Тема на броя БРОЙ /// Мениджър 08/24

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Все по-автоматизирани

Новите технологии позволяват на земеделците да преодолеят предизвикателства като недостига на работна ръка и климатичните промени

Автор:

Иво Куманов, основател на НИК

Снимки:

НИК

Все по-автоматизирани

Все по-автоматизирани

Новите технологии позволяват на земеделците да преодолеят предизвикателства като недостига на работна ръка и климатичните промени

Все по-автоматизирани
quotes

През последните години земеделският сектор в България започна да реагира по-бързо на предложенията за автоматизация. Вече силно навлизат решения като автоматизацията в управлението на поливните системи. При земеделски операции като пръскане и торене технологичните промени са в посока по-голяма автономност на машината относно зоните за приложение и в резултат по-малка употреба на препарати и торове. Също така значими постижения има в сферата на роботиката, където автономните земеделски машини са вече факт както у нас, така и на други пазари, на които имаме наблюдения – Румъния, Швейцария, Италия и Южна Африка. Налице са както напълно автономни трактори, така и специализирани селскостопански дронове.

Новите технологии намират място и сред машините за почвообработка, като фокусът е към strip-till и no-till технологиите, които чрез намаляване на механичните обработки в полето щадят почвата и спомагат за нейното опазване и развитие на плодородието ѝ. 

Прецизно земеделие и автоматизация

Класическото понятие за прецизно земеделие е термин, който вече премина своя разцвет, тъй като е заменен от автоматизацията. Прецизното земеделие реално е синоним на автоматизацията, която все повече работи в помощ на механизаторите. Вероятно скоро длъжността механизатор ще бъде заменена с по-модерна – като администратор на земеделско стопанство, чийто фокус ще бъде върху управлението и планирането на операциите на автономните машини, а не толкова върху физическото управление на техниката.

У нас напредъкът на автоматизацията е подпомогнат от европейските програми, чието финансиране прави технологиите по-достъпни за българските земеделски производители. България не изостава по никакъв начин спрямо пазари като Румъния, Италия, Швейцария, Китай и САЩ. Една от основните причини за това е предимно корпоративната структура на земеделските стопанства в страната ни.

Ползотворен ефект имат и приетите промени в Закона за защита на растенията, който постави България на челни позиции в Европа, разрешавайки пръскането с дронове върху земеделски култури. Това позволи на земеделците да подобрят на практика и опазването на пчелите, извършвайки пръсканията си с автономни машини през тъмната част на денонощието, а също даде и тласък на роботиката в сектора.

Мястото на изкуствения интелект

Изкуственият интелект вече е неотменна част от земеделието. Технологии, базирани на AI, позволяват автоматично разпознаване на плевелите в полето и прилагане на препарати локално само върху тях. При дроновете AI с помощта на интегрираните сензори позволява безопасно избягване на препятствия от всякакъв тип по време на полет. Той помага за калкулирането на оптималния маршрут за работа в полето в зависимост от променящите се параметри – например денивелация на терена, препятствия в терена като диви животни, техника, далекопроводи и други, което значително повишава производителността и намалява рисковете от инциденти.

При напълно автономните машини, каквито са автономните трактори и дроновете, компонентът AI е от ключово значение за тяхната работа и повишаване на тяхното КПД заради динамичната среда в земеделието. 

В сферата имаме няколко интересни примера относно ролята на AI и автономните машини при повишаване на производителността на земеделските операции. В Швейцария например земеделските дронове са единствената технологична алтернатива за пръскане на хълмисти терени с лозови насаждения. При тях денивелацията и спецификите на терена се картографират от специални сензори, а изкуствен интелект изчислява най-добрия маршрут за извършване на пръскането, като отчита релефа на терена и теглото на машината в началото и в края на полета. На практика единственият друг начин за пръскане на този специфичен тип терени с лозови насаждения е ръчното пръскане с гръбни пръскачки.

Вторият пример е от Южна Африка, където дроновете вече заместват селскостопанската авиация – доста по-скъпа и по-опасна като метод за пръскане. Успоредно с това те дават възможност за работа и през нощта, което увеличава в пъти производителността и скоростта на извършване на обработката, а това в някои случаи е от решаващо значение за състоянието на културата. Не на последно място – пръскането с дрон осигурява отлична проследимост на извършената операция и история на пръсканията. 

Интересно приложение на дроновете има и в Китай, където се използват за сеитба на ориз от въздуха. Отскоро тази технология се прилага и в Турция. Очакванията ни са да видим и първите приложения на този метод за сеитба на ориз в България и Италия още от следващата година. 

Нов тип служители

Една от причините за по-бързото навлизане на автоматизацията в земеделския сектор е повсеместният проблем с кадрите. Технологичните иновации не само увеличават ефективността и намаляват разходите, но и привличат по-млади и ориентирани към технологиите специалисти. 

Все по-малко млади хора виждат своето кариерно развитие като механизатори, което, от една страна, е проблем, но от друга дава, поле за развитие и навлизане на автоматизацията в сектора. Търсенето се трансформира от хора, работещи с класически машини и практики, към такива, които управляват високотехнологични машини в стопанството. 

Такива примери с автономните трактори, работещи дори без кабини, вече имаме както в България, така и в Румъния. Те извършват операции като почвообработка, плевене и други, т.е. те са напълно автономни и нямат нуждата от механизатор и каквато и да е човешка намеса.

Автономен робот с инвентар за почвообработка

Климатични предизвикателства

Климатичните промени са друга причина за появата на редица нови технологии. Пример са интелигентните решения за напояване, които позволяват много по-прецизно управление на водните ресурси. Параметри като нивото на водното огледало, влагата в почвата и бъдещата нужда на културата от вода са в основата на планирането и изпълнението на поливния режим. 

Второто направление са почвообработката и по-силното разпространение на инвентарите за минимална обработка. Те целят да намалят ерозията и да запазят структурата ѝ при променящите се климатични условия. 

Трето направление, в което климатът диктува промените в земеделските практики, е пръскането и по-конкретно – използването на дроновете при прилагане на продукти за растителна защита в точното време без значение от количеството влага в почвата и без щети от работа с наземна техника.

Автоматизацията и внедряването на AI в земеделието са съществена крачка напред за преодоляване на предизвикателствата в сектора. Очаква се употребата на технологии да расте, а иновациите да подпомогнат прилагането на редица нови решения и трансформацията на сектора към по-устойчиви и щадящи практики.