Една стъпка след ръба: Докъде е стигнало развитието на изкуствения интелект?
„Единствената константа в живота е промяната. Това е революция, към която всеки един от нас трябва да се адаптира максимално бързо“. С тези думи може да бъде обобщен вторият панел „AI era: Hello, I am here“ на технологичното събитие Technovation на списание „Мениджър“, което се проведе днес в Sofia Event Center.
Петър Торнев, управляващ директор на Технологичния център на Accenture в България и член на борда на AIBEST представи в началото на панела глобалния технологичен доклад на Accenture с презентация: „When Atoms meet Bits.The foundation of our new reality“.
„Accenture дава сходни прогнози през последните 20 годни. Те се доказаха като много точни. Пример – преди 10 години казахме, че всяка компания ще стане дигитална компания. От днешна гледна точка нямаше как да сме по-прави“, каза Торнев, който обърна внимание на аудиторията, че около 80% от неговата презентация е направена с помощта на генеративен ИИ.
„Не можем да гледаме на тази технология просто като на технология, трябва да обърнем внимание и на това как ни променя и как го прави за света около нас. Живеем в бързо променящ се свят, белязан от геополитически промени и различни кризи – енергийна, банкова и климатична. Живеем в свят, в който технологиите се обединяват“, добави той
Той отбеляза, че за анализ на тези промени от компанията използват т.нар. Dsiruption index, който за последните 5 години се е променил 200 пъти.
„Всички тези промени създадоха много несигурност около технологиите. Въпросът е как да използваме технологии за адресиране на проблемите“, каза Торнев.
Петър Торнев, управляващ директор на Технологичния център на Accenture в България и член на борда на AIBEST
Той е категоричен, че днес технологиите трябва да са в основата на стратегиите на хората и компаниите за преодоляване на тези проблеми.
„Открихме, че само 8% от компании поставят технологиите в центъра на своите стратегии за иновации, за растеж и конкурентни преимущества. Изглежда, че само тези 8% технологии са на всички нива в организацията. Именно от това имате нужда за пълно преоткриване. Ние наричаме другите компании „трансформъри“, тъй като те правят промени само за малки периоди от време – завършват една дигитална трансформация, минава една година и правят още една. Това е твърде бавно и така те губят конкурентни преимущества“, каза Торнев.
По думите му 9 от 10 мениджъра, с които са говорили, казват, че технологиите носят много важни промени в техните стратегии.
„Готови ли сме за експоненциална технологична промяна? Като хора ние не разбираме добре експоненциални движения. Вземете за пример закона на Мур – на всеки 2 години броят на транзисторите в микрочиповете се удвоява. Този закон бе в центъра на иновациите през последните няколко десетилетия“, каза той.
Според Торнев една от тези експоненциални промени е преминаването на много услуги към облака.
Що се отнася до генеративният изкуствен интелект, по думите му, броят на пермитърите, използвани за захранването на големите езикови модели, е нараснал 5 хиляди пъти.
„Последната година нашата технологична визия се наричаше „Meet me at the Metaverse”. Много хора все още подценяват потенциала на метавселената. Има страна, която се казва Тивалу, чиито острови потъват. Ние използвахме инструменти, за да пресъздадем островите и страната в метавселената. В една реч нейният премиер говореше за това, че страната изчезва. Хората осъзнаха, че неговата презентация всъщност показва страната в метавселената, когато преминахме към по-далечен план и се появи пикселизация“, разказа Торнев.
„Когато говорим за битове и атоми, помислете за следното – ако купувате онлайн, имате едно преживяване, а във физически магазин, друго. Помислете какво може да стане, ако ги обедините. Това се следващото голямо нещо. Това може да предостави много нови възможности“, каза още той.
Торнев обясни, че от неговата компания работят с голям ритейлър и използват метавселената, генеративен ИИ и виртуална реалност, за да предоставят потопяващо преживяване на крайните потребители.
Визията на Accenture е базирана на четири основи – генерализиране на ИИ, дигитална идентичност, „вашите данни, моите данни и нашите данни“ и науката в технологиите.
Торнев направи прогноза, че 40% от работните часове в индустриите ще бъдат засегнати. Това не означава, че 40% от работните места ще изчезнат, а че ще се променят. „Аз не го наричам технологична революция, а еволюция. Трябва ни технологична еволюция“, добави той.
