Сигурно не веднъж сте се питали кои са най-значимите жени в човешката исто рия? За да можем даотговорим на този въпрос, първо трябва да поставим границите на значимостта. Славата и обществената значимост не са еквивалентни, но са взаимно обвързани категории, които неизменно остават постоянно динамични. Оценката ни за даден човек днес може силно да се различава от начина, по който го/я възприемаме утре, дори и въпросната личност да е вече покойник или да не е променила съществено поведението си. Съществуват хиляди класации, които подреждат личностите по значимост в обществото, но повечето от тях не използват научен подход или пък имат редица ограничения в извадката.

Именно в опит да въведат безпристрастен модел за ранкинг на значимите личности от зората на цивилизацията до днешни дни изследователската лаборатория на Масачузетския институт по технологии (MIT) разработва „Пантеон“ (pantheon.world). Той представлява един от най-мащабните проекти за агрегиране и анализ на огромни масиви от данни за над 70 000 исторически личности. Основната цел на проекта е да се даде безпристрастна оценка на историческите личности и на градовете или локациите, с които те са свързани, като събере, визуализира и анализира данни относно биографиите. Другият интересен момент е, че чрез „Пантеон“ имаме възможността да наблюдаваме как съвременните събития могат рязко да повишат значимостта на дадена личност от близкото или далечното минало.

Подходът на изследователите от MIT при подбора на личностите и подреждането им е пределно демократичен. Те се стремят да уловят пулса на ЧОВЕШКАТА КОЛЕКТИВНА ПАМЕТ чрез данните от най-масовия портал за енциклопедични и биографични познания – Уикипедия, който се посещава от 4,5 млрд. души месечно. При наличието на толкова голям обем данни всяка пристрастност се елиминира и спокойно можем да говорим за чисти обществени нагласи.

 Номер 1 по показателите на „Пантеона“ е Богородица (18 г. пр.н.е. – I век), майка на Иисус Христос, най-почитаната светица в православието и католицизма, а също така една от трите съвършени жени в исляма. Тя е основен обект в изкуството, особено във византийското, през Средновековието и по време на Ренесанса, а страницата за нея е преведена на 144 различни езика в Уикипедия.

 На втора позиция е посочена Мария Кюри (1867– 1934), родена във Варшава, физик и химик, която е пионер в изследванията в сферата на радиоактивните елементи. Тя е първата жена, получила Нобелова награда, а и първият учен, на когото наградата е присъдена 2 пъти. През 1906 г. става първата жена професор в Университета в Париж. Открива елементите радий и полоний. По време на Първата световна война разработва мобилни рентгенови апарати, които се използват във военнополеви болници. Страницата ѝ е преведена на 176 езика.

На трета позиция е Елизабет II (1926–2022), която е кралица на Обединеното кралство от 6 февруари 1952 г. до нейната смърт през 2022 г. Нейното управление от 70 години е най-дългото спрямо всички останали британски монарси, но също така е и най-дългото доказано управление от жена в цялата история на човечеството. Когато баща ѝ крал Джордж VI почива, тя – на възраст от 25 години – става кралица на седем независими държави – Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Пакистан и Цейлон (днес Шри Ланка). Нейната страница е преведена на 201 езика.

На четвърта позиция е Клеопатра (69 г. пр.н.е. – 30 г. пр.н.е.), владетелка на Древен Египет от 51 г. пр.н.е. до 30 г. пр.н.е. Тя е наследница на Птолемей I Сотер, генерал на Александър Велики. Клеопатра има връзки и деца с Юлий Цезар и Марк Антоний и е последната владетелка на славната египетска цивилизация.

На пета позиция е Жана д’Арк (1412–1431). Тя е светица на Католическата църква, считана за защитничка на френската нация за ролята ѝ при обсадата на Орлеан (1428–1429). Това е преломният момент в 100-годишната война между Англия и Франция, след който французите започват да възстановяват контрола си над територии, превзети от англичаните. Твърдейки, че действа под божествено напътствие, Жана д’Арк прекрачва границите на полово определените роли. Заловена е от френски съюзници на англичаните и е осъдена на смърт, когато е едва 19-годишна.

На шеста позиция е Елизабет I (1533–1603), кралица на Англия и Ирландия от 1558 г. до смъртта ѝ. Тя е дете на крал Хенри VIII, който скъсва отношенията с папата и създава независима Църква. Нейното 45-годишно управление се счита за една от най-великите епохи в историята на Англия, по време на което е установена стабилността на Англиканската църква.

На седмо място е Фрида Кало (1907–1954), мексиканска художничка, популярна със своите автопортрети и творби, вдъхновени от природата на родината си. Прави първата си самостоятелна изложба едва година преди здравето ѝ да се влоши и да почине, като нейното изкуство остава сравнително непопулярно до края на 70-те години на XX век. Тогава то е преоткрито от историци и политически активисти. В началото на 90-те тя вече е широко призната не само като значима фигура в историята на изкуството, но като икона на феминизма.

 На осмо място е Хюрем Султан (1533–1558), законната съпруга на султан Сюлейман Великолепни, една от най-влиятелните жени в историята на Османската империя. Родена като Александра Лисовска, тя е пленена от кримски татари и отведена в султанския харем в Истанбул, където става фаворитка на Сюлейман и негова съветничка. Хюрем получава възможността да влияе на външната политика и да изпраща дипломатически писма. Нейната биография е достъпна на 72 езика.

На девето място е Виктория (1819–1901), кралица на Обединеното кралство от 1837 г. до смъртта ѝ. Нейното управление, популярно като Викторианска епоха, се свързва с индустриално, политическо, научно и военно развитие и значително разширение на Британската империя. Нейната биография е налична на 137 езика, а страницата е генерирала над 80 млн. посещения.

На десето място е Нефертити (1400 пр.н.е. – 1330 пр.н.е.), царица на Древен Египет, известна с радикалното преустройство на религиозната власт, като заедно със съпруга си установяват първа форма на монотеизъм и преклонение пред слънчевия диск. Нейното царуване се счита за най-богатия период на Античен Египет.

Анализът на „Пантеон“ позволява да погледнем и географски в кои градове най-често се раждат значимите жени. На първите десет места са класирани Ню Йорк, Париж, Лос Анджелис, Лондон, Рим, Москва, Чикаго, Виена, Мадрид и Стокхолм. София е първият български град, поставен на 67-а позиция, след Белград, Баку, Букурещ и Тбилиси, но преди Брюксел, Ню Делхи, Пекин и Венеция.