Индустрията, един от най-мощните драйвъри на европейската икономика, носи 20% от 16,6 трилиона долара БВП на ЕС. Затова най-сложният въпрос от 15 години насам е как европейската индустрия да остане конкурентоспособна в битката за пазари с други производители.

Концепция, която доскоро търсеше отговор на този въпрос, е Индустрия 4.0. Тя се въвежда в Германия през 2011 г. като дългогодишен проект и част от високотехнологичната стратегия на страната. Приета е от бизнеса, науката и лидерите, които взимат решения.

Днес предизвикателствата за европейската промишленост са не по-малки от тези през кризисната 2011 г. – слаб интерес на млади хора за работа в промишлеността, недостиг на квалифициран персонал, високи енергийни цени, все по-засилваща се конкуренция от икономиките в Китай и САЩ, които имат собствени политики за насърчаване на производството и промишлените инвестиции като Made in China 2025 и респективно – Inflation Reduction Act. Европейският съюз има свой инструментариум от политики и финансови инструменти за подпомагане на производството си. Освен тях една нова област заема място сред ключовите политики в дневния ред на Европа и това е Индустрия 5.0.

Какво всъщност е Индустрия 5.0?

Това е концепция, която започна да се лансира най-вече от европейските институции. Тя няма за цел да замени Индустрия 4.0, а по-скоро е допълнителен подход към промишления прогрес. Според анализаторите Индустрия 5.0 е необходима, защото през своите около дванадесет години живот Индустрия 4.0 се фокусира по-малко върху принципите за устойчивост, върху благосъстоянието на работниците и повече върху цифровизацията и технологиите. Производството, което идеята за Индустрия 5.0 обещава, ще е ориентирано към хората, ще ползва възобновяеми енергийни източници и преработени материали, ще бъде устойчиво и ще предвижда външни шокове. Тези няколко принципа са залегнали в основата на цялата концепция и кореспондират с дългосрочните законодателни инициативи на Европейската комисия и парламент.

Служител 5.0

Целта на Индустрия 5.0 е да създаде среда, в която машините увеличават човешките способности, вместо да ги заместват. Благосъстоянието на работника е в центъра на индустриалния процес, машините поемат тежкия и „неблагодарен труд“, а хората – все по-голяма част от добавената стойност. Затова някои от конкретните идеи, на които Индустрия 5.0 залага, са: суперсилен оператор (оператор + екзоскелет), свръхинтелигентен оператор (оператор + интелигентен персонален асистент), здрав оператор (оператор + носим тракер за отчитане на здравословно състояние), аналитичен оператор (оператор + анализ на големи масиви от данни). Идеята е младите хора да бъдат привлечени като работна сила в индустрията, защото има значителен спад в интереса им да работят във фабриките – не само в Европа или Америка, а в почти всички икономики. Три от големите фактори, които могат да променят това, са елиминиране на тежките задачи, технологичната модернизация и по-високите заплати и придобивки.

(Познатата) зелена икономика

Таксономията на ЕС е структурирана така, че постепенно да намалява безплатните разрешителни за емисии за въглероден диоксид, докато един ден не ги елиминира напълно. Това налага всеки разговор за бъдещето на промишлеността да включва и частта за „позеленяването“ на фабриките. Индустрия 5.0 също предполага всеки производител да разработи кръгови процеси, които повторно използват или рециклират природните ресурси, да намали отпадъците и потреблението си на енергия, както и емисиите си на парникови газове, и още много. За да се постигнат тези цели, както и целите за въглеродна неутралност, които европейските институции административно задават, настоящите технологии не са достатъчни. Необходим е значителен напредък както в системи за съхранение на енергия, мрежи за пренос, технологии за улавяне на въглерод, за пренос и съхранение на водород, така и в добива на критични суровини и създаването на нови рециклиращи мощности. Инструментите за финансиране на нови научни разработки са в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, а тези за ресурсна обезпеченост – в рамките на Закона за критичните суровини. Въпреки това ще са нужни години целенасочена работа, за да могат да се постигнат желаните резултати, които да изведат и двете области на желаното ниво.

Все по-необходима устойчивост

„Устойчивост“ е един от най-спряганите термини в икономическите и социалните анализи в ЕС от 2020 г. насам. Индустрия 5.0 има за цел да пренесе устойчивостта на две нива. Първото е в промишленото производство, като гарантира, че може да осигури и да поддържа критична инфраструктура по време на криза. Необходими са разработване на устойчиви вериги за доставки, адаптивен производствен капацитет и гъвкави бизнес процеси, които обслужват основни човешки нужди като здравеопазване или сигурност. Инструментите за това включват иновативни промишлени разработки като модулни производствени линии, дистанционно управлявани фабрики, използване на нови материали и мониторинг, управление на риска в реално време и други. Внедряването на технологии в промишлеността с тази философия ще доведе до възможността да се предвидят бъдещи предизвикателства.

Второто ниво трябва да превърне индустрията в устойчив доставчик на просперитет, като постави благосъстоянието на работника в центъра на производствения процес. Целите на Индустрия 5.0 се припокриват с тези на общата индустриална политика на ЕС. Повече европейско производство с висока добавена стойност, стабилни вериги на доставки, привличане на компании от други точки на света в Европа и връщане обратно на Стария континент на европейски производители, които са избрали друга локация за производствата си (т.нар. reshoring).

Обратно в неуспешните опити за реализация на Индустрия 4.0

Добрите идеи са чудесно начало, но нека да погледнем и към реализацията им. Според проучване на Световния икономически форум повече от 70% от компаниите, които инвестират в проекти, свързани с Индустрия 4.0, включително 3D печат и изкуствен интелект, не успяват да преминат отвъд пилотната фаза на разработка. Трудно е да се опишат в пълнота всички фактори, които водят до този незадоволителен резултат, но могат да бъдат откроени някои общи изводи. На първо място, налагането на нови производствени концепции засяга цяла палитра от фактори – нови технологии, пазар на труда, данъчна и инвестиционна политика. Координацията между тези променливи винаги е по-лесна на думи, отколкото на практика.

Уроците от предишните индустриални революции

В настоящия момент Индустрия 5.0 представлява по-скоро набор от принципи и идеи, отколкото завършен план, който е готов за изпълнение. Въпреки това, за да избегне сценарий, при който компаниите не успяват да преминат отвъд пилотната фаза на разработка, Индустрия 5.0 трябва да се поучи от предишните индустриални революции. През XVIII век задвижваните с пара машини улесняват механизацията първо в британската промишленост, а по-късно със същия успех се пренасят в Белгия, Франция и други държави. След това поточната линия и технологията за масово производство, които Хенри Форд налага във фабриките си в САЩ, бързо си проправят път както в европейските страни, така и в нововъзникващите държави производителки в Азия. Независимо от голямата времева разлика между двете явления има прилики, които правят успеха им възможен:

• Те започват от фабриките и работилниците и впоследствие се пренасят в индустриалната политика.
• Подходящи са за репликация в много производствени точки и това позволява използването от разрастващ се брой фабрики по света, без последното да се отразява на качеството и функционалностите.

Ако възлагаме надежди на това Индустрия 5.0 да бъде нещо значимо в световната промишленост, тя трябва да се преоформи според научените уроци в цеховете и фабриките, следователно трябва да стане подходяща за репликация в много производствени точки – както в Хамбург, така и в Плевен. Защото през XXI век фабриките са свързани една с друга, търговските потоци неспирно си проправят път до непознати досега точки, а индустриалците са с отворено съзнание за всяка нова възможност.