ArtVista БРОЙ /// Мениджър 10/24

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4

Дългият път на „Гениалната приятелка“

Актрисите, които завършат пътя на Лила и Лену, разказват повече за финала на сериал, пъстър като живота

Автор:

Зорница Аспарухова

Снимки:

HBO Max

Дългият път на „Гениалната приятелка“

Дългият път на „Гениалната приятелка“

Актрисите, които завършат пътя на Лила и Лену, разказват повече за финала на сериал, пъстър като живота

Дългият път на „Гениалната приятелка“
quotes

Някои определят „Гениалната приятелка“ като един от най-впечатляващите портрети на приятелска връзка, която продължава цял живот, правени някога за телевизия.

Базиран на тетралогиятаq написана от енигматичната Елена Феранте (все още никой не знае кой се крие зад този псевдоним), сериалът започва своя път през 2016 г., разгръщайки портрет не само на човешките отношения, но и на Неапол от 50-те години на миналия век почти до новото хилядолетие.

Всяка една от представените във филмите епохи, както и всеки един от сезоните, са снимани от един и същи режисьор и екип, и всяка една визия и тон в тях са вдъхновени от различно течение в киното. Едно от множеството впечатляващи неща в „Гениалната приятелка“ е именно филмовата полемика на движения от различни периоди в развитието на седмото изкуство. Паоло Сорентино продуцира сериала, Феранте в качеството си на автор одобрява и съблюдава процеса, а Саверио Костанцо адаптира емоциите и бурните събития в Южна Италия от хартия на екран.

Избродиран като италианско кино от Новата вълна, „Гениалната приятелка“ представя битките, борбите и съперничеството между две жени от ранната им възраст до зрелия им период.

В първите три сезона на шоуто ролята на Елена Греко (Лену) изиграва 21-годишната Маргарита Мацуко, а на Рафаела Серуло (Лила) – 20-годишната Гая Жираче. Любопитен факт е, че и двете нямат опит пред камера, преди да бъдат избрани за ролите през 2017 г.

В последния – четвърти – сезон нова двойка актриси пресъздават зрялата възраст на Лену и Лила. Ирене Майорино влиза в кожата на Рафаела и за нея това е големият шанс да стане известна и извън родната си Италия. А в ролята на Елена най-сетне виждаме актрисата, която е гласът на героинята и разказвач от самото начало на сериала – вече международно признатата Алба Рорвахер.

Двете ни разказват за приключението си в сериала, което наричат „невероятно пътешествие, което може да се случи само веднъж в живота“.

Последната глава

„В работата си по Елена научих много и за образа, и за себе си. За мен писането на Елена Феранте е фундаментално. Спомням си, че като читател през цялото време чувах гласа на Лила в главата си и можех да позная много от себе си в нейния образ. Но когато започнах работа по сериала и по образа на Елена, буквално бях обсебена от нея. Дори да имаше неща, с които не бях съгласна, когато четях книгите в началото, накрая я разбирах напълно и я приех такава, каквато е. С всичките ѝ позитиви и несъвършенства… Това е образът на живота ми, защото е най-сложният персонаж, който някога съм играла. Всичко в това да играя възрастната версия на Елена беше едновременно трудно и величествено. Но и фактът, че съм гласа на образа в продължение на четири години, ми даде почти интимно познаване на Елена. Познавам и актрисите, които влязоха в ролята в по-младежките ѝ години, особено Маргарита. Двете работихме заедно в „Гениалната приятелка“ и успяхме да споделим преживяване и опит. Да поема образа от Маргарита беше толкова естествен процес.“

За Ирене Майорино процесът по намирането ѝ с Лила е също дълъг, но по друг начин. „Кастингът отне близо 2 години. Това беше период, в който можех да работя по моята версия на Лила. Моето пътуване с нея беше доста дълго и независимо от всичко, което се е случило по пътя, в нито един момент не съм си помисляла да я изоставя... Понякога хората казват, че актьорите дават нещо на образите, а в този случай образите дават нещо на нас. За мен Лила е изключителен персонаж. Харесвам устойчивостта ѝ, борбеността ѝ, как застава срещу правилата и се бори срещу патриархата, срещу правилата, с които не е съгласна. И това са неща, които ще останат с мен оттук насетне.“

В четвъртия сезон на „Гениалната приятелка“, чиято премиера беше на 10 септември в платформата на Max, приятелките от детството и яростни съперници Лила и Лену преминават през брак и развод, майчинство, загуба и средна възраст. Последната глава съпътства героините от 70-те години на миналия до двайсет и първия век на фона на катаклизмите в Италия. Всеки сезон е базиран на различна книга на Феранте – от „Гениалната приятелка“, която дава начало на тетралогията, през „Новото фамилно име“ и „Тази, която отива, тази, която остава“ чак до „Историята на изгубеното дете“ – книгата, която завършва сагата.

За Алба и Ирене Лила и Лену са образи, които те описват като „персонажи, които ти се пада да изиграеш веднъж в кариерата. Дълбоки и многопластови“.

Мистерията на Феранте

Истинската самоличност на Елена Феранте е една от най-добре пазените тайни в Италия. Още с излизането на първата ѝ книгата през 1992-ра нейните издатели срещат трудности как да промотират продукт, без да показват автора, а после как да опазят автора от настигащата го популярност и желанието на публиката да разбере кой е. Големият международен успех на Феранте идва именно с „Гениалната приятелка“, началото на нейната тетралогия от „неаполитански романи“. Тази година романът оглави класацията на New York Times със стоте най-добри книги от началото на века.

„Елена Феранте е като Шекспир. Не е нужно да измисляте нещо, когато сценарият ви поддържа и ви осигурява основата. Обърнахме много внимание на детайлите“, казва Ирене, а на въпроса дали някога някоя от актрисите е общувала с авторката и двете с Алба отговарят, че не са я срещали, но са правили опит да разберат коя е. Безуспешен, разбира се.

„Беше невероятно пътуване. Посветих живота си на това по начин, по който никога досега не съм го правила. Образът на Елена буквално промени живота ми“, казва Алба. Ирене я допълва: „Има роли, които идват, играеш ги и си отиват и си благодарен за работата, но всичко свършва. Но има и такива, в които получаваш нещо от героите. Въпреки че зависи от актьора да създаде условията, които дават живот на ролята, в някои случаи може бъде и обратното“.