Digital Age: Небесни войни

Шест държави от НАТО планират да изградят "стена от дронове", за да защитят Европа от руска заплаха. Финландия, Норвегия, Полша и трите балтийски държави (Литва, Латвия и Естония) ще работят заедно за създаването на системата за въздушна отбрана. Безпилотните самолети ще наблюдават хилядите километри граница, която разделя държавите от Русия. Стената ще включва и антидронови системи за неутрализиране на вражески дронове.  

През последните месеци Русия активно провокира западните си съседи, като прие законопроект, според който Москва ще обяви финландските и литовските райони на Балтийско море за руски.  Финландия също така обвини Русия, че насочва хиляди мигранти от Сирия, Сомалия и Ирак към нейната територия в опит да претовари охраната на границите.   

След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. страните от източната част на ЕС все повече се притесняват, че Владимир Путин ще вземе на прицел и тях. Полша похарчи милиарди за укрепване на защитата на границата си с Русия и Беларус, а Естония изгражда 600 армейски бункера в подготовка за евентуално бъдещо нападение.

Съобщението за стената от дронове последва новината от миналата седмица, че Полша се е присъединила към инициативата "Европейски щит в небето". Планът, който до момента е подписан от 21 държави, има за цел да създаде система за въздушна отбрана в стил израелския "Железен купол", която да обхваща членовете на НАТО в цяла Европа.

Русия срещу Украйна в небето

През двете години на руска инвазия Украйна разчиташе в голяма степен на дронове, произведени в чужбина като китайските безпилотни машини DJI и турските Bayraktar. Тези превозни средства се оказаха мощни - но те идват с особености. Доставките в страна, в която се извършва инвазия, често са сложни. Търсенето превишава предлагането, а чуждестранните производители могат да имат противоречиви съюзи. Местното производство може да предложи по-безопасни, по-евтини и по-бързи технологии. Киев реагира, като увеличи инвестициите в местни дронове. Над 90 % от безпилотните летателни апарати, които Украйна сега използва на фронтовата линия, са местно производство. През 2024 г. страната възнамерява да произведе 1 милион от тях.

Арсеналът на руските безпилотни дронове се разширява също толкова бързо. В ранните етапи на войната Русия внесе произведените в Иран дронове камикадзе Shahed-136, които бяха също толкова ефективни и много по-евтини от ракетите. Но след като Украйна се адаптира и започна да сваля все повече дронове Shahed, Русия, подобно на Украйна, премина към по-малки, по-смъртоносни видове, включително дронове Orion, Eleron-3, Orlan-10 и Lancet, както и въведе напоследък смъртоносни плаващи бомби, срещу които Украйна има слаба защита и няма как да свали тези бързо движещи се снаряди.

Русия е разработила система от двойки "ловец-убиец", състояща се от Orlan-10, който открива цели, и безпилотния самолет Lancet, който може да ги унищожи - комбинация, на която Украйна все още няма противодействие. По подобен начин руските безпилотни самолети Orion носят ракети, които могат да се използват за нападение на наземни войски. Все още се използват и Shahed - безпилотни дронове за еднократна употреба, които висят над целта, преди да се спуснат към нея и да се взривят.

Безпилотните летателни апарати доведоха и до промяна в тактиката на терен. Първо, дроновете за разузнаване, наблюдение и разузнаване се издигат високо над земята, за да проучват бойното поле и да идентифицират цели отдалеч. Украйна използва т.нар. акули, които летят на голяма височина и носят камера с висока разделителна способност, която може да вижда далеч напред. Русия използва Orlan-10 с подобен ефект. След това тези разузнавателни дронове предават видео на живо, показващо местоположението на врага, на пилоти, управляващи нисколетящи, високоманеврени дронове с камера за поглед от първо лице, които могат да нанасят прецизни удари както по неподвижни, така и по движещи се цели, при това на безопасно разстояние от фронтовата линия. След като тези безпилотни самолети елиминират първоначалните цели, военните превозни средства се борят с минните полета, за да започнат наземна атака.

