Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Може ли еврото да бъде глобална валута?

Първата резервна валута в Европа е тетрадрахмата, върху която била изобразена сова. Символът на мъдростта имал за цел да вдъхне доверие на владетелите на древна Атина. Същата птица е изобразена и на днешната гръцка версия на монетата от 1 евро.
Това обаче не е единственият начин, по който тетрадрахмата би била разпознаваема от съвременните икономисти. Според Бари Айхенгрийн от Калифорнийския университет, Бъркли, всяка водеща валута в историята е принадлежала на република или демокрация (Атина е второто). Ограничаването на могъщите, както се предоставя от гласоподавателите, обещава известна степен на стабилност - решаваща съставка, заедно с голяма икономика и военна мощ, за всяка резервна валута. Именно липсата на такава стабилност в Съединените щати днес кара инвеститорите и политиците да поставят под въпрос ролята на долара като световна резервна валута, пише The Economist.
При положение, че "зелените пари" имат проблеми, може ли това да е моментът на еврото? Както Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), така и Пасхал Донъхоу, ръководител на Еврогрупата (форум на финансовите министри от еврозоната) наскоро говориха за възможните начини за подобряване на международната роля на единната валута.
Със сигурност еврото все още не е на път да измести долара, но може да изпълнява все по-важна функция. И ако политиците се възползват от момента, потенциално епохалните промени в глобалния финансов ред могат да работят в полза на Европа, посочва изданието.
От "раждането" си през 1999 г. еврото е претендент за световен статут. В навечерието на финансовата криза от 2007-09 г. европейските политици се надяваха, че след време то може да съперничи на долара. След това дойде европейската дългова криза от 2010 г. ЕЦБ не беше създадена да бъде кредитор от последна инстанция, което направи държавните облигации уязвими.
Европейската банкова система беше разделена по национални линии и уязвима на сътресения, свързващи нестабилния държавен дълг с още по-нестабилните финансови институции. Капиталовите пазари бяха твърде малки, за да компенсират такъв риск. Еврозоната предоставя малко сигурни активи за онези, които искат да натрупат пари: емитентите на облигации са или твърде пестеливи (в случая с Германия), или им липсва доверие (в случая с Италия и Испания). Общ дълг, подкрепен от целия блок, почти не съществуваше допреди пандемията от COVID-19.
Лошите перспективи за икономическия растеж принудиха краткосрочните и дългосрочните доходности да паднат под нулата. И тъй като европейските активи предлагат ниска възвръщаемост, през последните години имаше малко търсене на евро, а глобалната роля за валутата остана на заден план.
Разместване на пластовете
Днес еврото е на солидното, но далечно след долара второ място. На него се падат около една пета от глобалните резерви на централните банки срещу 60% за "зелените пари". Подобно е и съотношението на емитираните облигации в чуждестранна валута. През последното десетилетие, докато светът постепенно се диверсифицира от долара, еврото не успява да спечели позиции. И все пак някои европейски служители сега смятат, че това може да се промени по четири основни причини.
Първата е, че финансовата архитектура на еврозоната стана по-сигурна. ЕЦБ се очертава като кредитор от последна инстанция във всичко, освен в името - процес, който започна в отговор на кризата с еврото при Марио Драги, тогавашния президент на централната банка. По време на пандемията от COVID-19 банката създаде програма за изкупуване на облигации с бюджет от над 1.8 трлн. евро. Когато доходността на държавните облигации се увеличи неудобно бързо на фона на инфлацията през 2022 г., централните банкери създадоха неограничена схема за закупуване на облигации, за да предотвратят подобни ситуации в бъдеще.
Инвеститорите също така видяха, че Европейският съюз е готов да подкрепи затруднените правителства и то по щедър начин. По време на пандемията блокът създаде план за възстановяване на стойност 807 милиарда евро, финансиран от общия дълг на ЕС, за да помогне на изоставащите. Освен това ЕЦБ вече е твърдо установена като надзорник на 114-те най-големи банки в Европа, които заедно държат 82% от общите банкови активи на континента.
Освен това, инвестирането в Европа стана по-лесно – още една причина за оптимизъм. Европейският фонд за възстановяване създаде много общ дълг и по този начин сигурни активи, които са наистина европейски. Германия дори е на път да започне да харчи големи средства за отбрана, за които се смята, че трябва да нараснат от 2% на 3.5% от БВП през следващите години.
