IT компаниите вдигат ръка от първия чин

Много училища, университети и техните възпитаници по цял свят преосмислят начина, по който се провеждат занимания и изпити. Как се работи в дигитална среда, без това да става за сметка на ценния човешки контакт? Там, където мнозина виждат проблеми, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) открива предизвикателства. Преодоляването им ще направи образователните институции, техните преподаватели, учениците и студентите още по-уверени в бъдещето. Разговаряме с Огнян Траянов, зам.-председател на УС на БАИТ, собственик и изпълнителен директор на „ТехноЛогика“ ЕАД. Два последователни мандата той е председател на УС на БАИТ, като в момента е негов заместник-председател. Огнян Траянов е и председател на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, чийто основен приоритет е образованието. Под негово ръководство бе изготвен Националният план по проекта на CSR Europe „Пакт за младежта“. Като председател на БАИТ инициира и получи подкрепа от бранша и МОН за създаването на национална програма „IT бизнесът преподава“, която прерасна в „Бизнесът преподава“. Завършил е инженерно образование в Техническия университет – София, както и блок B и C – инженер-специалист по приложна математика и информатика. Бил е научен сътрудник в сферата на изкуствения интелект. Лектор е на множество събития, посветени на лидерството, иновациите, образованието и корпоративната социална отговорност. Генерален почетен консул е на Република Филипини в България.

Кои са най-иновативните подходи на преподаване, които отличихте в конкурса „Дигитални новатори в образованието“?

Кандидатствалите учители използват богат набор от програми и приложения, чрез които създават мултимедийни образователни ресурси. В методите им на работа се съчетават подходи на геймификация. Това е стратегически опит за подобряване на системите, услугите, организациите и дейностите чрез създаване на преживявания, подобни на тези, които се изпитват при игра на игри, за да се мотивират и ангажират потребителите. Възпитават се и меки умения чрез използване на актуални интерактивни методи и STEAM базирани дейности (Science, Technology, Engineering, the Arts and Math, или наука, технологии, инженерство, изкуства и математика). Журито и тази година се запозна с интересни разработки на ученически екипи или колаборация между ученици и учител като интерактивни книги, пътеводители, настолни и онлайн игри, презентации, видеа и творчески проекти и домашни работи.

Александра Стефанова, която е начален учител в ОУ „Христо Ботев“, с. Крепост, общ. Димитровград, се класира на първо място в категорията „Интерактивност на преподаването“. В кандидатурата си тя представи над 20 разработени за нейните ученици игри и презентации, с които да усвояват преподадения материал по математика, български език дори по музика. Тя разказа, че образованието в XXI в. трябва да предполага нови подходи, иновативно мислене, творчество и креативност не само у децата, но и у учителите. Спомена и за възможностите на мултимедийните образователни ресурси.

Все повече от кандидатите осигуряват на учениците си възможности за работа в екип – в дух на сътрудничество да практикуват, да изследват, експериментират, да систематизират, да решават предизвикателства. Забелязват се желанието и усилията им да предлагат разнообразни учебни дейности – чрез комбинация от подходи да задържат вниманието на учениците.

Целта ни е да отличим и мотивираме към създаване на дигитално съдържание и неговото умело използване. Създаването му изисква много време и усилия. Възможността резултатите от този труд да бъдат представени, да получат признание дава допълнителна мотивация, а преизползването им от други учители допринася за вдигане на качеството на учебния процес.

Друг пример е Снежана Иванова, старши начален учител, ОУ „Любен Каравелов“, Русе. Тя спечели първо място в категория „Мултиплициране на иновативните учебни решения“. Неин клип е публикуван в информационната система за електронно обучение на МОН – видеото предоставя информация за изпълнена от четвъртокласници креативна домашна работа по математика „Търсачи на ъгли вкъщи“.

Имайки предвид степента на подготвеност за дистанционно обучение, при която ни връхлетя пандемията, българските учители се справиха много добре. Спасиха една учебна година. Ние не абсолютизираме възможностите на дистанционната форма. Няма спор, че това не е най-ефективната форма на обучение. Но тя също има някои специфични предимства, чиито области на приложение и ограничения желаем да разкрием. И докато в изданието на конкурса от 2020 г. успешната подготовка и провеждането на дистанционно обучение бяха фокус, то в последващите ние се стремим да отличим навлизането на всички форми на дигитализацията в образованието.

Инициативата „Бизнесът преподава“ създаде условия за партньорство между различни браншове от бизнеса и училищата за семинари в основното и средното образование. Как възникна тя и защо се трансформира от първоначалния акцент върху IT бизнеса до сегашната ѝ всеобхватна версия?

Един от големите дефицити на българското образование е практическата му насоченост. За да се спечелят вниманието и мотивацията на учениците, те трябва да бъдат запознати защо това, което ще бъде тема на урока, е важно. Къде и от кого на какъв етап се прилага, къде в живота се използва. Както нашите IT специалисти в ролята на помощник-учители, така и учителите след гостуване във фирмите са подготвени с реални примери, които използват в час. От друга страна ние не можем да очакваме, че учителите ще поддържат ниво на познаване и владеене на бързо сменящите се и нарастващите като брой и вид информационни технологии. Чрез тази програма техните познания се обогатяват и осъвременяват от фирмите. Най-ярката форма на практическа насоченост е изграждане на умения, които са нужни на учениците от професионалните гимназии. Тук нашите колеги в ролята на помощник-учители са безценни.

