Независимо дали ни се иска да го признаем, последиците от климатичните промени вече са около нас. За момента влиянието им в България не е така опустошително, както в други страни, и те сякаш остават някак маргинални в обществените дискусии. Какво обаче би се случило, ако поведението ни остане непроменено? Кога и у нас ще има осъзнатост, че подобни предизвикателства имат нужда от навременно решение, което няма нищо общо с мантрата „Защото Брюксел каза така“, а заради самите нас? Зелената сделка е факт от едва няколко години насам, но пътят към нея започва още от миналия век, а необходимостта от подобни планове ще се простре далеч в годините напред. Тези и още много теми бяха обсъдени в рамките на XIV зелен форум на сп. „Мениджър“.

За новото бъдеще на Маришкия басейн

Регионът на Стара Загора има значение на национално, европейско и надевропейско равнище, а заетите в Маришкия басейн няма да загубят работата си. Около това мнение се обединиха д-р Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за икономическо регионално развитие – Стара Загора, и Юлиан Попов, министър на околната среда и водите, в първия панел на събитието – Горещите аспекти на зелената политика.

По думите на Попов, ако ние се занимавахме сериозно с климатичните политики, целият казус с Марица-изток въобще нямаше да съществува. „Това е актив, който може да бъде развит само със сериозни честни, открити и некорумпирани бизнес действия, които са отворени за целия свят“, изтъкна министърът.

Не на такава позиция обаче е Руслан Стефанов, главен икономист и програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. Според него ще има загуби на работни места, което няма да се случи заради зеления преход, а защото Марица-изток 2 не е конкурентоспособна.

Експертите коментираха и осъзнатостта у нас по отношение на зелените политики и решения. Според тях тя липсва до известна степен, защото цялата комуникация е с мантрата „Брюксел каза“. „Крайно време е да променим отношението към себе си – да живеем по-чисто и по-качествено“, призова Грозева.

Зеленият преход не е заради политиците в Европа, зеленият преход е заради нас и нашите поколения.

Оптимистичните изводи от първия панел на Зеления форум на сп. „Мениджър“ са, че решенията, които съществуват за екологичната трансформация, около 80% са налични, а другите 20% в момента се развиват. Примери за тях даде Мариана Итева, регионален директор индустриално бизнес развитие – ЦИЕ, на „Веолия“ и член на Съвета на директорите на „Софийска вода“ АД. Тя изтъкна, че към края на 2022 г. например водният цикъл на София е 90% енергийно неутрален.

Във FIRESIDE CHAT Антония Спасова, прокурист на “Еко Партнърс България” АД, разказа пред доц. д-р Атанас Георгиев какви са проблемите, предизвикателствата и възможностите пред разделното събиране на отпадъци.

ESG и oграниченият ефект

За да има зелени решения, които да са всеобхватни, трябва всеки от нас да направи необходимата крачка. Това стана ясно в рамките на втория панел на събитието Устойчивите модели в бизнеса, в който участие взеха Михаела Калайджиева, главен директор „Корпоративна политика“, Yettel, Иван Димитров, главен икономист и портфолио мениджър в ОББ „Асет Мениджмънт“, Господин Йовчев, главен оперативен директор и изпълнителен директор на bTV Media Group, и Николай Михайлов, мениджър ESG, PwC.

По думите на Калайджиева колкото и голяма да е една компания, винаги стига до момент, в който ефектът е просто ограничен. Тя даде пример с телеком инфраструктурата, като посочи, че на практика това е мрежа, която се състои от централа и стотици хиляди базови станции. „Никога не можем да кажем, че сме 100% зелени, защото там, където сме на гости, използваме енергия, върху която нямаме контрол“, коментира експертът.

От ляво надясно: Николай Михайлов, мениджър ESG, PwC; Иван Димитров, главен икономист и портфолио мениджър в ОББ Асет Мениджмънт; Михаела Калайджиева, главен директор “Корпоративна политика”, Yettel; Господин Йовчев, главен оперативен директор и изпълнителен директор на bTV Media Group; доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски", модератор на панела

Като представител на банковия сектор Димитров изтъкна, че по-младото поколение търси инвестиционни продукти, като не обръща толкова голямо значение на високата финансова възвръщаемост, а на това парите им да не бъдат инвестирани в т.нар. мръсна индустрия.

От панела стана ясно, че добрите примери по отношение на зелените политики вече са налични на у нас, а стига всеки да направи своя полезен ход, бихме могли да говорим и за напълно зелени решения.