По думите му най-важният въпрос е как компаниите използват ИИ за да бъдат по-отговорни, етични и прозрачни. „Всичко опира до прозрачността при данните и как ги ползваме. Крайните потребители карат компаниите и публичният сектор да бъдат по-прозрачни“.
Той също така отбеляза, че дигиталната идентичност ще промени начина, по който споделяме данни, с кого ги споделяме и за колко време го правим.
Модераторът на панела д-р Георги Шарков, ръководител на Лабораторията по киберсигурност към София Тех Парк, отбеляза, че през 1956 г. Джон Макарти и над 15 изследователи дефинират за първи път какво означава изкуствен интелект. „Това е почти възрастта на правенето на софтуер“, отбеляза той.
„Най-простата и универсална дефиниция е, че изкуственият интелект е нещо, което прави мисли или заключения, подобни на човешките“, коментира Шарков.
„Концепцията за развитие на ИИ е на базата на това, че ИИ трябва да се базира на формализирано представяне на общото знание и системи за логически разсъждения“, добави той.
Д-р Георги Шарков, ръководител на Лабораторията по киберсигурност към София Тех Парк
По думите му в момента все още сме доста далеч от тази точка.
„Първият бум на ИИ системите през 60-те и 70-те г. са точно системите, които могат да разсъждат логически. След това настъпи "зима" в сферата на ИИ. Вторият бум бе презз 80-те и 90-те години – експертни системи за професионалисти в отделни области. Там се развиха механизмите за формално описание на знанието“, обясни той.
Според него една от причините за провала на тези системи е била, че не е имало големи бази данни.
„След това от 2003 г. заговорихме за много и големи данни. Върнахме се отново в началото на ИИ и сега имаме машинно учене и други алгоритми за deep learning. Този бум съвпадна и с първите прояви на изпреварване на човешките мисловни способности от ИИ. Гари Каспаров бе победен от Deep Blue. На един панел в София той ми каза, че са му били нужни 21 години, за да приеме, че машината го е победила“, разказа Шарков.
„Миналата година след ноември, или в началото на тази, изведнъж с ерата ChatGPT изкуственият интелект навлезе навсякъде. Основателят на OpenAI 2019 г. обяви, че мисията на неговата компания е сравнима с проектът „Манхатън“ за създаването на атомната бомба“, каза още модераторът.
Говорим за света преди и след ChatGPT, уточни д-р Шарков и попита: „Къде сме, накъде отиваме и с какви темпове?“.
Времената са много интересни, всичко се движи много бързо, коментира Онур Коч, регионален технологичен директор, Югоизточна Европа, Microsoft.
„Ние партнираме с OpenAI от 2019 и оттогава насам създадохме много интересни технологии, които виждате днес. Нашата креативност и въображение като хора ни различава от машините и програмите. Понякога обаче физическите ни възможности и паметта ни ограничават. Затова имаме нужда от ко-пилоти. Вие сте шофьорът, но никога не можете да спечелите състезание без ко-пилот. Това е нашето мото и това искаме да направи в различни индустрии“, каза той.
Онур Коч, регионален технологичен директор, Югоизточна Европа, Microsoft
Той акцентира върху здравеопазването като област, която може да се възползва от ИИ, давайки пример с проекти, по които компанията работи в Югоизточна Европа.
„С технологиите можем да помогнем на хората да разбират резултатите от тестовете. Миналата седмица синът ми бе на ядрено- магнитен резонанс. Аз не разбирах нищо от резултатите – това е друг език. Сега работим по проект, който да позволи извличането на този тип документи. В този сценарий това ми помогна да разбера, че синът ми е добре.“, разказа Коч.
Според него финансовият сектор също ще бъде засегнат от новите промени.
„Само 8% от населението на земята търгува с акции, защото това изисква много познания и крие много рискове. Трябва да разполагате с много информация. Дори да сте добре образовани може да не знаете как да търгувате и да не разбирате рискове. Представете си свят, в който всички могат да търгуват с акции. Работим по проект, който помага с това“, сподели той.
По думите му държавните услуги също са в обхвата на задвижените промени. „Всички правителства имат свои портали, като повечето са ужасни. Не можете да намерите нищо. Намирането на отговори на прости въпроси като: „Имам ли дългове“, отнемат много минути. Тези технологии помагат“, каза Коч.
