Времето минава по-бавно когато го прекарваме сами

Умът удължава времето когато сме сами. 

Представете си ежедневие, в което живеете абсолютно сами и няма шанс да чуете гласа на друг човек. Нямате телефонни услуги, нямате интернет - те не прекъсват ежедневието ви със звуци и сигнали за известия. Няма никой, който да ви говори за трудните си проблеми.

За повечето хора наличието на такова усамотение звучи като мистерия, или като ужасяваща самота. Но за други по света, живеенето сам - абсолютно сам, вместо в личен апартамент в населен с много съседи блок, е личен избор. 

Миналата седмица онлайн изданието People’s Daily Online на мандарин съобщи за село в Китай със само един жител. Лю Шенгя. Той е овчар в планините на селото Сонгбай и е единственият човек, живеещ в район с радиус от километри. 

Преди четири години мъжът се преместил да живее в къща на непознат. "И без това не беше заето", казва той пред изданието. Първоначално Лю имал съседи, но те се изнесли през 2006 г. и останал да гледа болните си майка и брат. Двамата починали. И останал да живее сам. 

Лю разказва, че в първите месеци не можел да спи заради лай на планински кучета. Но откакто започнал да гледа овци, открил своята компания в животните и свикнал. Въпреки това, сега планира все пак да се премести някъде другаде, където ще има човешка общност и компания. 

В човешката история има редица известни примери за избор да се живее в самота, най-често поради религиозни и духовни причини. Библията разказва как Исус се е скитал в пустинята 40 дни. Множество монаси както от източните, така и от западните религии, са избирали изолирания живот. 

Философът Фридрих Ницше, който твърди че е станал човек в усамотение, е вярвал, че изолацията е необходима на човека, за да бъде той наистина свободен. Тя дава възможност да ставаме индивидуалност и да правим съзнателни избори, вместо автоматично да следваме тълпата. "Избягайте в самотата си! Вие живеете твърде близо до малките и жалките", пише той в "Тъй рече Заратустра" - разказ за Заратустра, който прекарал 10 години сам в скитане. 

Една от най-известните личности, които са се обявили в защита на самотата, е писателят от 19 век Хенри Дейвид Торо. Той прекарал няколко години живеейки сам в хижа близо до езерото Уолдън в Конкорд, щата Масачузетс. Творбите му за стойността на спокойния мирен живот, в хармония с природата, са сочени за ключов компонент на западния философки канон. "Никога не открих компания, която да е така добра, като усамотението", пише той в "Уолдън". 

Други исторически личности са имали нефилософска причина да изберат изолацията. Но са я опознали добре. Например изследователят Ричард Бърд, живял 5 месеца сам на Антарктида. Той разказва подробно за чувството за успокоение, мир и умствено влошаване, които е изживял, в автобиографията си.

Рок Сандфорд пък е живял сам във ферма на шотландския остров Гометра по стечение на обстоятелствата. Избягал бил от съседи. Сега прекарва близо 1/3 от всяка година в Гометра. Вече има телефонна линия, на острова има и още едно друго домакинство. В интервю признава, че въпреки че живее сам по свой избор, след като види някой човек за първи път от много време, не може да спре да му говори. 

Но има и ползи. "Времето се усеща много по-дълго", казва той. Времето се забавя. Което за него е чудесно чувство - да живее по-дълго. 

Друг ефект е, че сетивата се изострят. Независимо дали четеш, пишеш, наблюдаваш пейзажа, мислиш, каквото и да правиш, то се усеща по-силно. Всичко се усеща по-силно. Ако си тъжен, ставаш много по-тъжен. Ако си щастлив, си много по-щастлив. 

"Предполагам, че се доближаваш до собствения ум и личността си, защото не правиш компримиси и не преговаряш с други хора", казва Ричард. 

В същото време, мнозина по света днес се мъчат да прекарат само няколко часа на саме със себе си. Гранд Бланк - изследовател в Оксфордския интернет институт към Оксфордския университет, е изследвал как интернет въздейства върху самотата. Той казва, че много хора откриват че изолацията може да ги направи по-добри личности. 

Това че живееш сам, не означава задължително, че се чувстваш самотен. Времето в усамотение дава възможност на човека да размишлява и медитира, да се моли, да се фокусира върху идеи по устойчив начин. Изолацията става проблем, когато тя е насилствена. Това вече може да създаде цикли на чувство на грандиозна самота и депресия, които се захранват сами от себе си.