Между рутината и неопределеността

Повечето от нас са изпитали това състояние в творчески начинания, като работа върху музикална композиция, усъвършенстване на удара си на средна дистанция в голфа или стремежът да минеш на друго ниво в компютърната игра.

Това е състояние на „целенасоченост“ или „чувството да си напълно потопен и въвлечен в това, което правиш, като се загубиш в процеса“, обяснява Дейвид Мелникоф, специалист по организационно поведение в Станфордското висше училище по бизнес. С други думи, целенасочеността е в тази зона, където отвличащите фактори изчезват и производителността се увеличава. Въпреки че навлизането в състояние на целенасоченост може да извика във въображението ви човек, който изпълнява безупречно задълженията си – например баскетболна звезда, която прави множество удари от зоната за три точки. Но това не е толкова съвършенство, колкото състояние на максимална концентрация, където изглежда, че дори и най-трудната работа сякаш се върши сама.

В своето изследване Мелникоф открива как можете лесно да влезете в състояние на целенасоченост за всекидневни или големи цели. „Стремежът към дадена цел не винаги трябва да е тягостен и мъчителен“, казва той. „Може да се случи без усилие или дори автоматично. Това е една недооценена страна на човешката мотивация", добавя Мелникоф.

В действителност, „когато сте в целенасочност“, обяснява Мелников, „целта и усилието са обърнати. Обикновено, ако се стремите към нещо като здравословно хранене, е необходим много самоконтрол, за да не се откажете. В целенасочеността, напротив, е по-трудно да се откажеш поради естествения импулс, който си създаваш.“ Ето защо хората са толкова нетърпеливи да влязат в състояние на целенасоченост - това им помага да постигнат значима цел с по-малко усилия и повече страст. Дори има доказателства, че този режим на активност подобрява цялостното ни благосъстояние. Досега обаче факторите, които улесняват влизането в състояние на целенасоченост, остават неизследвани. „Смята се, че това състояние възниква, когато трудността на дадена задача съответства на вашето ниво на умения, но дори тогава остава много неясно“, казва Мелникоф.

„Магическата комбинация за целенасоченост е да започнете с висока степен на несигурност и след това постепенно да я намалите чрез действие. Това ви кара да сте любопитни какво крие бъдещето“, продължава той, като се позовава на скорошни изследвания.

Изключване на възможните варианти

В ново проучване, проведено с Райън Карлсън от Chicago Booth и Пол Стилман от Държавния университет в Сан Диего, Мелникоф се опита да премести разбирането на целенасочеността от абстрактна плоскост към изчислителна теория, която уточнява компонентите, необходими за създаване на това състояние. Екипът създава математически модел на процеса на намаляване на несигурността на резултата и излага хипотеза за връзката между несигурност, действие и целенасоченост.

В основата на подхода на изследователите към състоянията на целенасоченост е идеята за намаляване на несигурността. Нека си представим това като свирене на пиано. Ако целта е да изсвирите произведението без грешки, тогава всеки път, когато изсвирите правилната нота, става по-ясно, че можете да постигнете целта си. „Всеки верен клавиш елиминира несигурността ви, стъпка по стъпка“, обяснява Мелникоф.

Несигурността обаче силно зависи от нивото на умения. Виртуозът, изпълняващ позната пиеса, няма да се съмнява, че ще я интерпретира добре, докато начинаещият може да се почувства уплашен от трудна пиеса. Отсъствието на неопределеност и в двата сценария означава липса на целенасоченост. „И в двата случая резултатът е предизвестен“, обяснява Мелникоф. „Вярваме, че целенасоеността изисква човек да почувства - „Може би мога да се справя с това или може би ще се проваля. Нека разберем това."

Накратко, изследователите предполагат, че е най-вероятно да влезете в състояние на целенасочеост, когато задачата, която ви интересува, е между нещо рутинно и нещо непостижимо. „Трябва да е нещо, което ви кара да се интересувате какъв ще бъде резултатът“, казва Мелникоф.

Потопете се в целенасочеността

За да проверят своите хипотези, Мелникоф и колегите му провеждат серия от експерименти, в които участниците изпълняват задачи с различни нива на неопределеност. Те откриват, че комбинацията от висока първоначална несигурност с надеждни начини за намаляването й, е най-вероятно да доведе до състояние на целенасоченост.

Чрез многобройни експерименти, включително игри, екипът научава, че влизането в състояние на целенасоченост зависи от два фактора - оптималното ниво на неопределеност и несигурност (т.е. липсата на предизвестени заключения) и способността за предсказуемо намаляване на тази несигурност въз основа на производителността . Така че става въпрос за усещането, че нещо е трудно, но възможно. И то става по-постижимо, когато полагате многократни, все по-успешни усилия.

„Задачата трябва да се приема в началото като отворен въпрос, който изисква действие“, казва Мелникоф. Освен това, след като са били изложени на няколко вида игри, участниците са по-склонни да изберат тези, които имат характеристики, които увеличават вероятността от състояние на целенасоченост, което предполага връзка между него и удоволствието.

Между несигурността и контрола

Тези открития могат да подобрят процесите в реалния свят и да увеличат ангажираността в работата или училище. В образователната среда учителите, администраторите и родителите трябва да помислят как най-добре да вкарат учениците в състояние на целенасоченост, каза Мелникоф. „Ако ученик чувства, че ниската или високата оценка е предрешен въпрос, това пречи на целенасочеността“, казва Мелникоф. Същото може да се каже и за студент, който чувства безнадежност, за да вземе даден изпит.

Той предлага да бъдат разработени процеси, които „въвеждат неопределеност и несигурност“в бъдещето, така че учениците да станат по-любопитни за резултата. „Проблемният студент може да бъде помолен да помисли и определи най-малкия брой задачи, които ще трябва да изпълни, преди да вземе изпита. Или може да помолите някой отличник да провери колко поредни задачи може да изпълни”, обяснява той. Тестовете за скорост също могат да насърчат целенасочеността, например чрез определяне на времето колко бързо студентите могат да завършат изпит и все пак да дадат правилни отговори.

Мелникоф дава пример и от сектора на здравеопазването.„Медицинските сестри в болницата често „прегарят“, тук играе роля несигурността за бъдещето на пациентите. Медицинските сестри се грижат за пациентите си както могат, но след това пациентът си тръгва и сестрите не знаят какво ще последва. Несигурността никога не изчезва", обяснява Мелникоф. Неспособността на медицинските сестри да намалят несигурността чрез действие може да затрудни изживяването на целенасоченост. За да подобрят моралния дух, болниците могат да предоставят на медицинските сестри актуална информация за резултатите от пациентите, след като са напуснали лечебното заведение. „Медицинските сестри трябва да знаят как действията им са свързани с резултатите“, казва Мелникоф. „Трябва да им дадем усещане за контрол над ситуацията“, добавя той.

Разбира се, има и приложение, свързано с бизнеса. „Не гледайте на съревнованието по продажби като на ситуация, в която победителят взема всичко“, съветва Мелникоф. - Повечето хора ще си помислят, че няма да спечелят. Но ако наградите са много, а размерът зависи от мястото ви в класирането, тогава има голяма доза неопределеност и несигурност“, казва той.

В крайна сметка целенасочеността се свежда до изправяне пред ситуация, в която несигурността е намалена. Обстоятелствата може вече да са такива или ние сами да ги въведем в системата. „Създаването на несигурност е начин да увеличите ангажираността и производителността, като влезете в състояние на целенасоченост“, казва Мелникоф.

Източник: Stanford Business