3D mapping-ът се превърна от успешна технология за излъчване на рекламни послания в артистично средство за въздействие върху аудиторията, интригуващо съчетание между играта на светлината и релефността на градските стени, върху чиито повърхности се представят компютърно-генерираните изображения.

Проекционният mapping (или още видео mapping) се използва за представяне на разнообразни по своя характер видео изображения (като авторски, така и рекламни) върху неправилната структура на различни външни сгради или вътрешни екстериори. Идеята е чрез специален софтуер да се картографира оригиналното пространство върху виртуалната програма с цел последващо напасване на визуалните изображения върху реалния обект. С цел по-силно изживяване на  аудиторията е възможно видео презентацията да бъде допълнена от аудио изпълнение.

Развитие на технологията

Първите опити за употреба на 3D mapping-а датират още от средата на 20 век. Свързват се с видео пърформанса „Lanterna Magika“ на чешкия сценограф Йозеф Свобода (комбинация между сценично изпълнение на музиканти и танцьори и прожектираните кино кадри) или с работите на немския сценограф Гюнтер Шнайдер-Симсен, който използва прожекционната техника в оперни изпълнения. Съвременните проекти могат да бъдат насочени както към вътрешни, така и към външни пространства, като се използват мощни проектори за експониране на широкомащабни прожекции върху големите повърхности на сградите (включително върху стените на небостъргачи). Стремежът е да се постигне ярко и атрактивно многоцветно изображение, което пълноценно се разгръща върху специфичната урбанистична среда. Произведенията в областта на 3D mapping-а са изключително разнообразни. Те могат да бъдат динамични видеоклипове или визуални ефекти, които са контролирани в момента на прожектирането и се представят самостоятелно или в комбинация с музика. Или са театрализирани прожекции, които допълват определени сценични решения или актьорско изпълнение, взаимодействайки непосредствено. А също са статични или интерактивни кадри, които реагират на присъствието или конкретни действия от страна на хората като имитират техните действия. Цялостните видео прожекции, подобно на кино прожекциите, влияят върху зрителите в своята завършеност.

3D mapping-ът се употребява както в рекламата и маркетинга, така и във филмопроизводството и телевизията, електронната музика, сценичните и визуалните изкуства. Например модерните художници могат да използват прожектирането на 3D изображения на собствените си творби в стремежа да създадат по-цялостно и интерактивно влияние върху аудиторията. Това може да се случва в изложбена зала, допълвайки представената изложба или в градска среда, за да достигнат до нова, често неподготвена за преживяването публика, която да реагира спонтанно. Може да се търсят и политически и социални цели, когато различни граждански движения прожектират посланията си върху публичните сгради (подобно на американското движение Occupy Wall Street в Ню Йорк).

Светлинно шоу в големите градове  

През последните години 3D mapping-ът се наложи като оригинална форма за светлинно преобразяване на исторически сгради в различни градове по света. Това са както единични проекти, така и ежегодни фестивали, арт състезания, които привличат изключителен интерес от страна на много визуални артисти, но и от местната общност. Сред запомнящите се проекти са международното състезание iMapp в Букурещ, при което изображенията се представят на сградата на румънския парламент, австралийският фестивал White Night, който се провежда в различни градове на страната, полският фестивал Cosmic Flow в Торен, тайландското шоу Light Marina Bay в Сингапур, унгарският фестивал Another Nature в Дебрецен и много други.

През последните години София също се нареди сред градовете, в които регулярно се провеждат 3D mapping чрез организирането на Фестивала на светлината LUNAR. Събитието е реализирано от студиото за визуални ефекти MP-Studio, съвместно с един от най-известните фестивали за светлинно шоу Festival of Lights International. На него участват български артисти, но и творци от много други държави като Великобритания, Германия, Испания, Италия, Полша, Румъния, Швеция. Избират се множество емблематични сгради в София като Народния театър, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Регионалния исторически музей (Централна баня), хотел Hyatt Regency, Държавна агенция „Архиви“, сграда на пл. „Славейков“, сграда до Археологически музей, върху чийто фасади се представят оригиналните прожекции. Някои от показваните светлинни произведения са създадени специално за фестивала и визуализират теми от българската култура и фолклор, правят препратки към знаменити личности от българската история, художници и писатели, други интерпретират общочовешки теми (движението, любовта, красотата, Вселената), приказни сюжети, актуални концепции (опазването на природата), трети са първоначално представени на други локации в чужбина (например на Берлинската стена), а в последствие адаптирани за софийското пространство. Фестивалът предоставя възможност млади български артисти да се възползват от опита на утвърдените художници, участващи на събитието, и да се запознаят с особеностите на визуалните изкуства.

Развитието на 3D mapping-а предстои, защото се оказва интересна технология за художници от различни стилове (графити арт, концептуални и медийни изкуства, комикси, визуални ефекти), за рекламисти и софтуерни специалисти. Същевременно за аудиторията е привлекателно средство за забавление, провокация и артистизъм, за споделеност и нетрадиционно взаимодействие с обектите от градската среда.