Пречи ли вашият шеф на кариерното ви развитие?

Пречи ли вашият шеф на кариерното ви развитие?

Размишлявайки върху астрономическия възход на своята кариера, един от лидерите, които обучавах, веднъж ми каза: „Винаги съм се справяла по-добре, когато моят пряк мениджър по същество отсъстваше, или поне не беше бариера пред напредъка ми“. Тя не е сама.

В много компании има мениджъри, които зависят до такава степен от преките си подчинени – не на последно място, защото те всъщност вършат тяхната работа, че в крайна сметка ги държат като „заложници“, пречейки им да се издигане нагоре по корпоративната стълбица.

Има и много примери, при които едни и същи талантливи служители се превръщат в мишена на своите преки мениджъри, които се чувстват застрашени и завиждат на техния успех.

Този феномен не се изразява само в някакви анекдоти от работата, като много научни изследвания предоставят последователни доказателства, обясняващи причините шефовете често да не са най-големите защитници на своите топ служители и вместо това да действат като истински саботьори.

Причина 1: Шефът не иска да изгуби високопродуктивен служител

Както открих в моята книга „The Talent Delusion“, всеки мениджър, който надеждно измерва производителността на екипа, ще открие, че няколко ключови служители са отговорни за непропорционално голяма част от крайната продукция. Именно по тази причина за мениджърите е толкова важно не само да поддържат ангажираността на тези хора, но и да се уверят, че ще ги задържат в екипите си. Но, по ирония на съдбата, това, че един служител се представя толкова добре в работата си го прави потенциален кандидат за достигането на следващото ниво на кариерното развитие. Това има потенциала да наруши динамиката на екипа и съответно да влоши представянето на мениджъра.

Не е изненадващо, че изследванията показват, че една от основните причини шефовете да блокират напредъка в кариерата на своите подчинени е тяхното нежелание да жертват или компрометират собственото си екипно (и съответно страна индивидуално) представяне в името на развитието на служителя или успеха на организацията.

Причина 2: Шефът блокира кариерното ви развитие заради "политически игри"

Понякога блокирането на кариерното развитие може просто да е продукт на политически игри в рамките на компанията. Например, дори ако вашият шеф няма нищо против да ви загуби, въпреки факта, че ви смята за един от ключовите членове на неговия екип, той може в крайна сметка да блокира израстването ви, ако се води „война за територия“ с потенциалния ви бъдещ мениджър. В този случай ръководителят ви може да започне да гледа на вас като на оръжие в битката за влияние, ресурси и власт.

Причина 3: Вашият шеф не желае да се бори за вас

Мениджърите може да не блокират умишлено кариерното развитие на служителите си и въпреки това пасивно да допринасят за стагнацията им. Както знаем, идентифицирането на служители с висок потенциал, което включва подбор на потенциални бъдещи лидери и ръководители в най-успешните организации в света, е смесица от наука и интуиция.

Частта с интуицията включва политиката на защитаване и подкрепяне на хора, особено когато те докладват пред вас. Възможно е шефът ви да ви харесва, да ви цени и да няма нищо против вашия професионален напредък, но въпреки това да реши, че няма желанието да води разгорещена битка за убеждаване на по-висшестоящите мениджъри, че човек от неговия екип заслужава повишение.

Докато други ръководители могат да водят активна кампания в подкрепа на служителите си, вашият шеф може да смята, че постиженията ви трябва да говорят сами за себе си и че в една нормална и рационална култура лидерите трябва да могат да вземат правилното решение за повишение на база на доказаните резултати, вместо да се повлияват от външни фактори. За съжаление, макар и вашият шеф да е прав от логична и етична гледан точка, това няма да направи загубата ви от колеги, които получават по-голяма подкрепа от ръководителите си, по-малко неприятна.

Причина 4: Вашият шеф е нарцис

Последната причина може да се крие в това, че шефът ви е нарцис. Трябва да се има предвид, че това далеч не е рядко срещан феномен сред ръководителите. Интересното е, че тази тенденция може да  подтикне шефовете да наемат хора, които са точно като тях самите, и също да ги определят като наследници: „Вижте този изключително талантлив човек, който доведох в моя екип! Той е невероятен, а и много прилича на мен!“.

Въпреки това, когато същите тези шефове почувстват конкурентна заплаха от тези служители или усетят, че светлината на прожекторите вече не е насочена към тях, те могат да станат отмъстителни.

Може би е полезно да запомните, че лидерството – изкуството да влияете на другите, така че те да могат да си сътрудничат ефективно и да формират високопродуктивен екип, не е свързано само с това да въздействате на хората, които официално се отчитат пред вас, но и на вашите колеги и шефове.

Така че, точно както бихме очаквали един добър шеф да избягва обсъдените по-горе капани, ние също бихме очаквали талантливите служители с висок потенциал да бъдат достатъчно проницателни и политически опитни, за да убедят собствените си началници да не пречат на кариерното им развитие, особено когато това има вероятност да допринесе не само за личния им успех, но и за успеха на организацията.

……………

Томас Чаморо-Премусик, автор на „The Talent Delusion", за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