Третата причина е, че европейските институции сега изглеждат по-привлекателни, поне в сравнение с американските. Твърдодесните партии са силни и печелят позиции в страни, включително Германия и Франция. Една от тях е на власт в Италия. В същото време обаче еврото е общата валута на 20 суверенни държави и има изключително независима централна банка, която го контролира. Членовете трудно ще постигнат съгласие за каквато и да е промяна в начина на управление на валутата, да не говорим за вида, който е необходим, за да бъде въоръжена за геополитически изгоди. Нещо повече, санкциите срещу други страни ще изискват съгласието на всичките 27 членки на ЕС.
Върховенството на закона е централно за всеки аспект на Общността. Проверките и балансите на блока не са под съмнение. Нито широкият консенсус, изкован в продължение на десетилетия на компромис и помирение, че ЕС трябва да бъде възможно най-отворен за търговия и чуждестранни инвестиции. ЕЦБ създаде рамка за предоставяне на ликвидност в евро на държави извън еврозоната, която може да бъде по-привлекателна за страните, засегнати от криза, отколкото суаповите линии на Фед, ако Тръмп продължи с настоящия си курс. В момента никой не иска да дава на американския президент допълнителни лостове за влияние.
Стар континент, нови трикове
Последната причина за оптимизъм е свързана със състоянието на международната търговия. Докато САЩ се оттегля от нея, Европа ще започне да играе по-важна роля. Стоките и услугите, фактурирани в евро, ще създадат спомагателни пазари във валутата, включително в търговско финансиране, застраховки и хеджиращи деривати за лихвени проценти и валути. Въпреки че извънборсовите валутни деривати остават доминирани от долара, лихвените деривати в евро наскоро изпревариха тези на "зелените пари". Новите търговски връзки ще доведат и до създаването на базирани в евро кредитни и депозитни сметки по целия свят, което от своя страна ще създаде търсене на активи в евро и в крайна сметка - резерви на централните банки, тъй като всеки кредитор от последна инстанция трябва да се запасява с валутите, държани от местните финансови институции.
Европа има шанс да поеме лидерството на нов либерален търговски ред, който ще създаде възможности за оформяне на финансовата система. Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, отбелязва как „много страни по света искат да работят по-тясно с Европа“. Капиталът има тенденция да следва геополитическото подреждане. Изследване на Елизабет Кемпф от Чикагския университет установява, че мениджърите на активи и банките инвестират по-малко в държави, ръководени от правителства с политически пристрастия, различни от техните собствени (измерени чрез техните политически дарения или връзки).
И все пак подобни възможности няма да "паднат" от само себе си в скута на европейските политици. Ще са необходими трудни реформи. Като начало страните с голям дълг, не на последно място Франция и Италия, ще трябва да насърчат икономическия растеж, така че да останат фискално устойчиви, вместо да добавят към купчината инвестиционни облигации, просто за да накарат бюджетите си да работят. Германия, Холандия и скандинавските страни са изправени пред противоположната задача: те трябва да използват своето фискално пространство за инвестиции, като в процеса създават сигурни активи. Икономическият растеж в целия ЕС ще спомогне за повишаване на възвръщаемостта на всички активи в евро, включително държавните облигации, което на свой ред ще ги направи още по-привлекателни.
Европа също се нуждае от по-големи и по-дълбоки капиталови пазари, за да даде на инвеститорите повече активи, в които да вложат парите си. Политиците досега се фокусираха върху "лесните печалби" в стремежа си да свържат фрагментираните национални пазари заедно, занимавайки се с въпроси като процеса, чрез който активите се секюритизират, вместо по-спорни теми като хармонизирането на законите за несъстоятелността и регулирането на бизнеса. По-бързият напредък по плановете на ЕЦБ за свързване на трети държави с вътрешната разплащателна система би помогнал, както и въвеждането на т. нар. "цифрово евро".
Европейските политици биха искали да направят континента по-малко зависим както от Америка, така и от Китай. Едно по-интернационално евро би намалило разходите по заеми за националните правителства, което би било изключително полезно в момент на нарастващи разходи за отбрана. За момента малко политици изразяват подобни амбиции, тъй като са наясно, че това ще предизвика гнева на администрацията на Тръмп. Но международните финанси имат своя собствена логика и могат да сринат валутите дори при липса на големи оратори. Доказателство за това са и древните атиняни, пише още The Economist.
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.