Задочен дебат: ЕК третира енергийните симптоми, вместо основния проблем*

Дали предложените от ЕК мерки за овладяване на растящите цени на ток и газ ще постигнат заявената цел за оздравителен и балансиращ ефект на енергийните пазари в общността и отделните държави? Това е въпросът, който започва да пробужда горещи спорове за новата енергийна политика в ЕС. Мениджър Нюз стартира задочен дебат, в който търси и представя различните гледни точки на експерти. Вижте мнението на Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.

Повече от година след началото на ръста на енергийните цени в Европейския съюз най-накрая виждаме предложение за общоевропейски подход за омекотяване на шока. Лошото е, че той не само не засяга първопричината на проблема, но и може да има дълбоки и непредвидими ефекти върху пазарите и инвестиционната среда. Обяснението, че промените ще са с временен ефект са несериозни – спомнете си за временното преустановяване на действието на критериите за свръхдефицит в бюджетите на страните членки, COVID помощите, данъчните облекчения и т.н.

Цените на природния газ са високи, защото в ЕС има високо търсене и недостатъчно предлагане. Това може да се разреши със заместване на източниците на внос, увеличаване на собствения добив, намаляване на потреблението или комбинация от трите. Всичко това се случва, но по-бавно, отколкото ни се иска, а междувременно високите цени на природния газ оказват натиск и върху цените на електрическата енергия.

Високите цени обаче са правилният сигнал, а именно, че „тази стока е оскъдна“ и всеки ценови контрол или субсидии на калпак за потребителите на природен газ биха били вредни, защото насърчава потреблението на оскъден ресурс. Вместо това, ако се предвиждат помощи, те трябва да се насочат само към потребители – бизнес и домакинства – за които са необходими и да са с адекватен размер.

Това е и в основата на предложения регламент – да представи общоевропейски подход за осигуряване на финансов източник, който да финансира подобни политики. Последователността на политиката би трябвало да е следната: изготвяне на критерии за  уязвими потребители, за които е предназначена помощта, определяне на обхвата на групата потребители, определяне на размера на помощта, осигуряване на финансиране за определената помощ.

Предложеният от ЕК подход е точно обратният и може да се обобщи така - не знаем колко и за какво ни трябват средства, обаче знаем, че енергийните компании печелят твърдя много, затова първо ще вземем свръхпечалбите и после ще мислим какво да правим. Въпреки че се предлага общ подход за изземване на свръхпечалби, определянето на механизмите за подкрепа е оставено в ръцете на отделните страни членки, което означава, че можем да очакваме много различни политики.

Може би най-дискутираната мярка е определяне на своеобразен ценови таван на производителите на електрическа енергия, които не използват природен газ и черни въглища, от 180 евро/МВтч. Това няма да промени пазарните цени, които ще продължат да се определят по сегашния начин, но ще намали приходите на компаниите, тъй като те ще трябва да внасят разликата до пазарната цена. С други думи, ако една компания произвежда 1 ТВтч годишно при средна пазарна цена от 500 евро/МВтч сега би генерирала приходи от 500 млн. евро, а след регламента – 180 млн. евро, а останалите 320 млн. евро биха влезли в държавния бюджет.

Това създава редица проблеми, сред които:

Първо, мярката може да влоши финансовото състояние на производители с дългосрочни договори и дори да ги докара до финансова загуба в момент на рекордно високи цени. С други думи, механизмът не отчита търгуваните различни пазарни продукти и бизнес модели в сектора.

Второ, няма яснота за какво ще се използват средствата – някои страни могат да насърчат инвестиции в енергийна ефективност или използване на алтернативни енергийни източници, а други могат да компенсират потребителите. Както обърнахме внимание, вторият вариант на практика насърчава потреблението на оскъдна суровина; точно обратното на това, което би трябвало да прави.

Трето, и може би най-сериозно като проблем, подобна мярка наказва производителите на електрическа енергия, които в момента осигуряват оскъдния ресурс за сметка на други производители, които са заложили на производство на база на скъпи суровини. Това не е нова „социална сделка“ между правителствата и компаниите, на база на която те споделят бремето на високите енергийни цени заедно с обществото. Това е административно отнемане на печалби и не защото на държавите не им достигат средства (всяка държава тепърва ще определя мерките), а защото някой е решил, че компаниите печелят твърде много. По същата логика утре някоя държава може да реши, че печалбите на металургичните компании или преработвателните, или ИТ компаниите, или които други си изберете са твърде високи и трябва да се отнемат. И то не с определена цел, а просто защото им изглеждат високи.

Подобна политика би обезкуражила бъдещи инвестиции именно в оскъдните ресурси, които движат цените на електрическата енергия нагоре – природен газ и въглища. Да, възобновяемите енергийни източници могат да бъдат допълнително насърчени от нея, но сами по себе си те все още разчитат на базови и пикови мощности, които да ги балансират. Все още технологичното ниво на развитие не е достигнало точка, в която ВЕИ могат да гарантират сигурността на доставките, което означава, че в следващите години ще продължим да разчитаме на АЕЦ, ТЕЦ на въглища и природен газ, ВЕЦ, вкл. ПАВЕЦ, и др. Разбира се, балансът между тях ще се промени в резултат на настоящата криза, но ако и този път не си научим урока и продължим на правим политики на база надежди, вместо на здрав разум, следващата криза може и да е по-сериозна.

* Коментар на Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Заглавието е на редакцията