Вярвам, че сътрудничеството между образованието и бизнеса чрез Националната програма „Бизнесът преподава“ е успешно.

Къде е пресечната точка между властта, училищата и частния бизнес по отношение на това сътрудничество?

Образованието е основен приоритет за БАИТ. Фирмите членки на БАИТ не стоим безучастни, оплаквайки се от нивото на образователната система. Ние активно се борим да я подпомогнем с инициативи, иновативни решения, инвестиции на труд, време и компетенции. Да, състоянието на образованието е изключително тревожно. Резултатите от последните външни оценявания са като тревожен камбанен звън, който заглушава радостния трепет на първия училищен звънец. И цялото общество, всички трябва да работим и търсим синергизъм за бързо и решително подобрение. Няма място и време за обвинения, всички сме в една лодка и тя е пробита.

Иновативните фирми имат капацитета да разпознават корена на предизвикателствата и неоползотворените възможности, да ги адресират с иновативни решения, да управляват процеса и инвестират в тяхната реализация и превръщането им в добри модели. Отговорният бизнес го прави и за предизвикателства и възможности пред обществото. А задачата на тези, на които е поверено да управляват развитието и ресурсите в дадена сфера на обществения живот – властимащите, е да разпознаят добрите модели и практики и им дадат мащаба, националното покритие.

Разпознали сме намаляващия интерес към природните науки у децата като корен на проблема от липсата на инженерни кадри и оттам на модернизацията и иновационния капацитет на икономиката ни. Анализирали сме и сме се убедили, че най-ефикасно ще е събуждане на искрата на любопитството и влечението към точните науки и технологии чрез атрактивни интерактивни експерименти и използване на геймификация.

Инвестирали сме в създаване на STEM център за подрастващите, в който те да се запознаят с магията на науката и технологиите не само като потребители. Но и като поле за реализация и той е доказал ефективността си за няколко години. Разпознат е от редица училища като място за провеждане на уроци и занятия. И този добър модел даде отражение и в плановете на МОН. Сега остава инвестицията в национален мащаб да бъде управлявана мъдро. Да не се планира в обратна последователност – започвайки от тухли и ремонти, след това оборудването и чак накрая да се определя съдържанието (експерименти, методика и начин на водене на занятията) на STEM центровете.

Без ангажираност на бизнеса не могат да бъдат осигурени устойчивост и трайно развитие. Ако бизнесът не разпознае даден проект като важен и желан, ако той не е готов да инвестира в него, то със свършването на финансирането на проекта той загива или в най-добрия случай замръзва. Стотици са примерите за проекти с европейско финансиране, които имат тази съдба.

Институциите като МОН и училището дават средата и предпоставките, но учителят има водещата роля и отговорност, затова и повишаването на заплащането му е важно и дори е закъсняла мярка. То обаче не гарантира учители, посветени на работата си. Цел на конкурса е да отдадем заслужено внимание, признание и мотивация за връщането на пиедестала на професията Учител.

Предвиждате ли инициативи и за университетите?

Конкурсът „Дигиталните новатори в образованието“ и програмата „Бизнесът преподава“ са насочени към училищното образование и не изчерпват формите на сътрудничество и подпомагане, по които работим с него. Партньорството ни с университетите има много по-дълга история и традиции. Сега стремежът ни е да стимулираме интегрирани програми между образователни институции, независимо от формата на собственост, националността, образователните степен и науките, в които са специализирани.

При повишеното разчитане на нови технологии за нуждите на комуникациите и образованието има ли опасност човешкият фактор да остане на заден план?

Технологиите не могат да заменят човешкия фактор, когато става дума за изграждане на младите. Образование не значи само обучение, а и възпитание, предаване на ценности. Технологиите могат и подпомагат работата с информация, начините на комуникации, освобождават ни от рутинни дейности, ускоряват и повишават качеството, но те не могат да дадат поведенчески модел, професионални ценности и етика. Ще го кажа така: технологиите правят живота ни по-лек, културата – по-красива, а творчеството в която и да е област го осмисля.

***
БАИТ е най-голямата, представителна и влиятелна браншова организация в сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в България. Създадена е през 1995 г. с цел да защитава общите интереси на сектора, като активно работи за изграждането на цифровото общество у нас, развитието на българската ИКТ индустрия, кадрите и на пазара като цяло. В БАИТ пряко членуват 100+ компании, за които работят 16 600 специалисти и генерират 4,44 млрд. лв. годишен оборот, или 3,34% от БВП на страната. Компаниите покриват целия ИКТ спектър – софтуер, хардуер, телекомуникации, системната интеграция, финтех, интернет доставчици, IoT, Game разработчици, киберсигурност и др. По инициатива на БАИТ и в партньорство с МОН се създаде национална програма „IT бизнесът преподава“, която впоследствие прерасна в „Бизнесът преподава“. БАИТ е организатор на годишните конкурси „Наградите на БАИТ“ за принос в развитието на информационните технологии“, за учители – „Дигитални новатори в образованието“, създател е на Национален офис за технологичен трансфер в областта на ИКТ и на платформата eSkills for Future.

Иво Цеков. Материалът е част от първия брой на специалното издание на списание „Мениджър“ – Tech Connect. Може да бъде намерен в дистрибуторската мрежа, както и онлайн в мобилното приложение ZinZin.