Специални издания СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Строителство и инвестиции 2023

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 3 / 4

Арх. Илиян Николов и арх. Павел Николов: Цялата ни гилдия трябва да се стреми към промяна

Разчупването на мисленето ни е разковничето за разрешаването на основните проблеми

Автор:

Елена Минкова

Снимки:

Личен архив

Арх. Илиян Николов и арх. Павел Николов: Цялата ни гилдия трябва да се стреми към промяна

Арх. Илиян Николов и арх. Павел Николов: Цялата ни гилдия трябва да се стреми към промяна

Разчупването на мисленето ни е разковничето за разрешаването на основните проблеми

Арх. Илиян Николов и арх. Павел Николов: Цялата ни гилдия трябва да се стреми към промяна
quotes

Архитектурното ви студио навърши 100 години. Това е впечатляващо, ще ни разкажете ли как започна всичко?

Илиян: През 1922 г. дядо ми Илия Николов завършва Технологичния университет в Мюнхен, Германия, връща се в България и основава частно бюро „Николов & Сие – проектиране и строителство“, с което слага началото на непрекъснатата фамилна дейност, чиято стогодишнина празнувахме. Баща ми Павел Николов завършва с първия випуск архитектурно образование в България (1948 г.). Частната практика е забранена и той започва работа с основаването на най-големия държавен проектантски институт тогава – ГЛАВПРОЕКТ. Аз се включих в неговото ателие след дипломирането си във ВИСИ, София (1976 г.). А броени седмици след ноември 1989 г. възстановихме частната практика на дядо ми чрез „Николов & Николов – архитекти“ – фирма, която точно сега навършва 33 години.

Павел: За себе си бих казал, че се гордея да мога да продължа семейната традиция като четвърто поколение архитект.

Как се промени архитектурата от времето, когато вие започнахте да се занимавате с тази професия, и сега?

Павел: Започнах да се занимавам професионално с архитектура преди повече от 15 години. Тя се променя в посоката, към кoято и аз гледам – дигитализация, виртуална реалност, параметрични софтуери и 3D принтиране. Технологичният напредък на човечеството предоставя интересни иновативни методи на строителство, като принтиране на сгради, към което аз се стремя и проявявам голям интерес. Строителният процес се нуждае от промяна спрямо новия технологичен свят и това най-накрая е възможно с помощта на иновациите в 3D принтирането.

Илиян: Аз съм от поколението, което най-осезателно стана свидетел на бурната дигитална трансформация в съвременния свят. Започнах следването си 100% аналогово – чертаехме с тушовки върху кадастрон, после с линеали и рапидографи върху паус, смятахме с логаритмични линийки. Едва във втори курс се появи от чужбина сметачна машинка (бъдещите „елки“), която предизвика фурор. Компютърът (като 2D чертожно средство) се намеси в проектирането едва в средата на 90-те (аз имах вече 20-годишна практика). Днес изобразяваме виртуално, реалистично и смело вървим към комплексното прилагане на BIM (Building Information Modeling). Технологията на проектиране се промени коренно през последните 30 години. В същото време устойчивост, екологичност, енергоемкост, въглероден отпечатък водят до конкретни нови приоритети на решенията. Макар и по-бавно от бурния технологичен напредък, всички тези фактори водят към смислово, а оттам и до формално надграждане на цялостното ни разбиране за съвременна архитектура.

Откъде черпите вдъхновение?

Павел: Мисля, че музите на твореца водят до добрия творчески продукт. Без мотивация не се създават качествени проекти. Аз лично търся вдъхновение в бъдещето. Уча се от иноваторите и гледам в посоката, която ме кара да се чувствам щастлив и да действам с желание. Вдъхновението идва от любовта към това, което правиш. Впечатлявам се от хора като Илън Мъск, Бярке Ингелс и Норман Фостър, които гледат към потенциала на човешката раса да стане транспланетарна. Вдъхновен съм всеки ден, когато се събудя и се замисля за технологичния потенциал, който имаме днес. Радвам се, че живея точно в това време, защото имам възможност да бъда част от хората, мислили за това как да се колонизира човечеството на друга планета.

Илиян: Разбира се, от световните примери в професията, които приемаме за модерни и съвпадат със собственото ми усещане за удовлетворение. С пълното съзнание за съществуващата разлика с българските условия, което пък поражда по-комплексното ми желание за усъвършенстване.

Кои са проектите, които завинаги ще останат в сърцето ви?

Павел: За мен това са бъдещите проекти, тези, към които се стремим. Всеки нов проект дава възможност за нови знания, а това развива интелекта на човек, за да може да постигне крайната цел.