След това коментар даде и Доброслав Димитров изпълнителен директор на Imperia Online и председател на BASSCOM
„Докато слушах презентациите се чудех как да обрисувам ситуация, за да е максимално ясно къде се намираме, тъй като сега говорим с дълги и сложни термини. Всички сме гледали анимации, където лошият герой гони добрия и те тичат към ръба на една пропаст. След като премине ръба, лошият герои осъзнава, че земята е свършила и се намира във въздуха. В момента сме една крачка след ръба на пропастта. В анимациите се случват две неща – добрият герой намира начин да отлети нагоре, а лошият открива, че не може да лети и пропада надолу. В случая няма лош и добър герой, всички висим една крачка след ръба. В коя посока ще хванем зависи от всеки един нас – какво решение ще вземем за себе си, за фирмата си и за държавата“, каза той.
Той сподели, че преди 6 месеца барометърът BASSCOM е отчел къде се намира софтуерната индустрия в България - формира 5% от брутния вътрешен продукт с малък брой хора и според статистките в следващите 5 години ще бъде в Топ 3 на секторите в България.
Доброслав Димитров изпълнителен директор на Imperia Online и председател на BASSCOM
„Тогава казах на колегите, че според мен в следващите 5 години софтуерната индустрия ще бъде първа в България по приходи. Тогава обаче не казах, че ако не сме първи, то това значи, че софтуерната индустрия ще е изчезнала“, обясни той.
„Появи се инструмент, който автоматизира за първи път мисловния процес, а не физическия труд. Нито една индустриална революция преди това не може да се разглежда като пример. Последният път, когато това се е случвало, е било по време на когнитивната революция на човешкия вид, която ни е отличила от животните.“, добави той.
Според него във всички сметки какво ни очаква пропускаме много важен елемент – човекът.
„Никой не знае какво се случва в тези технологии, включително създателите им. Това, което знаем, че се случва, е това, което сме ние хората. Това е предвидимо. Аз знам, че ако един професионалист може да стане 10, 20 или 50 пъти по-ефективен от колегата му до него, той ще го направи излишен. Ако това стане на ниво компании, много фирми ще станат излишни. Никакъв капитал на света не може да ви спаси. Всички компании са под много голяма заплаха. В това състезание има само един победил, няма втори и трето място“, категоричен е Димитров.
Той смята, че всеки един от нас - на професионално, фирмено и държавно ниво, трябва да прегърне тази промяна и да намери как тези инструменти ще повишат неговото лично КПД.
„Изкуственият интелект няма да ни вземе работни места, но по-умните ни колеги, които са граждани на планетата Земя, ще намерят начин да ползват това, за да ни извадят от играта. Вярвам, че България, именно защото сме млада икономика, сме супер адаптивни и можем да се възползваме от това. За първи път всички тръгваме наравно. Този равен старт обаче бързо започва да се отдалечава.“, каза Димитров.
Петър Торнев обаче заяви, че не трябва да сме толкова черногледи за това как света ще се променя.
„Хората еволюират, променят се професии. Много повтаряеми задачи ще бъдат елиминирани и това ще освободи време да правим други задачи. Още от времето на Хенри Форд и поточната линия има такава паника за работни места. Това обаче води до намаляване на работно време и увеличаване на заплатите“, каза той.
Духът от бутилката е изпуснат, но днес „Матрицата“ все още не е документален филм и това трябва да ни успокои, включи се в дискусията със своята гледна точка и Ивайло Рашев, изпълнителен директор на Bosch Домакински уреди България
Той даде конкретен пример за едно практично и полезно приложение на ИИ в домакинските електроуреди - фурната Bosch серия 8 използва ИИ, за да се адаптира спрямо предпочитания за печене и готвене на хората.
„Изкуственият интелект навлиза с такава скорост, че не можем да си го представим. Хората трябва да разберем и да приемем, че не можем да обработваме такива масиви от данни, до които имаме достъп в момента. Не можем да решаваме сложни въпроси на глобално ниво“, каза той.
Ивайло Рашев, изпълнителен директор на Bosch Домакински уреди България
„В Bosch преди няколко години започнахме открито да говорим по няколко теми. Разбрахме, че домакинските уреди са достигнали ниво на развитие, при което хардуерът не може да се промени много. Единственият начин за подобрение и по-добра енергийна ефективност е чрез софтуер. Третата стъпка, която сега предоставя ИИ, е той да ни бъде един съветник в домакинството“, добави Рашев.
„От няколко години говорим за приложението Home Connect, което позволява да управляват всички уреди в домакинството. Вие имате контрол върху него и вземате крайното решение. Не трябва да пренебрегваме творческия дух на човека“, каза още той.
