последните години темата за work-life баланса е поредното клише в корпоративния свят. Всички говорят за него, обещават го, но дали наистина разбираме какво представлява и как темата се трансформира, за да звучи адекватно днес?

Идеята за перфектен баланс между работа и личен живот често се представя като цел, към която всички трябва да се стремят. Реалността е, че съвременната икономика и култура на производителност правят този баланс почти невъзможен, ако приемем, че е въпрос на външни регулации. Непрекъснато увеличаващите се изисквания към служителите, дългите работни часове и натискът да бъдат „винаги включени“ значително усложняват постигането на този идеал.

Какво правят корпорациите? Различни неща през годините.

Кратката история

Понятието work-life balance се свързва с поколението на бейби бумърите,

родени след Втората световна война. При тях в голяма степен работата е в центъра на живота им. Логично и свързано с оцеляването им в онези години на следвоенно битуване. Пак, водени от икономически аргументи, жените се включват все по-активно в работният процес, който следва да се съвместява с функции, свързани с отглеждане на децата. Темата за необходимост от балансиране между професионалния и личния живот е сложена на масата.

Поколениетото X (родени между 1965 и 1980 г.) внася значителни промени в начина, по който се възприема work-life балансът. Те започват да търсят по-гъвкави работни условия и да ценят повече свободното време. Технологичните иновации допринасят за нови възможности за работа извън офиса. Това поколение развива темата за важността на личния живот и започва да търси начини за по-добро балансиране.

Поколение Y (Милениали, родени между 1981 и 1996 г.), вече израснали с технологиите и нямащи същите икономически аргументи като следвоенните поколения, търсят смислена и гъвкава работа. За тях work-life балансът не е просто желателен, а необходимост. Те ценят свободата и възможността за дистанционна работа, като същевременно настояват за ясно разграничаване между работно време и личен живот.

Поколението Z (родени след 1997 г.), което тепърва навлиза на работния пазар, поставя още по-голям акцент върху личния живот и менталното здраве. Те са израснали в свят на глобализация и постоянна свързаност и търсят работа, която им позволява да бъдат продуктивни и същевременно да се наслаждават на личния си живот.

През годините корпорациите догонват променящите се потребности, като създават какви ли не придобивки. Ето някои от тях:

Неограничен платен отпуск (PTO/Paid Time Off) – решение или капан?

Във времето, когато балансът между работа и личен живот е на ръба на криза, някои корпорации се осмеляват да направят нещо наистина радикално: неограничен платен отпуск.

Netflix е една от първите компании, които въвеждат РТО още през 2004 г. Тази политика е основана на философията, че резултатите са по-важни от времето, прекарано в офиса. Проучванията тогава показват, че служителите, които имат гъвкавост в работното си време, са по-малко стресирани и по-ангажирани с работата си​ (PayScale).

Ричард Брансън, основателят на Virgin Group, през 2014 г. също въвежда политика за неограничен PTO в своите компании. Според Брансън, когато служителите имат свободата да вземат отпуск, когато пожелаят, те стават по-щастливи и по-продуктивни. 

Дали днес това е решение или капан?

Като нещо, необичайно и дръзко за времето си, тези политики имат своя ефект. Служителите чуват посланието, че тяхното желание за лично време е зачетено, и това има основно психологическа стойност.

На практика изследвания показват, че при наличие на неограничен PTO хората всъщност вземат по-малко дни отпуск в сравнение с тези, които имат фиксирани дни, поради страх от злоупотреба или осъждане от колегите​ (NNRoad)​.

В наше време? Гъвкавите работни условия могат да се окажат капанът на съвременния работещ човек. Макар и звучащи като идеален начин за постигане на баланс, всъщност могат да доведат до още по-голямо прегаряне (burnout). Изследвания на Harvard Business Review показват, че гъвкавостта може да доведе до дълги работни часове и постоянно напрежение за служителите да бъдат винаги на разположение​ (PayScale)​. В някаква степен това също може да е начин компаниите да получат повече работа от служителите си без допълнителни разходи.

Как обаче тази мярка може да сработи?

Work-life придобивки

Гъвкавите работни условия са само един от елементите в концепциите на съвременните корпорации да предоставят разнообразни условия, за да привличат служители и да се понесат на вълната на work-life балансиращите политики.