Илиян: Ако става дума за моите собствени проекти, ще споделя най-баналното усещане – всички, без разлика. Имам проекти (вкл. реализирани), които с удовлетворение съм приключвал „на един дъх“, други проекти (реализирани и нереализирани), които упорито съм разработвал в множество варианти в рамките на двуцифрен брой години. Няколко частични реализации, които много харесвах, се наложи сам да премахна поради развитието на обекта във времето... но и те завинаги си остават в сърцето ми.

Как виждате развитието на София в архитектурно отношение?

Павел: Смятам, че като цяло София се е развила много през последните 15–20 години. Прекарах 11 години извън България (2008–2019) и когато се върнах, останах с впечатлението, че София от столица на България се е превърнала в една европейска такава, която по общи критерии не отстъпва на другите столици. Да, манталитетът на Балканите е малко по-различен и все още тротоарите ни не са като във Виена, но смятам, че се движим в тази посока. Архитектурата в София ще се развива в добра насока, когато малко си променим манталитета, когато архитектурната администрация се напълни с компетентни колеги и започнат да си вършат работата съвестно! Когато контролните органи са отговорни хора, разбиращи от професията и стремящи се към функционално градоустройство и добра архитектура, а не към средства за собствена изгода...

Илиян: София (както всяка урбанизирана среда) се развива като огледало на обществените отношения, които я предпоставят. Духовната стабилност между двете световни войни на XX в. оставя свой отпечатък, наложените експериментални метаморфози на социалистическия период, както и объркването в прехода обратно към демокрация и пазарна икономика – също. Надявам се разумно да намерим нова стабилност, която да ни зарадва с удовлетворителни резултати.

Какви са основните проблеми в сектора и как виждате тяхното решение?

Павел: Както вече казах, единият от проблемите е манталитетът на българина. Разчупването на мисленето ни е разковничето за разрешаването на основните проблеми. Друг голям проблем смятам, че е неглижирането на архитекта в строителния процес.

Илиян: Мястото на архитекта в България днес не е същото като мястото на архитекта в останалата част на Европа въпреки немалкото формални сходства. Мисля, че цялата ни гилдия трябва да се стреми към промяна на това състояние, като бъдат убедени и тези, които днес се възползват нездраво от допуснатите изкривявания на добрата практика. И все пак – сектор строителство е твърде комплексен – и да бъде постигнато подобаващото доминиране на компетентния, добрият резултат не е дейност единствено на архитекта. Много работа ни предстои в това отношение!

Накъде ще се развие архитектурата във времена на изкуствен интелект и безброй иновации?

Павел: Смятам, че архитектурата се развива натам, накъдето гледам, а именно в посока човечеството да стане транспланетарна раса. Започнаха да се организират конкурси за станции на Луната, а и скоро се надяваме да мислим и в насока за човешка база и на Марс. Това е бъдещето и се радваме, че ще бъдем част от него.

Илиян: Жив свидетел съм на редица апокалиптични терзания: телевизията щеше да елиминира киното, „мишката“ щеше да изяде книжката и пр. Приемам с открити душа и съзнание иновациите, включително експеримента „изкуствен интелект“, и считам, че човечеството има капацитет да го използва разумно в интерес на общия прогрес.

Павел Николов-младши е получил техническото си образование в сферата на архитектурата и строителството в Техническия университет във Виена. Той прекарва десет години (2009–2019) в австрийската столица, като през това време взема участие в разработването на инвестиционни проекти в архитектурното бюро на Nerma Linsberger.

Николов-младши се връща окончателно в България през 2019 г. и от началото на 2022 г. заема длъжността управител във фирма „Николов и Николов – архитекти“, където е четвърто поколение архитект.

Работил е по различни проекти, като най-значимите са: преустройство на „София Хотел Балкан“ и „Сан Стефано Плаза“, София. Участвал е и продължава да участва в различни конкурси. Един от главните му интереси е свързан с развитието на архитектурата и строителството с възможност човечеството да стане транспланетарна раса.

Илиян Николов е възпитаник на архитектурния факултет на ВИСИ, София. Работи в ГЛАВПРОЕКТ до възстановяването на частната практика, след което в оглавяваното от него „Николов & Николов – архитекти“. Специализирал е в Париж.

По-значителни обекти, на които е автор: Главен търговски център – Кърджали, разширение на сградата на ГЛАВПРОЕКТ – София, преустройства на сградата на Народното събрание – София, Пленарна зала на Столичния общински съвет – София, нова сграда на Софийската градска художествена галерия, сграда „Ропотамо Плаза“ – София, сграда „Мастерфикс“ – София, комплекс „Сан Стефано Плаза“ – София, всички преустройства на „София Хотел Балкан“ („Шератон“), луксозни бутици в центъра на София (Cartier, Hugo Boss и др.), търговски, жилищни и други сгради.

Илиян Николов е член на САБ и КАБ, бил е началник на Управление архитектура и градоустройство на Столична община.