Интерактивен сериал за Шерлок Холмс? 4 литературни и кино класики, които стават общодостъпни през 2023 г.

Интерактивен сериал за Шерлок Холмс? 4 литературни и кино класики, които стават общодостъпни през 2023 г.

Какво е общото между вселените на популярните комикси Marvel и DC, хитовата кинопоредица Avatar и романите Dune? Всички те са интелектуална собственост или IP, както е популярното съкращение на английски език от термина intellectual property. С правни корени, датиращи от Конституцията на Съединените щати, един от начините за защита на интелектуалната собственост е авторското право, което в последно време и особено с идването на дигиталната революция се наложи като едно от най-ожесточените понятия във всяка сфера на развлеченията. Но за голямо огорчение на компаниите и наследниците на известни марки навсякъде, творческата интелектуална собственост не може да бъде заключена завинаги. В крайна сметка тя става обществено достояние в даден момент.

На 1 януари 2023 г. множество герои и творчески произведения бяха освободени от правните си окови и ще бъдат достъпни за всеки, който да ги използва, както намери за добре. Прегледът на общественото достояние предлага добра разбивка на това как различните държави и региони определят понятието "общественото достояние". Така например, в Съединените щати тази година произведения, създадени през 1927 г., стават обществено достояние, в момента, в който настъпи Нова година.

И какво от това, може би си мислите? Куп стари неща от много отдавна, които никой не помни. Е, не бързайте толкова. Бурни и пропити с дъха на кабарета и коктейли, 20-те години на миналия век бяха творческа златна мина, пълна с творби и герои, които са влиятелни и днес. Миналата година „Мечо Пух“ стана обществено достояние — и впоследствие беше превърнат във филм на ужасите, чиято премиера се очаква именно тази година. Ето някои от тези, на които идва ред да последват съдбата на "Мечо Пух".

"Архивът на Шерлок Холмс"

The Case-Book of Sherlock Holmes или "Архивът на Шерлок Холмс" е последната колекция от 12 (от общо 56) кратки разказа за прочутия детектив Шерлок Холмс, създадени от английския писател Артър Конан Дойл и публикувани първоначално между октомври 1921 г. и април 1927 г.

Последният от сборниците с мистерии на Холмс на Артър Конан Дойл е обект на изненадващо дълга съдебна битка. В продължение на години наследниците на Конан Дойл се борят с адвокатата Лесли С. Клингер, която е запалена почитателка на Холмс, за правата да публикува историите на великия детектив. През 2013 г. съдия постанови, че Клингер има право да публикува истории за Холмс отпреди 1923 г., въпреки че наследниците казат, че много описания на детектива от Бейкър Стрийт са базирани на истории, появили се по-късно.

Часовникът бавно тиктака за разрешаването на този аргумент, позволявайки на все повече и повече от разказите за Холмс - да не говорим за Уотсън и Мориарти - да навлязат в публичното пространство. И сега последните две истории за Холмс, написани от Конан Дойл, „Забулената наемателка“ и „Имението Шоскъм“, ще се присъединят към събратята си в публичното пространство, като напълно превърнат героя в зоната на честна употреба: правна доктрина, използвана в законодателството на САЩ, която установява правила за нелицензираното, но законно използване на материал със запазени авторски права. Оттук вариантите за адаптация могат да бъдат много: от нов успешен холивудски филм през интерактивен сериал по Netflix с участието на зрителите, които разгадават мистерията в реално време, до видео игри.

"Метрополис" на Фриц Ланг

Има филми преди "Метрополис" и филми след него - такава е една своеобразна класификация, показваща влиянието на продукцията от 1927 г. на немския режисьор Фриц Ланг. Една от истинските забележителности на киното, "Метрополис" запозна света с научнофантастичните епоси. История за футуристична антиутопия, изпълнена с богати индустриалци, които живеят в дворци за удоволствия, подземни работници, които управляват могъщите си машини, и роботи, които се преструват на хора, "Метрополис" беше забележителност както в дизайна, така и във визуалните ефекти. Както отбеляза прочутия филмов критик Роджър Ебърт, трудно е да си представим Репликантите от "Блейд Рънър" без роботизираната героиня Фалшивата Мария, Сион в "Матрицата" без опасния подземен свят от антиутопията на "Метрополис" или дори лудите учени от безброй филми без Ротуанг„ от този филм. В момент на нарастващо социално напрежение и пропаст между богатството и бедността в глобален план, "Метрополис" е може би по-актуален от всякога.

Оригиналната версия на филма от 153 минути така и не е напълно възстановена, но през 2008 г. в Аржентина е открита повредена лента на оригинала, която е реставрирана през 2010 г. и общото ѝ времетраене е 148 минути. Реставрираната версия става първият филм, правен някога, в Световното документално наследство на ЮНЕСКО, а възможностите за съвременна интерпретация в един или друг формат са многобройни.

"Америка" на Франц Кафка

Друго последно произведение, незавършеният роман на Кафка "Америка", проследява пътуването на тийнейджъра Карл Росман, европейски имигрант, който идва в Америка, бягайки от зараждащ се скандал. Въпреки че Кафка никога не е напускал Европа, той базира историята си на преживяванията на своите роднини, с няколко запазени сюрреалистични обрати. В „Америка“ на Кафка Статуята на свободата има „меч в ръка“, вдигнат над главата ѝ, пътят на Карл се пресича с този на сенатори и скитници и накрая тръгва от Ню Йорк към Оклахома.

В дневниците си Кафка коментира, че е бил вдъхновен от Чарлз Дикенс, когато пише „Америка“, може би с надеждата да проследи подобно на Дейвид Копърфийлд израстване на млад мъж, докато той преминава мистериозно пътуване в сърцето на младата държава. "Америка" е вдъхновявал режисьори като Федерико Фелини и Ларс фон Триер. Освободено от авторски права (подобно на произведенията на Артър Конан Дойл, писанията на Кафка също са били обект на интензивна съдебна битка), произведението вече може да бъде преработено от всеки, който търси свой собствен край на непреходната мистерия на Кафка.

„Към фара“ на Вирджиния Улф

„Към фара“ е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното творчество и живот, хвърляйки светлина както върху миналото, така и върху бъдещето ѝ като писател. В сравнение с останалите нейни произведения „Към фара“ е много по-директно биографичен, както тя сама признава в писмата и дневниците си.

Считан за един от крайъгълните камъни на литературния модернизъм, технически в „Към фара“ не се „случва“ много. Философски роман за историята на семейство Рамзи, действието започва, когато г-жа Рамзи уверява сина си Джеймс, че ще могат да посетят фар по време на лятната си ваканция на следващия ден, а след това г-н Рамзи казва, че няма да могат, защото е сигурен, че времето ще бъде лошо.

Тези разговори не се случват просто така. Те се появяват между задълбочените разследвания на скритите мотивации и желания на всеки герой, а отделни изречения стимулират цели параграфи на психологически пътувания и изследвания. Има усещане за преходност навсякъде, особено когато романът се движи през годините на опустошенията на Първата световна война.

Големи теми, които се появяват в „Към фара“, касаят красотата и живота, но си струва да се прочете дори просто за да се докоснете до удивителните изречения на Улф. Какъв е смисълът на живота? Това беше всичко – един прост въпрос; такъв, който има склонност да се капсулира в едно с годините, а великото откровение така и не идва. А може би никога няма да дойде. Вместо това имаме малки ежедневни чудеса, осветяващи живота ни като неочаквано запалени клечки в тъмното. В година на война и пандемия, може би това е нещото, от което всички имаме нужда.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