През 2024 г. потребителите на социални медии в целия свят надминаха 5 милиарда. Според статистиките прекарваме средно повече от 2 часа на ден в социалните платформи, а те се превръщат в един от най-влиятелните методи за реклама, както и в най-използваното средство за намиране на информация, свързана с нови стоки и услуги във всеки сектор, включително в културния. Като живо изкуство, от което зрителят е неизменна част, театърът реагира бързо на тенденциите и намира път към най-младата публика именно чрез социалните мрежи.

Нови начини и средства

Социалните медии предоставят на театъра възможности, които досега не са съществували в нито една форма на комуникация с публиката. Те се използват за създаване на по-пряк контакт с аудиторията, дават възможност за обратна връзка и споделяне на мнение от страна на зрителите, както и най-важното – отразяват се пряко на продажбите, което е и водещата причина театрите да им отделят все повече внимание, когато изготвят маркетинговите си стратегии.

Когато става въпрос за други средства за достигане до публиката чрез реклама в радиото, телевизията, чрез билбордове, плакати и дори публикации в уебсайта на театъра, те обикновено ни представят един вече завършен продукт. Разполагаме с кратък откъс информация, според който потребителят ще прецени дали си заслужава или не да посети въпросния спектакъл.

В това отношение и не само, социалните платформи дават важно предимство. Създаването на различни форми на съдържание като запитвания към публиката, томболи и разнообразие от снимкови, видео и аудио материали, които ни показват процеса на изграждането на една постановка, ангажират зрителя и създават близост между него и представлението. Отделните фрагменти от цялото, които могат да се видят в тези публикации, събуждат любопитството и ни карат да очакваме премиерата дори месеци по-рано.

Когато публиката има възможност да надникне зад кулисите и да стане свидетел на части от репетициите и от цялата подготовка около спектакъла, на разговори и моменти от работата и дори от ежедневието на актьорите и екипа, тя се чувства съпричастна. В нея се създава усещането, че е част от представлението, тя може да види човешката страна на участващите и да съпреживее творческия процес. Стената между изпълнителя и гледащия е премахната. Материалите, в които виждаме етапи от създаването на декорите, костюмите, понякога още само начални скици, също показват работата, която стои зад крайния резултат, и това, което е довело до постигането на най-добрата възможна версия, която можем да видим на сцената.

Да се представиш със собствен профил

Често освен театрите отделен профил в социалните платформи притежават и самите представления, където зрителите, освен да получат основна информация и да видят програмата на представлението, могат да проследят развитието му, да се запознаят подробно с актьорите, да видят детайли от проекта, интервюта и ексклузивно съдържание, достъпно за последователите на страницата. Макар и тези явления да съществуват сравнително отскоро, те не трябва да се подценяват, защото ангажират вниманието ни по нов начин и в по-дългосрочен план, а тази част от нас, която вече е гледала представлението, може да сподели непосредствено своите впечатления, което е изключително важно както за театрите, така и за останалите потребители и често спомага за привличането на аудитория.

Едни от най-известните примери на световната сцена в това отношение са мюзикълите „Цар Лъв“ и „Хамилтън“. Те създават големи общности от последователи около себе си, като страницата на „Цар Лъв“ има 2,7 млн. последователи във Фейсбук, а „Хамилтън“ – 1,1 млн. в Инстаграм. И двете продукции проявяват постоянство в публикациите си, като не позволяват на зрителите да ги забравят и редовно ни представят различни аспекти от „живота“ си.

От българска страна виждаме интересен пример в лицето на Yalta Art Room, „пространство за младо изкуство“ – едно от най-новите театрални пространства в София, и тяхната инициатива „Представленията, които ни създадоха“ – поредица от срещи с някои от най-значимите български театрални дейци в разговор за техните най-емблематични и актуални постановки. Проектът използва активно социалните медии за създаването на дискусия чрез запитвания към потребителите във Фейсбук и Инстаграм, а срещите освен на живо могат да бъдат видени и чрез Facebook Live Stream. Онлайн страниците на Yalta Art Room съществуват изцяло в социалните мрежи, без да се е наложила необходимостта за създаването на уебсайт извън тях.

Народният театър пък използва за привличане на нова публика както Фейсбук, Инстаграм и YouTube, така и изключително бързо развиващата се платформа TikTok, която се изкачва все по-нагоре в класацията през последните години.

Докато в България липсват подобни данни, интересно е да обърнем внимание, че проучване от 2019 г. на д-р Филип Ротшилд (преподавател по мениджмънт в Щатския университет на Мисури), проведено чрез запитване нa 74 театрални мениджъри, показва, че 100% от отговорилите смятат, че социалните медии ще продължават да се използват като средство за реклама и привличане на публика поне колкото досега или повече и за в бъдеще и ще изместят по-назад по-конвенционалните маркетингови инструменти.

Засега социалните мрежи са все още средство за получаване на информация, свързана с театър – предимно за най-младите зрители на възраст под 18 и между 18 и 34 години, – но бъдещето е открито, защото както комуникацията, така и представлението днес желае да бъде повече събитие, отколкото завършен продукт.