Учени успяха да запишат данни върху ДНК
Изследователи от Microsoft и университета Вашингтон съумяха да направят запис на данни върху синтетична ДНК, съобщава в официалния си блог Microsoft. Записът на рекордните 200 мегабайта данни в молекулните вериги бележат ранен, но важен крайъгълен камък в съхранението на ДНК.
Най-впечатляващата част е колко данни са били в състояние да се кодират върху синтетична ДНК и след това да се декодират. Впечатляващо е и пространството, на което учените са били в състояние да запишат тези данни. След като бъдат кодирани, данните заемат място в епруветка "много по-малко, отколкото на върха на молив", заявява Дъглас Кармин партниращ архитект в ръководството на проекта на Microsoft. Все едно количеството информация от голям център за данни да бъдат компресирани в няколко кубчета захар. Или всички публично достъпни данни в интернет да се поберат в кутия за обувки.
Нуждата от съхранение на данни нараства главоломно, а капацитетът на съществуващите средства за съхранение не е се разгръща в същите темпове. Това означава, че информацията се губи и този проблем ще се задълбочава без ново решение. Отговорът обаче може да бъде ДНК.
Той има няколко предимства като среда за съхранение. Компактен е, издръжлив - способен да трае много дълго време, ако се съхранява при добри условия (например ДНК от мамут е възможно да се възстанови, дори след няколко хиляди години) и информацията винаги ще бъде актуална. "Докато има ДНК-базиран живот на планетата, ние ще се интересуваме от това да я разчетем", казва Карин Страус, главен изследовател на проекта.
Eкипът на Microsoft - Университета Вашингтон е само една от няколко изследователски групи по целия свят, проучващи потенциала на ДНК като голямо дигитално хранилище. Изследователите признават, че имат да извървят дълъг път.
ДНК - или дезоксирибонуклеинова киселина - е молекула, която съдържа биологични инструкции, използвани в растежа, развитието, функционирането и възпроизводството на всички известни живи организми. "ДНК е невероятна молекула за съхранение на информация, която кодира данни за това как работи една жива система. Ние сме убедени, че е в състояние да съхранява цифрови данни като снимки, видео, документи", казва Луис Енрике Сезе доцент по компютърни науки и инженерство и главен изследовател от Университета Вашингтон и допълва, че това е един важен пример за потенциала, който можем да извлечем от природата, за да се изградят по-добри компютърни системи.
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.