По света и у нас през декември

България:

Декември е един от най-радостните месеци през годината. През него са най-големите семейни празници - Бъдни вечер и Коледа, както и посрещането на Нова Година. По тази причина повечето събития в традиционния ни месечен календар са свързани с тях.

3 декември - Музикални празници „Акад. Петко Стайнов” , гр. Казанлък - традицията започва като празник на хоровото изкуство и все повече популяризира и разширява концепцията си. Празникът е посветен на видния казанлъчанин Петко Стайнов - бележит български диригент, хорист и композитор, пречупил класическата музика през призмата на българския фолклор и издигнал българското хорово изкуство на световно ниво.

5 – 31 декември - Коледно-новогодишен фестивал, гр. Русе  -  той започва с тържествено откриване и запалване на Коледната елха. По време на Коледния фестивал има много и интересни събития, които могат да се посетят: концерти, спектакли, опера, филм фест, както и традиционното Коледуване на площада пред общината на 23 декември.

6 декември – Църквата почита Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) –Св. Николай се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение. Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден рибарите не излизат в морето, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга” на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Оттогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца. Най-често рибата за празничната трапеза се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като “рибник”. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. Никулден е един големите семейни празници у нас.

6 декември - Празник на Симеоновград – градът е избрал за свой празник Никулден. На този ден общината организира редица забавни и културни забавления.

12 декември - Ден на занаятите в с. Арда – в едно от най-красивите места в България – село Арда всяка година се организира Детска занаятчийска работилница.

17 декември – „Коледарско надпяване 2011” - ХVII-ти фестивал на коледарските групи, гр. Силистра - надпяването се провежда по повод  Рождество Христово.  Участват  коледарски групи от цялата страна. Присъждат се награди в три раздела – песни, игри и костюми. Съпътстваща проява е кулинарната изложба от автентични коледни ястия от Добруджа, в която изложба участват читалищата от община Силистра. В последните издания на проявата участваха и коледарски групи от Румъния.

24 декември – Бъдни вечер (Малка Коледа) - на този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември, на Коледни заговезни. Според народното вярване Божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво, което се слага да гори в онището. Бъдни вечер е един от най-светите семейни празници. Целият ден минава в подготовка на вечерната трапеза, която задължително е постна, а ястията трябва да са 7 или 9 на брой (колкото са дните в седмицата и месеците на бременността). Вечерта около трапезата питката се разчупва, като първото парче е за Богородица, второто е на къщата, третото - за бабата, и така до най-малкия член на семейството. Трапезата не се вдига до другия ден.

24 декември - Коледен танцов концерт, гр. Пловдив - концертът е с участието на балетно студио "Буратино", фолклорен танцов ансамбъл "Дилянка" и клуб по спортни танци "Флейм данс". Провежда се в Драматичния театър.

25 декември – Рождество Христово, Коледа е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Има поверие, че в коледната нощ небето "се отваря" и човек, каквото и да си пожелае, ще му се сбъдне. В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни. На Коледа семействата взаимно си гостуват и обикновено тогава се коли прасето, хората почиват, обикалят приятели и роднини и сядат на трапезата за здраве. Според българските народни вярвания още от Бъдни вечер всички в семейството бдят около огъня, тъй като той се смята за магически. На някои места, когато той започне да догаря, се извеждат момчетата навън и около огнището остават само момичетата, за да се раждат само женски животни. На трапезата на коледа присъстват обрeдна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Трапезата на Коледа не се вдига цял ден.

31 декември – Посрещане на Нова Година – Това е един от най-очакваните и веселите дни в годината. Мало и голямо се събира да полее изминалата година и да посрещне новата с надежда за повече здраве, щастие и късмет. Във всеки български град се организират различни мероприятия, свързани с посрещането на Новата Година. По традиция най-голямото от тях е в София на площад „Батенберг”. Десетки музиканти артисти и гости забавляват многобройната публика до ранните часове на 1-ви януари.

Европа:

Традиционно през декември в Европа се организират огромни коледни фестивали. Представяме ви най-впечатляващите от тях.

Коледен фестивал във Виена - От 15 ноември до 24 декември във всички църкви, магазини и в прочутия дворец Шьонбрун звучат коледни песни, изпълнявани от известни хорови ансамбли. Едва ли има човек, чиято душа да не се развълнува дълбоко, когато хорът на виенските момчета изпълнява ангелогласно коледните литургии в двореца. Голяма атракция е и виенският Christkindlmarkt - празничният коледен базар, чието начало датира отпреди 700 години. Около огромно коледно дърво пред кметството са разположени около 140 сергии, на които се продават както традиционните играчки от резбовано дърво, така и всякакви светещи забавни джунджурии. Там децата могат да опекат собствени коледни сладки или да измайсторят сами подаръци за приятелите и семейството си. Доброто настроение поддържат и традиционните виенски коледни вкусотии - ароматният сгряващ пунш с подправки, печените кестени, сладкишите с мед и джинджифил и захаросаните плодове.

Коледен фестивал в Мюнхен - Още от началото на ноември до 25 декември Марианплац, централният площад на Мюнхен, е окупиран от сергии, които предлагат разнообразни коледни подаръци предимно от традиционните местни занаяти - ръчно изработени играчки от дърво, стъклени декоративни предмети, изделия от керамика. На площада на воля се лее този път не бира, а нещо по-сгряващо тялото и повдигащо духа - прочутият глювайн (затоплено вино с ароматни подправки), съчетан с карамелизирани бадеми и вкусни коледни сладки.

Коледен фестивал в Кьолн – през целия месец декември гостите на града могат да се потопят в духа на Коледа, който е най-силно изразен на 25 декември. На този ден почти всички хора от  града излизат навън да си разменят подаръци и да се забавляват. Коледният фестивал в Кьолн е един от най-посещаваните като събира над 2 млн. души.

8 – 11 декември - Фестивал на светлината (Fete des Lumieres) гр. Лион, Франция – всяка година през декември във френският град Лион се провежда един от най-красивите фестивали. В продължение на четири дни градът се превръща в център на илюминациите. Той привлича над 4 милиона посетители годишно и събира над 80 инсталации. Фестивалът се провежда от 119 години. През 2010 година сградите в центъра на града се превърнаха в огромни, оживели в невероятно светлинно шоу, декори. Сред най-впечатлавящите атракции беше възможността за посетителите с помощта на гласа си да променят картината, която се излъчва от проекторите. По този начин гостите имаха възможност сами да управляват изкуството на светлината.

29  декември – 1 януари – Хогманай (Edinburgh's Hogmanay), гр. Единбург, Шотландия  - всяка година от 29 декември до 1 януари центъра на Единбург се превръща в огромна сцена на развлечения и забава. Главната улица (Street Party) става един огромен открит театър с множество сцени, дансинги, улични театри, атракции и музикални изпълнения. Хиляди хора от всички краища на света се стичат тук, за да станат част от този фееричен празник. Всички събития се осъществяват на открито, баровете и ресторантите, в които се предлага новогодишна вечеря, са в парти зоната. Хогманай (Hogmanay) е шотландска дума, която означава последен ден на годината и е синоним на посрещане на празника в шотландски стил.