Промяна в стратегическото мислене

Войната в Украйна постави началото на нова ера на въздушни конфликти, които все повече се определят от войната с дронове. Тъй като големите и малките безпилотни летателни апарати стават повсеместни на бойното поле, не е учудващо, че държавите се стремят да се защитят от този нов враг в небето. Стената на дроновете все още е в ранен етап на развитие и няма конкретни срокове за нейното прилагане, но идеята зад нея сигнализира възхода на автономните и умни оръжейни системи като предпочитан начин както за офанзивни, така и за дефанзивни действия.

Към момента голямата част от държавите-членки на НАТО, с изключение на Албания, Люксембург, Черна гора, Словакия и Словения, използват някои автономни системи, поддържащи изкуствен интелект. Тези системи обикновено попадат в следните основни категории: автономни превозни средства; автономна въздушна и противоракетна отбрана и въздухоплавателни средства с интегриран изкуствен интелект и механизъм за анализ на данни. Автономните превозни средства са може би най-разпространените автономни военни системи. Те включват безпилотни летателни апарати (популярно известни като "дронове"), безпилотни наземни превозни средства и безпилотни подводни превозни средства. Безпилотните превозни средства с известна степен на автономност съществуват от няколко десетилетия, въпреки че са се развили значително от края на 90-те години. Вместо просто да разчитат на предварително определени траектории на полета, много автономни средства днес използват машинно обучение, за да работят.

Нахлуването на руските войски в Украйна върна войната в Европа и постави в центъра на вниманието отбранителните способности на НАТО и Европа. Сега се полагат усилия за превъоръжаване и се подготвят нови отбранителни стратегии. Това включва защита срещу евентуални руски ракетни атаки, в случай че войната в Украйна се разрасне и други европейски държави могат да влязат в конфронтация с Москва.

Защитният щит на НАТО за Европа обаче има някои пропуски. Системата за противовъздушна отбрана, която Германия пусна в действие през октомври 2022 г., има за цел да ги запълни. Тогава, в кулоарите на срещата на НАТО в Брюксел, 15 държави подписаха меморандум за разбирателство за създаване на европейска система за противовъздушна отбрана. Заедно с Германия подписаха още Белгия, България, Естония, Финландия, Обединеното кралство, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Румъния, Словакия, Словения, Чешката република и Унгария. По-късно към инициативата се присъединиха и Дания, Швеция, Австрия и Швейцария. 

Тогава германският канцлер Олаф Шолц говори за "повишаване на сигурността за цяла Европа" и заяви, че една европейска система за противовъздушна отбрана ще струва по-малко и ще бъде по-ефективна, отколкото ако всяка отделна страна създаде свои собствени скъпи и сложни системи. Испания, Франция и Италия обаче все още не са се присъединили към инициативата. Париж разкритикува, че за проекта ще бъдат закупени технологии от САЩ и Израел.

Целта на инициативата "Европейски щит в небето" е да се постигне най-координираната система за отбрана срещу заплахи от въздуха на къси, средни и дълги разстояния. На своя уебсайт германското министерство на отбраната определя късия обсег като разстояние до 15 км по суша и до 6 км на височина. Средният обсег е 15-50 километра в ширина и до 25 километра на височина. Дългият обсег е с ширина над 50 километра и височина до 35 километра. И в трите области има пропуски във възможностите, които инициативата може да запълни, или вече налични средства, които могат да бъдат доразвити или укрепени.