Във FIRESIDE CHAT с доц. д-р Атанас Георгиев Диляна Якова, Мениджър „Регулации и устойчиво развитие“ във “Филип Морис България”, разказа за интегрирането на ESG политиките във “Филип Морис България” и постиженията на компанията в сферата на устойчивостта.

Децентрализация и нови хоризонти

Бурното развитие на ВЕИ предполага развитие на мрежите. От своя страна децентрализацията и създаването на множество малки мощности са проблем не само за България, но и за цяла Европа. Тази тема и други въпроси бяха обсъдени в рамките на третия панел на събитието Енергия за бъдещето, в който участие взеха заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов, Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), Ивайло Георгиев, ръководител „Устойчивост, връзки с институциите и комуникации“ в „Аурубис България“, и Борислав Сандов, експерт по устойчиво развитие и опазване на климата.

Важен приоритет е и развитието на ядрената енергетика, изтъкна заместник-министър Ненов.

Предстои напредък по предварителното проектиране на Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“, диверсификацията на ядреното гориво и замяната на единствения доставчик на такова гориво. 

От ляво надясно: Ивайло Георгиев, ръководител Устойчивост, връзки с институциите и комуникации в „Аурубис България“; Красимир Ненов, заместник-министър на енергетиката; Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, модератор; Борислав Сандов, експерт по устойчиво развитие и опазване на климата; Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергиен системен оператор (ЕСО)

Той добави, че относно природния газ има доста свършена работа до момента. „От миналата година благодарение на усилията на поредица от ангажирани лица имаме вече редовна доставка на природен газ от нашия доставчик от Азербайджан по интерконектора с Гърция. Напредват дейностите по изграждането на терминала в Александруполис, в който „Булгатрансгаз“ има акционерно участие. Друг приоритет е и разширението на газохранилището в Чирен, изброи зам.-министърът на енергетиката.

От панела стана ясно, че страната ни работи усилено, за да намери своето място на новата енергийна карта на Европа, която ще е по-зелена, като основни за нея ще са  декарбонизацията, децентрализацията, демонополизацията, диверсификацията и дигитализацията, по думите на Сандов. 

Бъдещето ще е добро!

Недостигът на питейна вода в Африка е един от най-належащите проблеми, породени от изменението на климата. Войните ще са основно за водни ресурси. Около това мнение се обединиха Георги Бърдаров, учен и писател, заместник-декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“, и Антоанета Йотова, физик метеоролог със специалност „Климатология“, в четвъртия панел на събитието „Точка на кипене“.

Според тях трябва комплекс от мерки, които да се вземат навреме включително мащабни и сериозни инвестиции в икономиката и образованието на Субсахарска Африка. „Африка преживява своя демографски взрив. Имаме много рязко увеличаване на населението при недостиг на водни ресурси. Когато хората са образовани – повишава се жизненият стандарт, можем да говорим за екологоопазващи практики“, коментира Бърдаров.

От ляво надясно: Таня Кръстева, главен редактор на списание "Мениджър", модератор; Георги Бърдаров, учен и писател, заместник-декан на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“; Антоанета Йотова, физик-метеоролог със специалност “Климатология”

Йотова добави, че залесяването е огромна възможност за Африка. „По този начин имаме два ефекта – увеличаване на водните ресурси и по-директна връзка с климата. Това е двойна полза“, отбеляза тя.

Бърдаров коментира и друг проблем, на който се обръща по-малко внимание – валежните карти на света и повишаването на нивата на световния океан.

„Имаме държави, които са застрашени от изчезване заради повишаването на световния океан. Това са само два от примерите, които пряко рефлектират върху хората“, отбеляза той.

Все още не сме свикнали да говорим за климатични мигранти. Тепърва предстои вълната на климатичните мигранти и те отново ще са насочени основно към Европа.

Експертите са на позицията, че въпросът с адаптирането към климатичните промени опира до много по-сериозно въвличане на научните среди в бизнеса. Друга мярка според тях са разяснителните кампании, които да въвлекат хората в процесите и да ги накарат да направят необходимите стъпки.

Според Йотова: „Бъдещето ще бъде добро, но ние трябва да допринесем за това, и то всеки от нас“.

Все още не е късно обществото да насочи фокуса си към климатичните промени, да им обърне внимание и да предприеме мерки за овладяването им. Това не трябва да се случва с мантрата „Защото Брюксел така каза“, а заради личната осъзнатост на всеки един индивид, че зелените решения са необходимост, а малките крачки и личният пример могат да доведат до едно наистина по-добро бъдеще.