Светът на парите: Търговската война на Тръмп е и валутна война

Доларът не е имунизиран срещу силната нестабилност, която обхвана финансовите пазари тази година, особено след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп миналия януари. През същия месец еврото падна до ниво от 1,02 долара на фона на спекулации за потенциален паритет между двете валути. Въпреки това до средата на март еврото отбеляза силен отскок, покачвайки се до $1,094. Последният удар дойде с обявяването миналата седмица на тарифната политика на САЩ, тласкайки долара още повече надолу. Сега едно евро се разменя за 1,10 долара, което означава обезценяване на зелените пари от 6,25% спрямо европейския им аналог от януари насам.

Двигател на тези резки колебания са няколко ключови събития: предложените от Тръмп тарифни мерки, нарастваща загриженост за потенциално забавяне на икономическия растеж на САЩ и вълна от новини за публични разходи в Германия и други европейски нации, насочени към укрепване на отбраната. Тези фактори допринесоха за скок в доходността по 10-годишните облигации на Германия, която се повиши до 2,73% в сравнение с 2,35% в началото на годината.

Очаква се по-високите мита върху вноса в САЩ да подхранят инфлацията и следователно по-високите лихвени проценти. В тази среда Европа трябва да се позиционира като привлекателна дестинация за глобалните инвеститори - особено ако се надява да финансира своите планове за превъоръжаване и чрез по-високи лихвени проценти. Валутите са централни за този деликатен акт на баланс. И какъвто обикновено е случая, в това сложно икономическо упражнение не липсват противоречия, пише „Ел Паис“.

„Трябва да сме подготвени за политика на слаб долар“, предупреждава Игнасио Долц де Еспехо, директор „Инвестиционни решения“ в Mutuactivos. "Ако няма рецесия, налагането на търговски бариери трябва да доведе до малко по-висока инфлация и по-високи лихвени проценти в САЩ, което би укрепило долара. Това не е било така досега, защото пазарът ценообразува рязко забавяне на растежа. Ако доларът се укрепи отново, със сигурност ще видим Тръмп да изпраща съобщения, насочени към отслабване на американската валута“, добави той.

Айман Шанкс от Schroders се съгласява: „На теория митата и по-силната икономика трябва да са от полза за зелените пари, но несигурността относно хаотичното и бързо темпо на изпълнителните заповеди от края на януари, съчетано с въздействието, което това оказва върху икономиката на САЩ, очевидно намали ентусиазма на инвеститорите за доларовите активи. Тази валута все още може да се представи добре, ако има бягство към отбранителни активи и ако постоянната инфлация възпрепятства Федералният резерв от значително разхлабване на паричната политика“, обяснява той.

Признак за тази временна липса на доверие в долара може да се види в по-силните печалби на европейските фондови пазари тази година в сравнение с Уолстрийт.

Но основният въпрос, повдигнат от много анализатори, е дали Тръмп иска доларът да престане да бъде световната резервна валута. Страх, който, както отбелязва Бенджамин Дюбоа, ръководител на хедж управлението в Edmond de Rothschild AM, вече има едно голямо последствие: „Главоломното покачване на цената на златото, което се превърна в основен резервен актив при липсата на валута, която може да предложи истинска алтернатива на долара. Цената на златото е нараснала с повече от 60%, за да надхвърли 3000 долара за тройунция", обяснява той.

Това е много важен въпрос, както математикът и анализаторът като Хуан Игнасио Креспо посочва: „Половината свят гледа стъписан, а другата половина е ужасена от това, което ще се случи с долара като универсално приета валута и крайъгълен камък на глобалната финансова система.“

 Около 70% от международните трансакции се извършват в долари и това господство позволи на САЩ да генерират финансират при по-ниски лихвени проценти.

„Неотдавнашният спад на долара може да бъде началото на по-дълбока тенденция и вторият мандат на Тръмп може да накара долара да загуби доминиращия си статус, на който се радваше през последното десетилетие“, обяснява Бенджамин Дюбоа. „Това преструктуриране, теоретизирано от Стивън Миран, главен икономически съветник на Доналд Тръмп, се основава на убеждението, че доларът трябва да се обезцени, за да позволи реиндустриализацията на САЩ. Тарифите са централен елемент от неговата стратегия, която насърчава други страни да постигнат споразумение относно валутите. Това е известно като споразумението Мар-а-Лаго, подобно на предишни валутни споразумения, наречени на мястото, където са били подписани, като напр. Бретън Уудс (1944 г.) и Плаза (1985 г.)“.

Последици

Доминацията на долара отдавна се подкрепя от световната му репутация на най-малко рисковата валута. В 25-годишната си история еврото все още не е претендирало за тази роля, а напоследък усилията на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) да създадат конкурентна валута не донесоха успех. Филип Вехтер, главен икономист в Ostrum AM, си представя свят, в който доларът вече не е глобалната резервна валута – сценарий, който той намира за дълбоко тревожен. Според него парична система без долара в центъра би породила сериозни опасения, особено по отношение на ликвидността, и вероятно ще включва дълга и болезнена корекция за глобалния растеж и заетостта.

„Загубата на доверие в долара произтича от политиката на Белия дом, която няма да се превърне спонтанно в нова рамка. Процесите са дълги и хаотични, с риск да бъдат свързани с конфликти, тъй като липсата на корекция във всеки регион би провокирала напрежение, което може да стане непоносимо. Промяната в САЩ, нейното автократично измерение и нейният изолационизъм не успокояват инвеститорите относно активите на САЩ и долара. Но неизбежната промяна ще доведе до хаос“, обяснява Вехтер.