Разположен в сърцето на някогашния индустриален регион Рур в Западна Германия, през голяма част от последните 150 години Есен е символ на всичко негативно, свързано с бързата индустриализация. Мръсни мини, фабрики, бълващи пепел и дим, и отровени водни пътища. През 60-те години на миналия век се прави проучване, което отчита, че само за една година върху жителите на Есен са изсипвани около 1,5 млн. тона токсичен прах, пепел и сажди. А в добавка и 4 млн. тона серен диоксид. Не е ясно дали в Перник, Бобов дол, Раднево и Гълъбово са правени подобни проучвания, но звучи като нещо, което жителите им могат да визуализират. Есен без никакво съмнение е „грозното дете“ на индустриална Германия. Но забележителна постиндустриална трансформация го прави един от най-зелените градове в Европа.

„Зеленото градско развитие е движеща сила в Есен през последните десетилетия“, обяснява Зимоне Раскоб, ръководител на отдела за околната среда и строителството на града. Тя помага за преобразяването на Есен чрез комбинация от така наречените синьо-зелени решения. „Синьо“ са инициативи, насочени към водата, „зелено“ – към наземни проекти. Този подход помага на Есен да бъде обявен за „Европейска зелена столица“ за 2017 г., титла, спечелена след техническа оценка на екип от международни експерти в конкуренция с други 12 претендента, известни като едни от най-чистите и красиви градове.

Най-известният „зелен“ проект на Есен 

Това е трансформацията на индустриалния комплекс „Цолферайн“ – някога най-голямото съоръжение за производство на въглища и кокс в света. В миналото „Цолферайн“ е бълваща токсини индустриална черна точка, сега е екопарк със статут на световно наследство на ЮНЕСКО. 

Вътре в огромната бивша сграда за миене на въглища впечатляващият музей на Рур пленява посетителите с изложби за историята на обекта и неговата метаморфоза между извисяващи се стари машини. Бившата котелна сграда пък е преустроена от известния архитект Норман Фостър и в нея могат да се видят примери за иновативен глобален дизайн.

Откакто добивът в „Цолферайн“ и околния регион приключва в края на 80-те години на миналия век, горите и животните се завръщат в огромния район. Сега той е дом на повече от 800 животински и растителни вида. 

Спомен от миналото, който се използва, са шлаковите купчини. По тях има колоездачни пътеки, концерти и места за изкуство. На една от тях е направена 60-метрова зимна ски писта, а в подножието ѝ има ледена пързалка.

„Цолферайн“ е модел за подражание за структурна трансформация не само в Есен, но и в цялата Рурска област“, каза Хана Ломан, пресаташе на едноименната фондация. „И ясно показва, че всичко е възможно – от добива на въглища се стига до опазване на климата и културата.“

Велосипедната супермагистрала

Есен не почива на зелените си лаври и продължава да добавя екологични инициативи. 100-километрова велосипедна „супермагистрала“ (Ruhr RS1, или „Път 66 за велосипедисти“) бавно се оформя върху линиите на стари индустриални железници. Първият етап от 6 километра на магистралата беше завършен през 2015 г., свързвайки Есен и Мюлхайм ан дер Рур. Използването на тези 6 километра е намалило емисиите на въглероден диоксид с 16 600 тона годишно. Когато бъде завършена през 2030 г., магистралата ще свърже градовете Хам и Дуисбург (съответно Дортмунд, Бохум и Есен) със серия от велоалеи, пресичащи по-широкия регион.

Около Есен се изграждат и екопътеки по проекти на местните жители. През 2022 г. беше завършен 26-километровият маршрут Цолферайнщийг в северната част на Есен, а последното допълнение е 33-километровият Дайлбахщийг, който свързва Есен със съседните градове Велберт и Хатинген.

Покрай екопътеките има и над 100 градски ферми, управлявани от сдружения и общности, в които членуват над 9 хил. души. Те са разположени върху 363 хектара. Най-известната е Bonnekamp Permaculture, стожер на биоразнообразието и производството на храни, продавани в града. „Хората бяха забравили какво е да си купуваш моркови, алабаш или тикви от стари кошове, но сега те разбират, че в тези проекти разцъфтяват идеите за устойчиво развитие“, казва д-р Джулиане фон Хаген, специалист по градско планиране. В Бонекамп освен това се организират обучения за деца и се отглеждат растения за разсад. И всичко това е центърът на някогашното индустриално сърце на Германия.

Възраждането на мъртвата река Емшер

Сред многото „сини“ трансформации на града са създаването на езера чрез събиране на дъждовна вода. Езерото в Круп парк се захранва от дъждовна вода, която тече по тръби от покрива на сграда на близкия стоманодобивен и инженерен гигант ThyssenKrupp AG, докато езерото Нийдерфелдзее поема вода от околните покриви, за да озарява друга бивша индустриална зона. Езера с дъждовна вода, даваща дом на патици, също обрамчват студентските квартири в новия университетски парк на Есен.

Може би най-трудното от „сините“ решения на Есен е възстановяването на река Емшер. Тя е смятана за биологично мъртва „отворена канализация“ от края на XIX век. В този приток на Рейн цялата област е изхвърляла минни отпадъци и тор и какво ли още не. Програмата за възстановяването на Емшер стартира в началото на 90-те години на миналия век. Проектът е на стойност 1,3 млрд. евро и осигурява работа на 1400 души.

След две десетилетия програма за прочистване и реахабилитация пъстървата отново се завръща в живата река през 2015 г. Скорошно преброяване открива повече от 1000 риби и животински видове, живеещи по протежението на Емшер, включително чучулиги, кралски рибари и бобри. Емшер е и центърът на 51-километрова мрежа от помпени станции за отпадни води, които представляват най-големият проект за отпадъчни води в Европа. Той е на стойност 5,5 млрд. евро. Докато в Рур работят мините, няма как да бъде изградена подземна канализация. Последната обаче затваря през 2018 г. и сега вече отпадните води могат да бъдат вкарани под земята. Проектът е в действие от 1992 г. и досега има изградени над 430 км подземни тръби.

Реката все още не е напълно безопасна за хората и плуването в нея не се насърчава. Но пък в езерото Балдени има място за плуване и разходка с лодка. То е изкуствено създадено зад 9-метрова преграда на вече почистената река Рур. Балдени е отворено през 2017 г., така след 46 години в река Рур отново може да се изкъпе човек.

Не навсякъде в Рур е толкова добре

Дълги години работа по смислени проекти превръщат Есен от мръсен и грозен град в гордостта на Рур, в блестящ пример за това как други градове могат да забравят индустриалното си минало, за да прегърнат по-чисто бъдеще. Но не навсякъде в долината на Рур положението е същото. В съседния Гелзенкирхен все още се борят с последиците от затварянето на мините и производствата, свързани с тях. В края на 2021 г. безработицата в Гелзенкирхен е 13,7% при средна за региона 8,9% и общо средна за Германия 5,7%. 

Но това не е заради липса на възможности. От общо 1,780 млн. работещи в долината на Рур в зеления сектор (рециклиране на отпадъци, третиране на вода, енергия от възстановими източници, обществен транспорт и т.н.) са заети около 127 ил. души. Само за последните десет години са открити нови 12 хил. работни места в този сектор. И няма тенденция към намаляване, защото през следващите 10 години долината на Рур ще получи 662 млн. евро като структурна подкрепа за пренасочване на хората, които работят в индустрии, минаващи през трансформация.