Защо американските облигации в момента приличат на рисков актив?

Представяни на Уолстрийт като толкова надеждни, че са на практика безрискови, държавните облигации на САЩ отдавна служат като "първо пристанище" за инвеститорите по време на пазарна паника. Такава бе ситуацията по време на световната финансова криза, на 11 септември и дори когато собственият кредитен рейтинг на Америка беше намален.

Но сега, когато президентът Доналд Тръмп отприщи всеобхватна атака срещу световната търговия, техният статут на световно убежище все повече се поставя под въпрос, пише Блумбърг.

Доходността, особено по дългосрочния дълг, се повиши през последните дни, докато доларът отслабна. Още по-смущаващ е моделът на последните движения на пазара. Инвеститорите се разделят с 10- и 30-годишни държавни ценни книжа – тласкайки цените надолу и повишавайки доходността , като в същото време трескаво продават акции, крипто и други рискови активи. Обратното също е вярно, като облигациите регистрират рали в унисон с тези активи.

С други думи, в момента те се търгуват по начин, напомнящ за рисков актив. Или, както казва бившият министър на финансите Лорънс Съмърс, като дълга на страна с нововъзникващи пазари. Дори тази динамика да избледнее, когато колебанията в акциите в крайна сметка се нормализират, както повечето анализатори очакват, на политиците във Вашингтон беше изпратено съобщение – доверието на инвеститорите в американските облигации вече не може да се приема за даденост. Не и след дългогодишната склонност към вземане на заеми, която увеличи дълговия товар, и не с президент в Белия дом, твърдо решен да пренапише правилата у дома и в чужбина, като по този начин  антагонизира мнозина от най-големите кредитори на страната.

Това има дълбоки последици за световната финансова система. Като „безрисков“ актив в света, държавните облигации се използват като еталон за определяне на цената на всичко – от акции до ипотечни проценти, като същевременно служат като обезпечение за трилиони долари отпускани заеми на ден.

"Държавните облигации и доларът черпят силата си от „възприятието на света за компетентността на американското фискално и парично управление и солидността на американските политически и финансови институции“, коментира Джим Грант, основател на Grant’s Interest Rate Observer. „Вероятно светът преосмисля това“, добави той/

Акциите, облигациите и доларът се сринаха в унисон в четвъртък, което засили опасенията, че чуждестранните инвеститори масово се оттеглят от американските активи. Доходността по 30-годишните облигации скочи с 13 базисни пункта до 4,87%, докато доларът записа рекорден спад спрямо еврото и швейцарския франк от десетилетие.

„Държавните облигации не се държат като сигурно убежище“, каза стратегът за лихвите на ING Падраик Гарви. „Ако изпаднем в рецесия, има вариант доходността да се върне към по-ниски нива. Но тук и сега виждаме държавните облигации като опетнен продукт, а това не е удобна територия“, добави той.

„Порочни спирали“

Не всички обаче са убедени, че инвеститорите губят вяра в безопасността на държавния дълг на САЩ.

Бенсън Дърам, ръководител на отдела за глобално разпределение на активи в Piper Sandler и бивш икономист от Федералния резерв, е направил свой собствен анализ, сравнявайки ключови показатели на пазара с американски държавни облигации с този в Европа. Някои мерки предполагат, че инвеститорите са поискали по-ниска премия за притежаване на американски дълг в сравнение с германските и британските облигации през последните дни, каза той.

Други казват, че опасенията относно това колко вредни ще бъдат митата на президента Тръмп за растежа и инфлацията предизвикват масово бягство към кеш и карат инвеститорите да ликвидират дори висококачествени активи.

„Хората са прави да се тревожат за това общо икономическо управление“, каза Дърам. „Но не съм сигурен, поне засега, че това е епизод, в който хората наказват конкретно активите на САЩ“, добави той.

Това не означава, че пазарите се държат нормално.

Американските акции се сринаха със 7%, откакто Тръмп обяви плановете си за увеличаване на митата за десетки страни на 2 април. Оттогава, вместо да се понижи, доходността по 30-годишните американски държавни ценни книжа се повиши с около 40 базисни пункта – едва петият път в статистиката от 70-те години на миналия век, когато едновременно се случват движения от такъв мащаб.

Ръстът в доходността представлява риск за заявената от Тръмп цел за намаляване на данъците и овладяване на бюджетния дефицит, и поне отчасти стои зад решението му в сряда да обяви 90-дневна пауза на влизането в сила на по-високите мита за десетки държави.

Ако чуждестранните инвеститори решат да продължат да се оттеглят от американските активи, болката може да бъде значителна. Те държат около 7 трилиона долара в държавни облигации, акции за 19 трилиона долара и 5 трилиона долара корпоративен дълг, което представлява около 20% до 30% от общия пазар, според Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management Inc.

Ако скорошната ситуация е някакъв ориентир, действията на купувачите могат да има дълготрайни последици за разходите по заемите на САЩ.

Само преди три години реакцията на инвеститорите срещу нефинансираните данъчни облекчения на министър-председателя на Обединеното кралство Лиз Тръс предизвика скок в доходността, от който страната все още не се е възстановила, докато паундът така и не се върна на нивата си преди вота за Брекзит през 2016 г.

„Големите фискални дефицити ще доведат до продължаващи опасения относно устойчивостта на дълга, което вероятно ще изисква известна рискова премия за държане на държавни ​​облигации“, каза Шамил Гохил, портфолио мениджър във Fidelity International.

Нейтън Тоуфт, старши портфолио мениджър в Manulife Investment Management, заяви, че държавните ценни книжа все още доминират на световните пазари по отношение на качество и дълбочина, но призна, че последните събития са подкопали доверието на инвеститорите.

„Голяма част от предизвикателствата, на които сме свидетели през последното десетилетие, бяха свързани с политически или геополитически динамики извън Съединените щати. Този път динамиката е различна, което кара хората да бъдат по-малко уверени в американските активи, както от страна на собствения капитал, така и от страната на фиксирания доход. Вероятно има някаква трайна вреда“, каза Тоуфт.

Този път има и друга разлика  – Федералният резерв, притеснен как митата могат да подхранват скока на инфлацията, е по-малко вероятно да спаси пазара на облигации чрез понижаване на лихвите в скоро време.

„Не можете да разчитате на дългосрочни държавни облигации като хедж", каза Ръсел Браунбек, портфолио мениджър в BlackRock Inc.