Тодор Колев, основател на Obecto има по-радикално мнение относно ИИ.
„От 2014 г. правя презентации и експоненциални графики. Най-интересното е не, че имаме такъв ИИ, а че го имаме точно когато казваха, че ще се стигне дотук. Изобретателят Рей Курцвейл е направил подобна графика на тази на правилото на Мур. Тя е колко изчислителна мощ може да си купите за 1000 долара. Графиката включва сметачни машини, лампи, транзистори и процесори. Тя му е помогнала да предвиди кога ще имаме iPhone, самоуправляващи се коли и тн. Неговата прогноза е, че през 2029 г. ще имаме ИИ, който е равен на човека. Според него обаче още през 2023 г. ще навлезем в тази нова ера“, каза той, като добави, че прогнозата му се е оказала точна.
Той обясни, че този прогрес ще доведе до преминаване към в нов тип цивилизация – както в края на бронзовата епоха един тип цивилизация е бил заменен с друг.
„Какво означава това за бизнеса? От десетилетия говорим за дигитализация, която се свежда до това, че едни хора ще започнат да ползват повече софтуер. Това, което ще стане обаче, е че дигитализацията ще бъде буквална. Компанията ще бъде една огромна софтуерна машина. Ако имаме ИИ, който има функцията на човек, тогава какво прави човекът във веригата? Ще имаме софтуер, който работи със софтуер. Самата компания ще представлява софтуерна система“, обясни той.
Тодор Колев, основател на Obecto
Според него голямата тема е, че хората се чувстват застрашени, че ИИ може да прави неща, които ние не можем.
„Проблемът е в координатната ни система. Когато се промени цивилизационния поглед, ще се промени и координатната система – как гледаме на нещата. В момента гледаме на хората като на инструменти. Пазарът на труда се появява през последните два века. Не е нужно той да е нещо вечно. Тъй като пазарът е търсене и предлагане и ние говорим за изчезване на работните места, ние говорим, че ще изчезне търсенето. Моята теза е, че ще изчезне предлагането. Ако има хора, които ползват ИИ за да са по-добри, защо ще бъдат служители на заплата?“, каза Колев.
Той заяви, че ако е от хората, които могат да използват ИИ, ще му каже да създаде нужната система и ще я експлоатира.
„ИИ скоро няма да има своя воля. Проблемът е че технологията става автономна, а хората все по-малко автономни. Проблемът не е в способности а в начин на мислене. Ако съм един от тези, които са 50 пъти по-ефективни, то защо съм служител в компанията, а не притежател? Огромни компании с хиляди служители стават напълно безсмислени“ , обобщи той.
Онур Коч посочи, че според него все още сме далеч от генералния изкуствен интелект.
„Днес много разработчици отделят много време за досадни задачи, подобно на правителствени служители. Трябва разработчиците, които са най-ценният ви актив, да работят по-стратегически, да работят по дизайн и идеи, да работят с клиенти, да мислят за намирането на решения и създаването на чертежи и преживявания“, каза той.
Коч обаче отбеляза, че през последните 25 години има напредък в тази сфера.
„Когато аз бяха разработчик бе много трудно да се създава каквото и да е било. Днес разработчиците са като диригенти. Ко-пилотите и автоматизацията им помагат. Защо да прекарват по два дни в писане на кодове, когато някой може да пише вместо тях, а те да работят с клиенти и да мислят как могат да мащабират приложенията по-добре? Това променя начина, по който подхождаме към инструментите“, добави той.
Що се отнася до способностите на изкуственият интелект в сферата на креативността Доброслав Димитров каза, че технологията е значително по-креативна от всеки един от нас. „Когато един креативен човек съчетае уменията си с това креативно нещо, тогава може да постигне колосални неща. Някой да се успокоява, че креативността е човешка дейност, да го забрави“, добави той.
Той също така коментира въпроса защо един човек, който е 50 пъти по-ефективен от другите, не ръководи собствена компания, с думите: „Ако една риба плува 50 пъти по-бързо от другите, защо не е станала птица?“.
„Някои от рибите са населили земята, но в голямата си степен и до ден днешен повечето риби са си щастливи да са там, където са – това е въпрос на личен избор и няма общо с техническите умения на един или друг човек. Една компания е повече от процеси. Не вярвам, че един предприемач може да бъде автоматизиран“, каза той.
Димитров призна, че макар да е технологичен предприемач за него най-важното нещо не са технологиите, а хората.
