Наричат я най-разпознаваемата българка в световния интериорен дизайн, но клишето не ѝ отива. С професионална обиграност и рядък талант тя е овладяла тънкото умение да променя традиция, очаквания и канони, като се впише с различие и собствен стил в тях. Затова я наемат. Понякога ѝ възлагат невъзможни задачи. Революциите ѝ са тихи, елегантни, без излишна провокация, от онези, успешните и желаните в свещената Мека на дизайна – британската традиция, или пък в устремилия се към бъдещето, но несъгласен да скъса с корените си арабски свят.

„Винаги съм искала да работя в България. Причината да отида в Англия, а преди това във Франция е, че това ще помогне на кариерата ми. Лондон или Ню Йорк са двете места, на които отиваш, ако искаш да твориш на много високо ниво, и това беше необходимост.“

Сега вече Ирина може да си позволи да се върне в България. Това лято подписа договор с Hirsch Bedner Associates* и откри собствено студио в София, за да проектира с български дизайнери за световния пазар.

Пътят

След първоначалния плам следват Националната художествена академия, специализация във Флоренция и безмилостна борба за място под палещите лъчи на слънцето в Ница. Ирина прекосява Ламанша и през 2016 г. започва работа в бутиковото студио 1508 London. В основата е на най-мащабните му проекти и разрастването му в световен бранд – Mandarin Oriental Residences в Бевърли Хилс, Four Seasons Hotels, Orient Express Hotel, Park Hyatt Residences в Лондон. „Помогнах много в изграждането на концепцията на тази компания“, споделя Влади без излишна скромност и това е очевидно за всеки, който познава на практика почти невъзможната мисия да се изкачиш за този срок и в този бизнес по стълбицата в Лондон.

*HBA е най-голямата фирма за проектиране на хотели, в компанията работят над 1500 дизайнери и има 27 офиса по целия свят.

Ирина Влади (вдясно)

„Изключителни домове за изключителни хора“

Това е девизът на Taylor Howes, на който в края на 2022 г. Влади става дизайн-директор. Студиото е в топ 3 за high-end дизайн в Лондон и обслужва висок сегмент клиенти – от света на бизнеса до членове на кралски фамилии. Компанията празнува 30-годишен юбилей с желание за обновление. Но как се променят стилът и визията на компания с подобни клиенти?

„Не беше лесно – разсмива се Ирина. Карън Хаус, собственичката на студиото, се притесняваше много, когато представям проект, защото клиентите винаги идват за конкретна визия, пък аз правя нещо съвсем друго… Но имам свой начин да накарам хората да ме последват! Винаги имам история зад това, което представям.“ Влади разказва как в този подход най-важни са сближаването и доверието. Особено с частни клиенти, с които можеш да влезеш в открит диалог, за да научиш кои и какви наистина са те: „Много е лошо, когато хората искат интериор, който представя това, което те биха искали да бъдат, но не са. Те не се чувстват комфортно на такова място, без да знаят причината. Не убеждавам на тема естетика. Не бързам да показвам визуализации. Обяснявам какво ще бъде усещането – как биха се чувствали, как биха живели“, издава тайните си дизайнерката.

Те не правят нищо случайно

„Основната разлика между проектите, които се правят в България, и тези в Лондон, е, че там всичко се прави с инвестиционна цел. И това е страхотно, защото прави самия дизайн устойчив“, казва Ирина. Независимо от целта на реновацията – собствено ползване, отдаване под наем или препродажба сега или след 10 години – се инвестира определена сума пари, която частният банкер предварително е изчислил и трябва да донесе определена възвръщаемост. А когато интериорният дизайн е направен добре, инвестицията дори краткосрочна има висока доходност. Ирина дава удивителни примери за доходност от 2,5 пъти за двегодишен период. Както и такива, в които въпреки всички договори недобросъвестни клиенти копират дизайна ѝ, но защо ли реализацията не се получава.