За да се постигне това, съществуващите защитни системи трябва да бъдат заменени с модерни. Пример за заместваща система е IRIS-T, която може да унищожава пристигащи ракети, крилати ракети, безпилотни летателни апарати, самолети и хеликоптери на разстояние до 40 км и височина до 20 км. Цената на единица е около 145 млн. евро (155 млн. долара). През юни 2023 г. германският парламент одобри в бюджета си закупуването на 6 огневи единици IRIS-T. Германските военновъздушни сили вече са запознати с тази система, тъй като са обучавали украински войници да я използват. Досега Германия е доставила две от тези единици на Украйна.    

За противовъздушна отбрана на далечни разстояния Бундесверът използва оръжейната система Patriot (Phased Array Tracking Radar to Intercept on Target), която все още се счита за ефективна, но може да бъде модернизирана. Доставяната от САЩ наземна зенитно-ракетна система може да се използва срещу самолети, крилати ракети и балистични ракети със среден обсег. От 1984 г. насам системата Patriot се използва от множество въоръжени сили, включително от Германия. Понастоящем Берлин разполага с 12 пускови установки Patriot, което далеч не е достатъчно, за да покрие цялата страна.

Защитата срещу крилати ракети също трябва да бъде коригирана. Тъй като те летят на много малки височини и поради това се откриват много късно, защитата срещу тях обикновено е възможна само със съвременни системи като Patriot или IRIS-T. Ето защо,  цялостната защита на широк периметър е изключително скъпа и възможна само с много системи, което показва необходимостта от многонационален подход.

Друг пропуск в защитата е, когато става въпрос за балистични ракети с голям обсег, които могат да се насочат към целите си и отвъд земната атмосфера. Тези пропуски трябва да бъдат запълнени бързо, особено след като Русия вече разполага с тези оръжия. Безпилотните дронове могат да бъдат сваляни, но разликата в цената между ракета за противовъздушна отбрана и безпилотен самолет е толкова голяма, че това не е практично решение. Далеч по-ефективно е да се заглуши сигналът на дрона и да се отклони от курса му или дори да се хакне операционната му система и да се превземе. Освен това са били изпробвани мрежи за улавяне, дронове, които се борят с дронове, и дори хищни птици, обучени да унищожават дронове. 

Ролята на международното право: между прогреса и нуждата от неговата регулация

Създаването на все по-сложни системи с изкуствен интелект повдига неотложни въпроси за тяхното етично и социално въздействие върху обществото. Понастоящем разработването и прилагането на норми в сферата на изкуствения интелект до голяма степен се регулира чрез необвързващи етични насоки, създадени от международните правителствени и неправителствени организации.

Няколко прототипа на дронове с изкуствен интелект вече се появиха на бойното поле и могат да променят правилата на играта. Най-голямото им предимство е, че могат да вземат решения самостоятелно, така че няма зависимост от сигнала на оператора, който е на километри от тях. Това означава, че противодействието е напълно неефективно, защото дроновете не могат да бъдат спрени, след като им е дадена заповед за атака.

Бързо нарастващият капацитет на изкуствения интелект и възможността му да изпълнява задачи, доскоро изцяло прерогатив на човека, поражда опасения и въпроси за това как това ще прекрои обществото и социалната динамика. От една страна съществуват  прогнози за бъдеща утопия, в която работни места са автоматизирани и човешките способности са подобрени, което позволява на хората да се фокусират наистина в предпочитани от тях области. Други предупреждават, че интелигентните машини могат да изострят съществуващите напрежения и конфликти в обществото и говорят за това как изобретяването на свръхинтелигентни системи може в крайна сметка да направи хората политически и морално излишни.

Налице е необходимостта да се предприеме "холистичен" подход, който включва анализ на връзката между основните демократични ценности – като процедурна справедливост, прозрачност, отчетност и отговорност – като част от пакет, а не като отделни ценности, анализ на нормативния статус на различните участващи актьори  и институции и анализ на различни начини за вземане на решения от управляващите. Справедливото глобално управление на ИИ не само ще изисква проектиране на институции, регулиращи ИИ, но и реформа на много съществуващи икономически, политически и правни институции в глобалното управление на проблема.