Изследването на Top Workplaces представя 14 компании, които предлагат най-добър баланс между работа и личен живот през 2023 г. Резултатите са базирани на анонимна обратна връзка от служители и научни измервания от над 70 хил. организации. Компаниите са отличени за тяхната ангажираност към гъвкави работни условия и подкрепа за служителите. Сред тях са CGI, Zoro, CBIZ, KnowBe4 и Mimecast, които предлагат гъвкави графици, програми за благополучие и професионално развитие, дистанционни йога и фитнес класове, филантропски събития. В желанието да доставят посланието, че ги е грижа за благополучието на служителите, компаниите се надпреварват в стандартни и нестандартни решения например:

Airbnb: Годишен кредит за пътувания (2000 долара за ползване на платформата Airbnb);

Google: Дневни грижи за деца на работното място;

Salesforce: Платени доброволчески дни (7 дни годишно за участие в благотворителни инициативи);

Dropbox: No Meeting Wednesdays (ден без срещи всяка седмица);

Basecamp: Четиридневна работна седмица през лятото;

Etsy: Класове за занаяти и творчески работилници.

Докъде обаче стига отговорността на компаниите в осигуряването на work-life баланса?

Технологиите – „враговете на почивката“

Безспорно в много отношения (почти във всичко) технологиите улесняват живота ни. Но като всяко нещо има и обратната страна на медала, свързана с динамиката на работа.

Постоянната свързаност и достъпът до работната поща 24/7 правят истинската почивка почти невъзможна. Или поне предизвикват способността ни за вътрешна дисциплина. Ако такава не е на лице, този постоянен натиск за отговорност и наличност води до хроничен стрес и намалява продуктивността в дългосрочен план.

Липсата на качествено време за почивка може да има сериозни психологически последствия. Според психолози хроничният стрес на работното място може да доведе до тревожност, депресия и други ментални здравословни проблеми. Проф. Майкъл Смит твърди, че културата на „постоянна готовност“ води до изтощение и намалена креативност. Наблюдава се и чувствително завишен риск от прегаряне (burnout) и свързаната с това ментална и физиологична симптоматика.

Как да се предпазим от това?

Реалните решения: време за преосмисляне

Вместо да се фокусираме върху митичният „баланс“, можем да направим две взаимно допълващи се и функциониращи на различни нива действия:

На ниво компания:

За да има развитие на бизнеса, безспорно (засега) са нужни здрави хора, които имат желанието да допринасят. И това много рядко е въпрос на раздуване на придобивки. Време е HR-ите да излязат от уюта на ролята „доброто ченге“ и да спрат да преговарят за нови и нови придобивки, с които да задържат служителите си. Така се надува балон, от който същите HR-и, ангажирани със задържането, но и привличането на таланти – страдат.

Хората се движат от смисъл.

Това ги задвижва, това ги задържа, това ги прави здрави.

На корпоративно ниво идеята за смисъл може да се интегрира във всеки процес. Често това минава през преосмисляне на самата структура на работното място, през слушане, наблюдение, анализ, емпатия – за да се намерят точните механизми.

От перспективата на моя опит да работя с хора и корпорации категорично смятам, че това, което компаниите могат да правят, е да създават среда.

И да говорят за интегритет, а не за противопоставяне.

На ниво човек:

Work-life балансът, както е разбиран до днес, вече е илюзия.

Време е да преосмислим за себе си какво означава успешна кариера и удовлетворяващ ни личен живот.

Каквато и нова придобивка да измислят компаниите, ако ние се лутаме и се закачаме за онова, което ни се предлага като екстра, все по-малки ще са шансовете за ментално здраве и удоволствие от реализацията.

В крайна сметка истинският баланс е не в количеството време, прекарано в работа или почивка, а в качеството и смисъла, които придаваме на всяка част от живота си.

Темата за баланса може да се подмени от темата за смисъла.

От темата за собствената отговорност за живота, който конструираме за себе си. Отговорността и свързаната с нея дисциплина да работим с висок стандарт, но и периодично да осигуряваме време, в което да се заредим. С онова, което наистина ни зарежда – тишина, филм, спорт, концерт… за всеки е различно.

Въпрос на себепознание, осъзнатост, интегритет, дисциплина, а оттам и желание да допринасяш.

Това е едновременно възможната и невъзможната задача на корпорациите. Защото няма компания, в която да се чувстваш здрав, балансиран и хармоничен, ако не си такъв със себе си.

Слънцето започва да залязва.

Аз имах пълен ден на плажа – работейки.

Намирам смисъл. Щастлива съм. В баланс.