Интересът към супергерои, вещици и чудовища - съвсем не е феномен, който наблюдаваме само около Хелоуин. За любителите на „Киновселената на Марвел“, „Магьосническият свят на Дж. К. Роулинг“ или игралните адаптации на класическите „Дисни“ анимации, това често е една целогодишно неизчерпаема страст. За създателите на популярните поредици това е възможност да продължават да генерират рекордно високи приходи, като залагат не само на актьорска игра и сценарий, но и на сериозно количество визуални ефекти. Солидна част от кариерата на Милен Пискулийски включва именно работа по ефектите на едни от най-популярните съвременни пълнометражни филми. Естество на работа Макар и да ги асоциираме основно с жанрове като фентъзи или научна фантастика, визуалните ефекти фигурират в най-разнообразни серийни и пълнометражни продукции. „Обикновено режисьорът и супервайзърът на визуалните ефекти имат крайната дума за това кое ще бъде заснето с камера и кое ще бъде изградено дигитално“, разказва Милен. „Например в един кадър с войска от 10 000 човека, които стоят на полето, е много по-лесно да се заснемат първите редове от войската с истински актьори, а всички останали да се наложат дигитално зад тях.“

Обикновено екипите са разбити по тип работа, като едни отговарят за изграждането на визуални ефекти като например експлозии, докато други са отговорни за интеграцията на дигитално създадените кадри в заснетите такива. Трети екип обичайно поема дигиталното изграждане на различни вещи или персонажи в един филм. Именно в тази категория визуални ефекти е специализиран Милен. „Това, което правя аз, е да нарисувам и изградя различни физически вещи или образи като чудовища или космически кораби“, разказва той. Количеството визуални ефекти варира значително спрямо типа продукция, от това съответно зависи и размерът на екипа, работещ по нея. „Да речем, по един филм на „Марвел“ не работи само едно студио. Може да бъдат 10 или дори 20 студиа и всяко едно от тях може да има екип от 300– 400 човека“, разяснява Милен. Самият той е работил по три продукции на „Марвел“ – „Тор: Рагнарок“, „Доктор Стрейндж“ и „Пазители на Галактиката 2“. Това, шеговито споделя той, е своеобразен рекорд, тъй като много негови колеги избягват поредицата заради огромното количество работа и стрес, свързан с крайните срокове. Въпреки това всички големи студиа за визуални ефекти се борят ожесточено именно за тези филми заради сериозния им статут в индустрията. „В една продукция като „Марвел“ може да се работи между една и две години само по визуалните ефекти, но това определено са едни от най-интересните проекти в нашата сфера“, казва Милен.

Една от знаковите сцени, по които Милен работи, е последната батална сцена от филма „Тор: Рагнарок“, в която се включват всички основни персонажи от филма. „Голяма част от тези кадри са дигитални, като аз участвах в изграждането на моста, на който се провежда битката, както и на армията от зомбита, с които героите се сражават“, казва Милен. Друга добре позната сцена, за която Милен има принос, е тази с вечерята на Бел от игралната адаптация на „Красавицата и Звяра“. Цялостната изработка на тази 5-минутна сцена отнема на екипа близо половин година, спомня си Милен. „Аз бях отговорен за изграждането на часовника, свещника, чашите и чиниите“, разказва той. Друг небезизвестен филм, по който Милен има възможността да работи, е „Престъпленията на Гринделвалд“ – вторият от поредицата „Фантастични животни“, предистория на популярната поредица „Хари Потър“. В този филм той изгражда именно едно от фантастичните животни – огромна многоцветна котка с лъвска грива. „Това е едно много интересно митологично същество, наречено Золу. В една от основните сцени го гонят няколко котки със светещи очи, по които също работих“, споделя Милен. 

Един от последните му проекти включва работа по сериала Bodies, който скоро след премиерата си влезе в класацията топ 10 най-гледани продукции в „Нетфликс“. От университета до големите студиа След завършване на Английската гимназия в София Милен се насочва към висше образование в университета „Борнмут“ в Англия с фокус компютърни науки. Бързо обаче разбира, че това не е истинската му страст, и след една година сменя специалността си на компютърна анимация. „Осъзнах, че това, което съм записал, включва основно техническа работа, а аз винаги исках да правя нещо малко по-артистично“, спомня си Милен. Още по време на следването си той решава да се специализира именно във филмовите ефекти, вдъхновен от презентации на гост-лектори от индустрията.

Една от демонстрациите, които особено впечатляват Милен, е направена от едно от водещите световни студиа за визуални ефекти MPC. „По време на лекцията ни представиха разбивка на начина, по който са изградили образа на чудовището от филма „Сблъсък на Титаните“, разказва Милен. „Спомням си, че бях шокиран от това колко невероятно изглежда този процес, и знаех, че искам да работя по точно такива сцени.“ Макар навлизането в тази сфера далеч да не е лесно, след няколко стажа и десетки неуспешни кандидатури Милен получава оферта в Лондон именно от студиото MPC, което го вдъхновява първоначално. Това отваря вратата му и към други водещи студиа и работата по редица касови прожекции. Fix in post В последните години Милен променя фокуса си от креативната работа към ролята на супервайзър на екипа, отговорен за визуалните ефекти на един проект. Това му дава възможност да се запознае в детайли с работата на всеки един участник в процеса, както и с трудностите, с които се сблъсква.

Едно основно предизвикателство в сферата според Милен са нереалистично високите очаквания към обема работа, който екипът може да свърши в ограничен срок. „Имаме си израз в нашите среди – Fix in post! Това е, когато един проблем не е разрешен по време на снимачния процес и се очаква от нас да го поправим по време на постпродукцията, но невинаги е така лесно“, казва Милен. Друг основен минус на естеството на работата е липсата на сигурност за служителите, които често работят като контрактори и договорът им може да бъде прекратен без предизвестие. Въпреки това позитивните емоции надделяват и макар Милен към днешна дата да е част от една по-стабилна ниша – рекламната индустрия, сърцето му го дърпа обрано към киното. „Най-хубаво е усещането, когато работиш по филм, който лично на теб ти е интересен, който имаш желание да гледаш като фен. Емоцията е огромна, особено когато видиш името си изписано в надписите накрая“, споделя той.