Тема на броя БРОЙ /// Мениджър 08/24
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4
Все по-автоматизирани
Новите технологии позволяват на земеделците да преодолеят предизвикателства като недостига на работна ръка и климатичните промени
Все по-автоматизирани
Новите технологии позволяват на земеделците да преодолеят предизвикателства като недостига на работна ръка и климатичните промени
Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Остават ви още
3
статии за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News
През последните години земеделският сектор в България започна да реагира по-бързо на предложенията за автоматизация. Вече силно навлизат решения като автоматизацията в управлението на поливните системи. При земеделски операции като пръскане и торене технологичните промени са в посока по-голяма автономност на машината относно зоните за приложение и в резултат по-малка употреба на препарати и торове. Също така значими постижения има в сферата на роботиката, където автономните земеделски машини са вече факт както у нас, така и на други пазари, на които имаме наблюдения – Румъния, Швейцария, Италия и Южна Африка. Налице са както напълно автономни трактори, така и специализирани селскостопански дронове.
Новите технологии намират място и сред машините за почвообработка, като фокусът е към strip-till и no-till технологиите, които чрез намаляване на механичните обработки в полето щадят почвата и спомагат за нейното опазване и развитие на плодородието ѝ.
Прецизно земеделие и автоматизация
Класическото понятие за прецизно земеделие е термин, който вече премина своя разцвет, тъй като е заменен от автоматизацията. Прецизното земеделие реално е синоним на автоматизацията, която все повече работи в помощ на механизаторите. Вероятно скоро длъжността механизатор ще бъде заменена с по-модерна – като администратор на земеделско стопанство, чийто фокус ще бъде върху управлението и планирането на операциите на автономните машини, а не толкова върху физическото управление на техниката.
У нас напредъкът на автоматизацията е подпомогнат от европейските програми, чието финансиране прави технологиите по-достъпни за българските земеделски производители. България не изостава по никакъв начин спрямо пазари като Румъния, Италия, Швейцария, Китай и САЩ. Една от основните причини за това е предимно корпоративната структура на земеделските стопанства в страната ни.
Ползотворен ефект имат и приетите промени в Закона за защита на растенията, който постави България на челни позиции в Европа, разрешавайки пръскането с дронове върху земеделски култури. Това позволи на земеделците да подобрят на практика и опазването на пчелите, извършвайки пръсканията си с автономни машини през тъмната част на денонощието, а също даде и тласък на роботиката в сектора.
Мястото на изкуствения интелект
Изкуственият интелект вече е неотменна част от земеделието. Технологии, базирани на AI, позволяват автоматично разпознаване на плевелите в полето и прилагане на препарати локално само върху тях. При дроновете AI с помощта на интегрираните сензори позволява безопасно избягване на препятствия от всякакъв тип по време на полет. Той помага за калкулирането на оптималния маршрут за работа в полето в зависимост от променящите се параметри – например денивелация на терена, препятствия в терена като диви животни, техника, далекопроводи и други, което значително повишава производителността и намалява рисковете от инциденти.
При напълно автономните машини, каквито са автономните трактори и дроновете, компонентът AI е от ключово значение за тяхната работа и повишаване на тяхното КПД заради динамичната среда в земеделието.
В сферата имаме няколко интересни примера относно ролята на AI и автономните машини при повишаване на производителността на земеделските операции. В Швейцария например земеделските дронове са единствената технологична алтернатива за пръскане на хълмисти терени с лозови насаждения. При тях денивелацията и спецификите на терена се картографират от специални сензори, а изкуствен интелект изчислява най-добрия маршрут за извършване на пръскането, като отчита релефа на терена и теглото на машината в началото и в края на полета. На практика единственият друг начин за пръскане на този специфичен тип терени с лозови насаждения е ръчното пръскане с гръбни пръскачки.
Вторият пример е от Южна Африка, където дроновете вече заместват селскостопанската авиация – доста по-скъпа и по-опасна като метод за пръскане. Успоредно с това те дават възможност за работа и през нощта, което увеличава в пъти производителността и скоростта на извършване на обработката, а това в някои случаи е от решаващо значение за състоянието на културата. Не на последно място – пръскането с дрон осигурява отлична проследимост на извършената операция и история на пръсканията.
Интересно приложение на дроновете има и в Китай, където се използват за сеитба на ориз от въздуха. Отскоро тази технология се прилага и в Турция. Очакванията ни са да видим и първите приложения на този метод за сеитба на ориз в България и Италия още от следващата година.
Нов тип служители
Една от причините за по-бързото навлизане на автоматизацията в земеделския сектор е повсеместният проблем с кадрите. Технологичните иновации не само увеличават ефективността и намаляват разходите, но и привличат по-млади и ориентирани към технологиите специалисти.
Все по-малко млади хора виждат своето кариерно развитие като механизатори, което, от една страна, е проблем, но от друга дава, поле за развитие и навлизане на автоматизацията в сектора. Търсенето се трансформира от хора, работещи с класически машини и практики, към такива, които управляват високотехнологични машини в стопанството.
Такива примери с автономните трактори, работещи дори без кабини, вече имаме както в България, така и в Румъния. Те извършват операции като почвообработка, плевене и други, т.е. те са напълно автономни и нямат нуждата от механизатор и каквато и да е човешка намеса.
Автономен робот с инвентар за почвообработка
Климатични предизвикателства
Климатичните промени са друга причина за появата на редица нови технологии. Пример са интелигентните решения за напояване, които позволяват много по-прецизно управление на водните ресурси. Параметри като нивото на водното огледало, влагата в почвата и бъдещата нужда на културата от вода са в основата на планирането и изпълнението на поливния режим.
Второто направление са почвообработката и по-силното разпространение на инвентарите за минимална обработка. Те целят да намалят ерозията и да запазят структурата ѝ при променящите се климатични условия.
Трето направление, в което климатът диктува промените в земеделските практики, е пръскането и по-конкретно – използването на дроновете при прилагане на продукти за растителна защита в точното време без значение от количеството влага в почвата и без щети от работа с наземна техника.
Автоматизацията и внедряването на AI в земеделието са съществена крачка напред за преодоляване на предизвикателствата в сектора. Очаква се употребата на технологии да расте, а иновациите да подпомогнат прилагането на редица нови решения и трансформацията на сектора към по-устойчиви и щадящи практики.
|
Ключови думи
земеделие
земеделски сектор
прецизно земеделие
автоматизирано земеделие
AI
технологии в земеделието