„Гръцката икономика напредва“, „Гърция вече не е проблемното дете на Европа“, „Как Гърция премина от фалита до растежа“, „Гърция е на ръба на икономически мегацикъл“ – това са само част от заглавията в западните медии, отразяващи възхода на гръцката икономика. Южната ни съседка привлича вниманието на все повече инвестиционни банки, анализатори, рейтингови агенции и експерти със силния и донякъде неочакван (поне не с такива темпове) растеж на икономиката си.

Доскоро обаче ситуацията в страната не беше така розова. През 2015 г. Гърция беше на ръба на икономическото бедствие и нарастващи спекулации за излизането ѝ от еврозоната. Едва съвзела се малко по-късно, страната се изправи пред коронавирусната пандемия, която взе много жертви и доведе до тежък удар върху туристическия сектор.

Днес икономиката ѝ няма много общо с миналото, като гуверньорът на централната банка очаква гръцките дългови книжа скоро отново да получат инвестиционен рейтинг според Financial Times.

Мнозина поглеждат към Гърция и се питат как страната успя да постигне това. Отговорите са комплексни и се дължат на редица мерки, които страната предприе през годините – икономии, данъчни увеличения, контрол на заплатите в публичния сектор и промени в пенсионната система. Спредът между гръцките и германските облигации намалява след пика на дълговата криза в еврозоната, за да се търгува близо до тези на Италия. Преките чуждестранни инвестиции и износът значително нарастват. Икономиката сега е с 6,4% над предпандемичните си нива.

Goldman Sachs определя Гърция като изключителна икономическа история в свой анализ. „В момента гледаме икономика, която расте с почти 3 процентни пункта над очаквания темп на растеж в еврозоната“, се посочва в доклада на банката. Експертите добавят, че се очаква инфлацията в страната също да се забави по-бързо спрямо сходни икономики.

След дълговата криза възстановяването на страната е бавно и постепенно, което отговаряше на очакванията. Това, което е много интересно – и донякъде изненадващо, – е какво се случи след пандемията. От 2021 г. нивото на икономическата активност в Гърция е забележително високо.

Трябва да се отбележи, че има цикличен компонент, особено в туризма, който е част от историята и не може да бъде пренебрегнат. Но основният двигател са увеличаването на капиталовите разходи и капиталообразуването – иначе казано, инвестициите.

През последното десетилетие Гърция инвестира скромните около 10% от Брутния си вътрешен продукт на годишна база. За сравнение – преди глобалната финансова криза страната инвестира около 24% от БВП всяка година, показват данните на Goldman Sachs.

Нетните потоци от преки чуждестранни инвестиции в Гърция за 2022 г. достигат 7,2 млрд. евро при 5,3 млрд. евро година по-рано, по данни на Гръцката централна банка. Това представлява ръст от 35% на годишна база и 61% в сравнение с 2019 г., както и най-високото число от 2002 г. насам.

Туризмът, най-големият сектор на гръцката икономика, който генерира около една пета от нейния БВП, също се възстановява с впечатляващи темпове. Той достигна 97% от нивото си преди пандемията (по данни на Goldman Sachs). Чужденците не само почиват в страната, но и инвестират сериозно в недвижими имоти. Продажбите на имоти на чуждестранни купувачи са почти четири пъти по-високи миналата година в сравнение с 2007 г., достигайки почти 2 млрд. евро.

Но постигнатият успех не трябва да замъглява пътя на страната към необходимите реформи. Гърция все още има едно от най-високите нива на дълга в еврозоната, а икономиката ѝ е с около една пета по-малка спрямо 2008 г.

Когато си последователен, резултатът идва дори на юг от нас

Николай Ваньов, CFA, управляващ директор инвестиции и търговия в MK Brokers, член на Управителния съвет

Възстановяването на гръцката икономика най-сетне достигна нивата от преди развитието на дълговата криза в страната (2010 г.). Това е показателно за дълбоката щета, нанесена от липсата на адекватна фискална и дефицитна политика на правителството.

Основните фактори, допринесли за възстановяването на страната, са точно тези, които гърците най-много мразеха след дълговия фалит – бюджетните рестрикции, наложени от т.нар. „тройка“ (Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Световната банка), спазването на устойчиви дефицити и либерализацията на икономиката (намаляването на изключително раздутия и неефективен държавен сектор).

Колкото до темповете на нарастване, изненадата по-скоро идва от това, че мерките бяха последователно приложени – първо (донякъде изненадващо предвид икономическата авантюристичност на бившия финансов министър Янис Варуфакис) от правителството на Алексис Ципрас и СИРИЗА, после от правителството на Кириакос Мицотакис и „Нова демокрация“. Особено важна роля в полагането на устойчива база за ръст на гръцката икономика имат вторите.

Според мен основните предизвикателства пред гръцката икономика са няколко. На първо място може би е връщането към балансирани бюджети след ковид кризата. За 2022 г. бюджетното салдо на Гърция като дял от БВП е -2,7%, което не изглежда плашещо, но опитът на икономиката от миналото, както и трите години на сериозни дефицити, със сигурност тежат.

Реалното управление на правителствения дълг също се очертава като проблематично – към края на 2022 г. той все още e на нива от 177% от БВП на страната, като очакванията са за неговото спадане до 148% през 2028 г., тоест сериозна нормализация липсва на хоризонта.

Друг проблем се явява икономическото разслояване на обществото – докато преди дълговата криза социалните плащания спомагаха за по-равномерно разпределение на доходите, то към настоящето, особено след ковид и глобалните инфлационни процеси, по-голяма част от гръцкото общество се чувства икономически несигурна. Всъщност това е и една от причините СИРИЗА отново да се намира в политическата колода от опции.

По отношение на евентуална дългова криза очакванията са ми по-скоро да няма такава. Удържането на ниски бюджетни дефицити от последните две правителства на Гърция, както и консервативният подход при предлагането на нови дългове, са фактори, които говорят за понижена вероятност от дългова криза.