Три технологични стълба могат да гарантират суверeнитета на Европа

Европейският съюз е подложен на натиск да подобри "технологичната си игра" и да се откаже от силната си зависимост от цифровата инфраструктура и услуги на САЩ, тъй като трансатлантическите връзки достигнаха нов минимум. Това ще бъде свързано с висока цена, пише POLITICO.

Европейските данни се съхраняват предимно в американски облачни услуги, като компании като Amazon, Microsoft и Google притежават над две трети от европейския пазар. На Европа се падат едва 10% от световния пазар на микрочипове. Базирани в САЩ компании като OpenAI и Anthropic водят революцията в областта на изкуствения интелект. 

Пристрастяването на Европа към технологиите в САЩ дълго време беше отхвърляно като свършен факт. 

Сега това е под въпрос, тъй като бъдещият канцлер на Германия предупреди, че Европа трябва да „постигне независимост от САЩ“, докато американският президент Доналд Тръмп заплашва с мита и оттегля подкрепата си за Украйна.

Усилията за превръщането на Европа в технологично по-„суверенна“ се превърнаха в масова практика. Европейската комисия вече има своя първи в историята ръководител на „технологичния суверенитет“ - Хена Вирккунен. Бъдещата управляваща партия в Германия, дясноцентристкият Християндемократически съюз, призова за „суверенни“ технологии в програмата си за изборите през февруари.

„Нарастващите търкания отвъд Атлантика правят по-ясно от всякога, че Европа трябва да контролира собствената си технологична съдба“, казва Франческа Бриа, професор по иновации в Университетския колеж в Лондон и бивш президент на Националния иновационен фонд на Италия.

През последната година някои влиятелни специалисти в областта на технологичната политика, сред които и Бриа, се обединиха около идеята за създаване на EuroStack. Те твърдят, че за да се изгради европейска технологична инфраструктура, трябва да се обърне внимание на три слоя основни технологии, подредени един върху друг, и да се работи едновременно. 

Първият е инфраструктурата, като например микрочиповете; вторият са посредниците, като например облачните платформи, цифровият идентификатор или цифровото евро; а третият са приложенията, свързани и управлявани от изкуствен интелект. 

Суверенитетът преминава през трите слоя: чипове, проектирани в Европа, които захранват центрове за данни и облачни услуги, които съхраняват данни на местно ниво, върху които се обучават европейски модели на изкуствен интелект. 

Кристина Кафара, икономист по въпросите на конкуренцията, заяви пред POLITICO през януари, че целта не е да се елиминират американските големи технологии в тези слоеве, а поне „да се създаде известно пространство за европейските технологии“. 

Бриа твърди, че една по-суверенна европейска инфраструктура гарантира, че „никоя външна сила не може да спре цифровия гръбнак на ЕС“, което е риск в случай на охлаждане на отношенията със САЩ и Китай. 

Европа е имала обещаващи пилотни проекти във всички слоеве, но те или не са успели да се разраснат, или са били неустойчиви в дългосрочен план. 

Облакът е най-голямата слабост на Европа. Облачните услуги служат като гръбнак за много обществени и бизнес услуги и съхраняват чувствителни данни.

Въпреки френско-германските усилия на Gaia-X да убеди европейските компании да съхраняват данни на местно ниво при европейски доставчици, делът на европейските доставчици на облачни услуги постоянно намалява през последните години. 

Привържениците на EuroStack смятат, че тенденцията може да се обърне само с устойчиви инвестиции, гарантирано търсене от страна на правителството и единни правила за прехвърляне и защита на данните. 

Себастиано Тофалети, генерален секретар на Алианса за цифрови МСП и един от авторите на проучване за EuroStack, твърди, че Законът за купуване на европейски технологии може да бъде решителна стъпка към европейски облак. 

„Европа разполага с голям промишлен капацитет, който просто трябва да бъде обединен“, казва той. 

„Ако европейските компании бъдат уверени, че правителствата ще купуват от тях, тогава те веднага ще инвестират и ще преодолеят фрагментацията“, каза той. Същото се отнася и за изкуствения интелект, добави той. 

Сара Кнафо, френски крайно десен европейски депутат, предложи в проектодоклад за Европейския парламент правителствата да подкрепят снабдяването от европейски компании на някои „стратегически пазари“. Отделно от това Комисията препоръча на правителствата да насърчават закупуването на продукти, щадящи климата, с цел „купуване на европейски продукти“.

Предприемачът в областта на киберсигурността Берт Хуберт, който е съветник на нидерландското правителство, заяви, че „е безумие да продължим да прехвърляме управлението на европейските общества и правителства в американски облаци“, според публикация в блога от февруари.

Аксел Вос, германски депутат от дясноцентристката партия, повтори това, като заяви пред POLITICO, че „вече нямаме надежден партньор от САЩ“ и че в отговор Европа трябва да разработи свой собствен „суверенен изкуствен интелект и сигурен облак“.

Цената

Изпълнителната власт на ЕС започна да подхваща призивите за повече суверенни европейски технологии, особено в областта на изкуствения интелект (ИИ). Увеличаването на изчислителния капацитет за ИИ в Европа е една от ключовите цели на Комисията. През декември Виркюнен обяви инвестиции в размер до 2 млрд. евро в седем европейски обекта.

САЩ веднага надхвърлиха тази сума, като през януари обещаха план за хардуер за ИИ на стойност 500 млрд. долара.

В отговор на това през февруари ЕС направи опит да мобилизира 200 млрд. евро за хардуер за ИИ от частни инвеститори, компании, държави от ЕС и собствени средства.

Размерът на необходимите инвестиции вероятно е най-голямото препятствие пред изграждането на европейска технологична инфраструктура. Хардуерът на изкуствения интелект е само едно от трите нива, необходими за изграждането на суверенна европейска технологична инфраструктура.

Бриа посочва, че цената на изграждането на EuroStack през следващите 10 години е 300 милиарда евро, както е изчислено в неотдавнашно проучване, поръчано от мозъчния тръст Bertelsmann Stiftung.

Американската търговска група Chamber of Progress, в която членуват няколко американски големи технологични компании, изчислява, че пълните разходи ще бъдат много по-високи - над 5 трилиона евро.

Това може да се окаже твърде тежко бреме за бюджета и финансовия капацитет на ЕС в момент, когато стотици милиарди евро вече се насочват към повишаване на отбранителния капацитет, посочва POLITICO.