„Причината да съм уплашен е грижата ми за хората. Много колеги спокойно казват: „Да, идва промяна. Така е. Във време на промяна едни хора губят, а други печелят.“ Всички гледат много философски на въпроса. По време на еволюцията тези от печелившата страна са много щастливи, но не можем да питаме динозаврите как се чувстват по въпроса. При тези еволюции 10% от хората ще станат по-ефективни и ще имат много добър живот, но мен ме е грижа за другите 90%. Това е много фундаментален въпрос. Компаниите тръгнаха по лесния път и започнаха да уволняват и да оптимизират. Когато сте от „оптимизираните“ хора не те интересува, че другите живеят по-добър живот в компанията. Това е етичната страна на въпроса и той е много по-сложен от техничарска и бизнес част“, добави той.
Петър Торнев каза, че за всяка една компания хората са най-важни, но отговорността на работодателите е да направят така, че хората да имат възможност да учат новите неща и да се възползват от новите технологии, за да бъдат по-добри в работата си.
„Не мисля ,че някоя компания тръгва с лека ръка да съкращава хора, защото е оптимизирала някакви разходи. Компаниите създават условията за по-креативна работа. Създават се различни обучения, така че хората да могат да ги ползват. Наша лична отговорност е да напредваме. Не можем да спрем човешката еволюция. Това е накарало човечеството да се движи напред“, заяви той.
Тодор Колев коментира, че колкото и да философстваме за това какво е етично или не, ИИ става open source.
„Изравнява се полето. Тази мила пастирска роля, която предприемачите виждаме в себе си, как се грижим за своите хора, в момента сме наравно – всеки може да използва изкуствен интелект. Сега не е нужно всеки да е предприемач, за да може всеки да изкарва пари с нещо, което прави. НЕ е нужно да сме в компания, в която един е шеф а другите служители. Може да сме кооператив от умни хора. Много важно е, че полето се изравнява в етичната норма“, каза той.
Участие в панела взе и Сесил Юет, която е ръководител на звеното за изкуствен интелект и роботизация към Европейската комисия.
„Искаме да имаме обширна стратегия за ИИ и роботика, предоставяйки развитие на ИИ и роботика за добро и за всички, за да може всеки да се възползва от тези технологии. За това два клона в нашия поход – единият се занимава с регулаторната рамка, а другият подкрепя научноизследователската и развойната дейност, за да се уверим, че в Европа имаме ИИ, който е насочен към хората“, каза тя.
Тя коментира законопроект за ИИ, който все още се разработва.
„Идеята е да имаме поход, базиран на риска. Колкото по-голям е рискът, толкова по-големи са ограниченията върху ИИ системата. Имам системи, които искаме да забраним, тъй като нивото на риск е неприемливо“, заяви Юет, като даде за пример използването на ИИ за подсъзнателна манипулация. „Не искаме това в Европа и то е забранено“, добави тя.
По думите й при някои високорисковите апликации ИИ може да има голям ефект върху човешкия живот.
„Това може да е физически риск, когато имате компонент за безопасност в продукт, базиран на ИИ. като например при робот. Ако имате робот хирург, управляван от ИИ, това се счита за висок риск“, обясни Юет. Тези апликации не са забранени, но са високорискови и са обект на повече правила.
След това е категорията с по-малък риск, при която ИИ се използва за контакти с хората.
„Тук искаме да уведомим хората, че работят със система с ИИ, а не с човек. При минимален или никакъв риск няма рестрикции“, каза тя.
Юет обясни, че що се отнася до правилата за високорисковите системи, които все още не са финализирани, основният принцип е, че трябва да се уверите, че датата, която използвате, за да обучавате ИИ системата е от добро качество.
„Трябва ви и документация за това как системата е разработена. Трябва ви и определено ниво на прозрачност в системите за това как дадено решение е било взето. Друго изискване е да има човешки контрол. Да гарантиране, че човекът, който управлява тази система, има последната дума. Последно трябва да се уверим, че технологията е точна киберсигурна“ , добави тя.
***
Генерален партньор e Accenture.
Основни партньори са iuvo, tbi bank, Bosch Домакински уреди България и BAT Bulgaria.
Събитието се провежда и с подкрепата на Eviden, an Atos business, Lirex, Checkpoint, Daticum, Noventiq и FTS Bulgaria.
Институционални партньори са BASSCOM, AIBEST и Българска стопанска камара.
Медийни партньори са bTV Media Group, БНТ, dir.bg и dev.bg.
Ключови думи
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.