Изкуството е ценен актив

В луксозния дизайн също има три сегмента, разказва Влади. Те са базирани на пазарните очаквания – когато знаеш за колко трябва да се продаде един имот, избираш мрамора, дървото, всички уреди, финиши и материали. От голямо значение винаги обаче е присъствието на изкуство в помещенията. „Голям брой от моите клиенти имат колекции от млади автори и не само. Произведения, закупени преди 5 години от престижни изложения като „Фрииз“ в Лос Анжелис или Лондон, са с цени, растящи единствено нагоре и по-нагоре. Когато тези арт произведения са част от пространствата, те могат да бъдат продадени заедно с всичко останало. „Пренасяш се буквално с чантичка, а това добавя много стойност.“

Бъдещето в мащаб

Студиото на Ирина в София е първото в Източна Европа, което ще работи в партньорство с HBA. Идеята му не е да оперира на българския пазар, а да работи с професионалисти от страната. Перспективите са големи. „Знаете, че кралят на Саудитска Арабия има амбициозна идея да увеличи територията на столицата Рияд два пъти в следващите 10 години“, намеква за амбициите си Влади и откровено признава: „Не съм виждала инвестиции в такъв мащаб никъде по света.“ Тя споделя и интересен детайл. Докато в Дубай гледат в бъдещето по-абстрактно, то в Саудитска Арабия държат на локалния наратив в дизайна – на връзката с мястото, с номадската култура, отношението към текстила и имплементирането на местни артефакти. Чрез лондонското студио Ирина планира да реализира част от бутиковите проекти, които ще се случат в Рияд през следващите 10 години, а с екипа в София да обхване по-големите. Погледът ѝ вече е отправен и към Ню Йорк.

Кое е следващото голямо нещо?

„Тенденцията е за цялостна промяна на идеята за лукс. Нещо като barefoot elegance („елегантност с боси крака“). Всички тежки и помпозни интериори минават на заден план, за да отстъпят място на връзката, която хората искат да имат с природата.“ Ирина е радостна, че тенденцията, за която се говори от няколко години, най-сетне става факт.

Друго, което отбелязва, са смарт технологиите като част от пакета за дизайн. Коментираме и любопитния факт, че в настъпващото време на AI и IoT се отдалечаваме безвъзвратно от футуристичните аероформи и Заха Хадид за сметка на приглушената красота в неперфектното, Уаби-саби – древната японска философия за нещата в естественото им най-автентично състояние, която освобождава ума и душата.

„Винаги съм била инспирирана от японската култура може би, защото една от първите компании, с които работих като дизайнер, беше от Токио и бях поканена в Япония от техен инвеститор. Изключителната им културата в отношението и посрещането на гости, в начина им на работа не може да се сравни с нищо в Европа или Америка. На тях наистина им е приятно да направят нещо за другите хора, което, за съжаление, трудно можем да видим някъде тук.“

Мечти и проекти

Влади се завръща в България с ноу-хау и огромни очаквания към българските дизайнери. Казва, че те може да нямат обучението от практиката в световните студиа, но за тях са присъщи високата мотивация, силната адаптивност и чувствителност. „Предполагам са били ключови и за моя успех“, откровена е тя. Щастлива е, когато ѝ изпращат запитвания българи, пътували много, завършили някъде и скоро завърнали се, за да си правят домове. „Много по-различни са. Разбират стойността на дизайна. Разговорът ни не започва с бюджет, а с идеи и това е много приятно.“ Ирина се замисля и казва, че ако проектът ѝ се стори много интересен, би го взела без печалба. Наистина ли, я питам, а тя отговаря съвсем сериозно: „Не бих го направила на загуба, трябва да уточня, но без печалба – да!“, и се разсмива.

Mandarin Oriental Residences в Бевърли Хилс е проектът, с който Влади се гордее най-много. Той е най-сложният, който ръководи в „1508“. Наети са директно без конкурс след освобождаването на френско студио, което не успява да се вмести в крайните срокове. Клиентът е небезизвестният Майкъл Шво, пионер в бизнес модела, при който се смесват ултралуксозни жилищни и хотелиерски концепции. Предприемачът инвестира 432 млн. долара само в една сграда и иска ежеседмични доклади и напредък. Динамиката е стресираща и страшно натоварваща заради часовата разлика, но изпълнението е по конец. Ирина е пълна с истории, но времето ни притиска. В момента работи по три частни резиденции в Лондон и един малък хотел в Алхамбра, Южна Испания, издържан в романтичния андалуски стил. Отваряме отново дума за връщането към природата. „Всички водещи хотелски вериги купуват хотели извън градовете. Всички търсят селца, завръщане към малките места, искат да те отведат до дестинации, на които не си бил досега.“ Такъв е и проектът в Саудитска Арабия. Бутиков хотел с 52 суита, инспириран от това да живееш под тента. Прозорците им са витрина, която се отваря към малък басейн на лична тераса пред Червено море.